fbpx

България отбелязва нов рекорд при износа през 2016 г. Той е на стойност 30 млрд. евро, отчетоха икономистите от БАН. Според тях външната търговия се очертава като важен фактор за растежа на българската икономика и за тази година се очаква тенденцията на ръст да се задържи.

 

„През 2016 г. отново реализираме рекорд – този път 30 млрд. евро достигат сделките по износа, като това е 5,7% ръст спрямо предходната година, или над 1 млрд. евро. Износът продължава да увеличава дела си към партньорите, които са установени трайно, което от своя страна води до това Германия да ни бъде най-големият търговски партньор по износ с близо 14%, следвана от Италия, Румъния, Турция и т.н.“, коментира Недялко Несторов от Икономическия институт на БАН.

 

Най-големият търговски партньор на България остават другите държави от ЕС, като 67,7% от износа на страната е насочен към тях.

 

Икономическите перспективи пред България за тази и следващите две години са положителни, се казва в Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България за 2017 г. Очаква се да има стабилен растеж на икономиката от над 3%, както и засилване на инвестиционната дейност и външната търговия.
Икономистите от БАН прогнозират, че средната работна заплата за страната също ще продължава да расте.

„Можем да очакваме икономически растеж от около 3 или дори малко над 3%. Паралелно с това можем да очакваме малко повишаване на цените, което след 3 години на дефлация също е добра новина. На пазара на труда в средносрочен план се очаква слабо нарастване на заетостта, като безработицата очакваме да бъде между 6 и 6,5%, което също е добра новина“, коментира доц. Виктор Йоцов.

Прогнозите не се различават от тези досега, с изключение на това, че за първи път имаме излишък в бюджета, но и неизпълнение от над 2 млрд. лева капитални разходи, подчерта доц. Йоцов. Ако искаме да генерираме по-висок растеж, препоръчителната политика в средносрочен и дългосрочен план е за запазване на фискалната стабилност, но и за въвеждане на по-справедлива и рационална данъчна система, добави той.

Отделно, за постигане на по-висок растеж на БВП следва да се изведат и икономически сектори, които са приоритетни. Икономистите на БАН предлагат и 4 основни направление за преструктурирането на публичните разходи и радикални промени: образование с акцент върху училищното образование; здравеопазване с развитие на първичната извънболнична медицинска помощ, оптимизиране на болничната мрежа и разбиване на монопола на НЗОК; пенсионна реформа, която да отговаря на демографската структура със засилване на ролята на втория и третия стълб, и инвестиции в икономическата инфраструктура в сферата на водите, електропреносната мрежа и транспорта.

Прогнозата за банковия сектор е тази година корекциите на лихви да бъдат преустановени и успоредно с увеличението на рисковата премия това да рефлектира върху цената на кредитирането, но с известно закъснение, заяви доц. д-р Григор Сарийски. Причината е, че отнемането на възможността да се печели от понижение на лихвите по депозити ще мотивира банките в страната да потърсят алтернативни източници за подобряване на доходността, например, чрез подобряване на нормата на кредитиране, добави той. На фона на продължаващия застой в икономиката и високото ниво на лоши кредити основният проблем за повечето банки в страната си остава ниската рентабилност, смята икономистът.

 

Източник: http://www.economic.bg

Free WordPress Themes, Free Android Games