fbpx

Бизнес и местна власт стигнаха до съгласието, че развитието на региона ще зависи изключително много от решенията, които се вземат в следващите няколко години

Вторият по големина градски център в България се намира във фаза, в която досега попадаше само столицата – да изпитва проблемите на бързия растеж. Именно това: какви са новите проблеми на Пловдив, как се справя с тях, защо има спешна нужда от правителство и как да остане привлекателен град, който да запази ръста на населението си, бяха темите в дискусията на „Капитал Градове“ на срещата на бизнеса в региона.

Регионите отчаяно се нуждаят от действащо правителство и парламент. Държавата е централизирана и инструментите на кметовете са ограничени, без централна власт няма как да се случат много проекти, обобщи очакванията на местно ниво към случващото се в София зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов. Той даде пример с трите големи проекта, за които Пловдив чака централна подкрепа: градска железница, околовръстен път и ремонт на водоснабдяването.

„Ние все още нямаме завършено Околовръстно шосе. На 30 минути от града живеят 600 хиляди регистрирани и 100 хиляди нерегистрирани хора. Нямаме алтернативен градски транспорт, разчитаме само на автобуси. И 90% от водата е с помпи – преди повишаването на цените на тока сметките бяха милион на месец“, посочи Стоянов, според когото с годишен бюджет 30 – 40 млн. лева за инвестиции един такъв град не може да се справи с проблемите.

Чисто нови проблеми

„Пловдив преобърна своята съдба и трансформацията, която се случи в региона, благодарение на предприемачите и бизнесите. Имаме чисто нови проблеми пред града, но те са хубави – на растящия, развиващ се град и регион“, каза зам.-кметът.

Пример за това, което от години се случва в местната индустриална зона, бяха „Кимкооп“ – фамилна фирма за оптика, която наскоро отвори завода си тук. „Привлякоха ни динамичният пазар на труда, наличието на индустриална зона, тук има сходни фирми със специалисти, които търсим. Отделно има изградена инфраструктура, регулации – сравнително по-лесно е тук, отколкото на други места. Възможните синергии с други предприятия са много важни“, обясни изпълнителният директор Калин Георгиев. Фирмата е мислела между оставане в Панагюрище и местене в София, но Пловдив е бил по-добър вариант, не на последно място защото хората искат да живеят там.

Въпреки ръста в последните години обаче основен проблем на развитието освен инфраструктурата остава недостигът на кадри. Бързият ръст на производството направи почти невъзможен достъпа до обучени хора, заради което фирмите крадат персонал – нормален процес на конкуренция, който вдига и заплатите. Тук вече има добрия пример на обучителния център на „Тракия тех“, който се финансира от компании в зоната, но според Иван Бондоков от компанията за индустриален маркетинг „Лимакон“ бизнесът има и други неща, които може да прави – например да се бори за вниманието на младото поколение. „Компаниите трябва да работят заедно за популяризирането на термина „инженер“ и какво значи той“, каза Бондоков и даде за пример как IT индустрията привлича кадри.

Изпълнителният директор на „Токи Пауър“ Юри Катанов припомни, че огромна възможност се разтваря съвсем наблизо. „Съседната област е Стара Загора. Там ще има огромна трансформация в следващите 5 години и всичко, което може да се случи там, би следвало да е в дневния ред на всеки бизнес човек в региона и в Пловдив“, смята Катанов.

Инфлация и велосипеди

Дългосрочните проблеми срещат краткосрочните в Пловдив, което го прави интересна област за наблюдение и анализ. Например енергийните цени и инфлацията, които удрят тежко индустриалното производство. „Винаги сме се стремили да държим еднакви цени за календарната година. Нямам спомен да сме коригирали цените в рамките на годината – сега се наложи на два пъти с двуцифрена стойност“, съобщи Николай Виденов, търговски директор на една от големите фирми в региона – производителят на стандартни и е-байкове „Макском“.

Тук Катанов посочи, че това са част от въпросите, по които бизнесът трябва да мисли. „Какво правим с рециклирането, какво правим със задържането на добавената стойност в региона. Нека гледаме за след 10 години. Континентът е тръгнал към въглеродна неутралност. Безсмислено е да го игнорираме. Бих препоръчал горещо на всеки бизнес да види как ще се позиционира в тази посока“, сподели той.

Основното, в което Пловдив може да се различава, е начинът, по който третира мобилността. Мислим как да работим по-активно със съседните общини, за да не дойдат всички в града, а регионът да се насели равномерно, съобщи зам.-кметът Стефан Стоянов. Пловдив има уникалната възможност да се намира в равнинна местност, с голяма периферия от градове и села, което би трябвало да се използва за алтернативна мобилност.

„Всички коментираме Пловдив като индустриален център, но за мен той е културен, архитектурен и айляшки център. Мисля си, че заради тези дадености централната зона не може да се разширява със стандартни средства. Бумът в момента е базиран на велосипеда за алтернатива на придвижване“, съобщи Николай Виденов. „Макском“ изнася е-байкове към най-различни градове по света и той даде пример: „През 2019 г. бюджетът за велосипедна инфраструктура и преобръщане на идеята от собственост към ползване в следващите 4 години на Лондон е била 7 милиарда паунда. Белгия инвестира половин милиард в това, Словения 100 милиона. Колко инвестира България“, попита той.

Хора, пространства, след това сгради

Именно тук първият и вторият панел се срещнаха: как Пловдив да остане град първо за хората, после за бизнеса и едва накрая за автомобилите.

Запазване на качеството на живот е това, което ще отличи Пловдив от останалата част на страната, коментираха хората във втория панел

„Нашият основен ресурс са хората и с неговите университети и училища, с това, че е притегателен център за миграция, за чужденци, градът е доста добър. Разнообразието от различен профил хора на нас ни върши услуга, работи за нас, по тази причина Пловдив беше избран за [наш] втори офис“, разказа Борис Сарабеев, управител на пловдивския офис на аутсорсинг компанията „Modis България“. Фирмата отворила офис в града преди две години, след като вече имала такъв в столицата, като засега има 80 души екип, а през следващата година плановете са да достигнат 200 души.

По наблюдения на Манол Пейков, съсобственик на издателство „Жанет 45“ и един от активните градски хора, движението към Пловдив е основно от малките градове в околността. „Привличането на хора не е въпрос само на икономика, но и на качество на живот“, отбеляза Пейков. За него от особена важност е както качественото образование, така и градската среда.

„Въпросът е Пловдив да бъде съхранен като пешеходен град, който е, да се акцентира повече върху паркови пространства, площади, да се мисли за това целенасочено. Пешеходизация, велосипедизация, намаляване на движението постепенно, не само чрез създаването на забрани, но и със създаването на стимули – паркинги в периферията на града, възможност за придвижване с велосипед. И не на последно място, силен акцент върху образованието. Привличането на млади хора от цялата страна е важен актив за Пловдив“, заяви Пейков.

Райчо Марков, съосновател на ресторант „Паваж“ в емблематичния квартал „Капана“ и на „Съборна 24“, се съгласи с идеята за запазване на пространства в града за хората, но призова да се мисли и за практичната част – например как се зарежда стока в тези места. Марков сподели, че би искал сградите – паметници на културата, да са поддържани. „Нещото, което за мен винаги е било трън в очите, е начинът, по който изглеждат голяма част от сградите все още. Докато продължава на всяка сграда климатик на фасадата, нищо не сме постигнали. За да се случва това, тези, от които зависи, трябва да го контролират“, обясни той.

Архитектурата и обликът са ключови за атмосферата в града, съгласи се Илияна Василева, регионален мениджър „Бизнес продажби“ за Пловдив във Vivacom. Тя добави, че проблем са и висящите кабели по фасадите, но бизнесът също има роля в подобни казуси. „Това е нещо, което операторите избягват да коментират, но определено е проблем. В това число и ние като национален телеком до голяма степен в централна градска част имахме стара изградена система по фасадите, която беше неприятна за всеки, който минава или живее там. Със съдействието на общината предприехме инициатива по изграждане на фиброоптична мрежа на територията на центъра, така че всички тези кабели, които висят, да бъдат прибрани под земята“, разказа тя.

Общината е направила инвестиции във видеонаблюдение на подобни места, които са подобрили сигурността. „Посредством такъв тип интелигентни и умни решения и системи общината се погрижи за спокойствието на хората“, каза тя.

Зелените зони и парковете са важни и когато се мисли за строителство на нови сгради. „Когато се създават нови квартали, трябва да мислиш първо за инфраструктурата, да мислиш за дробовете“, отбеляза Пейков. Райчо Марков добави, че пространството около река Марица също може да се развие както в други европейски градове, за да е социална дестинация.

„Хората се връщат тук, защото до Пловдив се пътува лесно, Пловдив е пешеходен, защото не е толкова динамичен, защото има повече градски пространства, става лесно придвижването с колело. Ако ние тласкаме да има повече паркирани коли, както се случва в последните години, ще се превърнем в София и онзи чар, характер на Пловдив, който го прави уникален и привлича хора, ще се загуби“, обобщи Манол Пейков.

Запис на срещата:

Източник: Капитал

@99

Call Now Button
Free WordPress Themes, Free Android Games