fbpx

През последните години, особено след като Пловдив беше избран за европейска столица на културата, твърде много се говори за големите успехи при неговото всестранно развитие. Аз дойдох в Пловдив през 1957-а и оттогава досега съм свидетел на това как се променяше градът.

През този период се направи твърде много за развитието на градската инфраструктура: тунела под тепето, всички надлези над жп линиите, четири моста над Марица, булевардите „Цар Борис III“, „Мария Луиза“, „Копривщица“. Да не говорим за новия район „Тракия“. Това огромно строителство се извърши за около 40 години.

След 1990 г. фактически спря изграждането на нова инфраструктура.

Завърши се само започнатият преди това пътен възел „Родопи“, половин мост на р. Марица, реконструкция на бул. „Източен“ и километрова връзка между бул. „Петроград“ с район „Тракия“. Това което се направи през последните години, не е малко, но ако се бе случило в Асеновград, а не тук.

В тази връзка има редица факти и обстоятелства, които характеризират Пловдив като бавноразвиващ се град. Но който се развива бавно, изостава. Причините за това не са само липсата на пари но и друго, за което ще стане дума по-нататък.

Всъщност за кой Пловдив става дума? Стария Пловдив беше вторият по големина град в България със силно развита индустрия. Сегашният Пловдив е анклав сред двете общини „Родопи“ и „Марица“.

Кой ум измисли тези административни единици? Това е дело на хора с ограничено провинциално мислене. Защо не се прие софийската структура на райониране? При това и на двете общини, общинските центрове са на територията на община Пловдив, а това на „Родопи“ – на пъпа на града.

Очевидно си е казал думата негово величество ЧИНОВНИКЪТ.

Всеки божи ден стотици хора от двете общини, търсейки административна помощ, задръстват с колите си централната градска част. Не виждате ли това? Как може да се твърди, че един град, абсолютно ограничен като територия, се развива и запазва лидерството си на втори по големина град? Какво остана на територията на община Пловдив? Само урбанистичната част.

Индустрия практически няма. Старите индустриални зони пустеят с празните си халета. В пресата вече се промъкват становища, че Пловдив си възвръща позицията на индустриален град. Само че новите индустриални зони нямат нищо общо с община Пловдив. Те са извън нея. Същото се отнася и за развитието на IT индустриите!

Тук му е мястото да споделя, че не съм чувал общината да има идея как да върне към живот старите си индустриални зони. Ако се разчита само на „свободния пазар“, няма да стане. Трябва да се търсят начини да се заинтригуват инвеститорите. Обикновено в градове като Пловдив хиляди хора от малките населени места около него отиват на работа в големия град.

В Пловдив е обратното – хората тръгват от града към съседните селища, където са разположени новите индустриални зони. В пресата се появи съобщение, че в тези селища има значително механично нарастване на населението, а

в Пловдив прирастът е по-малък от този в Кърджали.

Какво означава това? Миналата година се случи нещо, което показва, че нещо не е в ред. В развиващия се Пловдив бирената фабрика „Каменица“ след стогодишно производство напусна града поради липса на терен за развитието си. Но собствениците на „Каменица“ обещават да оставят за спомен малък музей на пивоварното производство в града.

В същото време се предлага да се направи музей на тютюна. В северната зона може да се направи музей на текстила. На юг на пишещи машини, запаметяващи устройства и други. Така старите индустриални зони ако не друго, ще се превърнат поне в чудесни музейни комплекси. Това естествено не е целта на нашето разсъждение.

Основният въпрос е защо често се твърди, че Пловдив е притиснат от съседните общини и се задъхва в развитието си, защото няма какво да предложи на инвеститорите. А в същото огромни територии в индустриалните зони и в близост до тях пустеят. Ето за това си струва да се замисли днешната администрация.

Автор: Инж. Жельо Желев

Източник: www.marica.bg

Free WordPress Themes, Free Android Games