С ускорението на икономическия растеж в България нараства и разделението между областите. Разликата между благосъстоянието на най-богатата (столицата) и най-бедната област (Сливен) е около 4.5 пъти. Това, което отличава икономически силните региони от по-слабите, е предимно притокът на инвестиции, които подхранват заетостта и растежа на доходите, а оттам водят и до по-висок стандарт на живот. Това са част от изводите на тазгодишното издание „Регионални профили: Показатели за развитие“ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Цялостният анализ на института показва, че начело на класацията по икономическо развитие застават София и Габрово, а много близо след тях се нареждат Стара Загора, Варна и Русе. Предвидимо на дъното се нареждат Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали. Рецептата за икономическо изоставане включва нисък приток на инвестиции, което предопределя проблемен пазар на труд, ниски доходи и висок дял на бедност, отбелязва Десислава Николова от ИПИ. Ръка за ръка с ниското ниво постъпления често вървят и лошата инфраструктура, ниски оценки за администрацията.

Разделение и на пазара на труда

Икономическото оживление е най-видимо на пазара на труда. През третото тримесечие заетостта в страната достигна рекордното ниво от 68.5%, което надмина дори предкризисния процент (65%). Но разпределението не е равномерно – области като Видин, Ловеч и Враца са далеч от най-високите си нива за последното десетилетие. „Голяма част от новите работни места от началото на годината са в Южна България, като 70% от тях са съсредоточени в столицата, София-област, Пловдив и Стара Загора“, отбелязва Явор Алексиев. „Само в Пловдив новосъздадените работни места за последните 12 месеца са повече от цялата северна част на страната“, допълва още той.

Успоредно с разкриването на нови работни места върви и спадът на безработицата. Делът на хората без работа намалява до 5.8% през третото тримесечие. Това обаче означава, че наличните кадри с готовност да започнат работа намаляват, което е проблем за фирмите, които търсят персонал. „По-нататъшно повишение на броя на заетите ще зависи от профила на икономически неактивните лица“, коментира Алексиев. Тук става въпрос за хората, които не работят, но и не си търсят работа. „Има свободен, неактивен човешки ресурс, който поради липса на квалификация или други причини не се включва все още на пазара на труда“, допълва още Алексиев.

Добрите тенденции на пазара на труд като цяло за страната водят и до повишение на средните възнаграждения – с над 11% през последното тримесечие. Експертите на ИПИ подчертават обаче, че единствено работещите в София са със заплати над средните. Само в Плевен и Пловдив се наблюдава трайно застигане на средните за България нива. Отдалечаване пък има в области като Видин, Силистра и Кюстендил въпреки ниските заплати там.

 

Образование

Анализът на ИПИ показва, че през последните две години делът на отпадналите от училище ученици нараства, като основната причина за това е семейната среда. Делът на населението с ниско образование в дадена област е по-важен фактор дори от етноса, отбелязва Зорница Славова.

Друг проблем е средният успех от матурата по български език и литература, който намалява леко. „Това по-скоро говори за контрол на качеството и липса на подобрение, отколкото за влошаване“, коментира Славова. В области като Кърджали и Ямбол делът на слаби оценки е огромен – над 20%, докато в столицата числото е едва 2%. Тази десетократна разлика показва, че различията между областите не се изчистват с предприетите през последните години политики, считат експертите на ИПИ.

Един от добрите примери за видимо подобряване на училищното образование е област Смолян. До 2011 и 2012 г. средният успех от матурите в региона се движи под и около средния за страната. Но регионалният инспекторат предприема една по-различна крачка – хората създават общност от родители, директори, всички в настоятелствата и самия инспекторат. Тази общност започва да провежда редовни работни срещи и да анализира представянето на учениците, след което дава насоки на всяко училище. През 2017 г. Смолян измества София от челното място като областта с най-добро представяне на зрелостните изпити. Славова отбелязва, че има пряка връзка между образованието и притока на инвестиции към даден регион.

Финансите на общините

Случаите на покачване на местни данъци и такси продължават да нарастват и през 2017 г., като увеличение се наблюдава предимно по отношение на имуществените данъци. „Причината за това е липсата на адекватен собствен ресурс“, посочва Петър Ганев. „Очакванията за инвестиции и подобрения не могат да бъдат посрещнати от общинските власти, защото нямат нужните средства“, допълва още той. Дори столицата трудно намира пари за собствената си инвестиционна програма.

Към момента седем общини са получили безлихвен заем от Министерството на финансите по процедурата по финансово оздравяване. Парите обаче се използват за покриване на насрещни задължения, а не за дългосрочно подобряване на местните финанси, коментира Ганев. Това, което ИПИ отдавна предлага, е финансова децентрализация – държавата да преотстъпи на общините една пета от постъпленията от данъка върху доходите.

Така общините ще получат ресурс от 634 млн. лв. през 2018 г., което е двойно над собствените им данъчни постъпления. Подобна реформа би подобрила състоянието на общинските финанси, създава възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи, считат експертите.

Източник: www.capital.bg

Call Now Button
Free WordPress Themes, Free Android Games