fbpx

Поредна строителна компания със затруднения да обслужва задълженията си получи заем от Българска банка за развитие (ББР), с което експозицията й към най-ударения от кризата сектор продължава да набъбва. Така държавната институция затвърждава тенденцията да се отдалечава от оригиналния си замисъл да подпомага малкия и среден бизнес и все повече се превръща в „банка-болница“ и кредитор за едрия капитал. Ако има нещо позитивно, то е, че този път подкрепата не е за компании, пряко или косвено контролирани от политици като абонираните за заеми от ББР фирми на Делян Пеевски и един от последните големи клиенти – Георги Гергов.

Новият клиент е „Сиенит“ – емблематичен строител за Пловдив и активен участник в изграждането на индустриалната зона край Града на тепетата. Той е договорил 16.5 млн. евро от ББР в труден момент – при наложен запор заради данъчни задължения, което блокира работата му по вече задвижени проекти с инвеститори. Така за пореден път държавната банка се нагърбва с риск, който търговските банки избягват въпреки острия глад за кредитиране. Нещо повече – институцията го прави, въпреки че вече има опит с рефинансиране на лоши кредити на строители, които след поредици разсрочвания и анекси пак са до ръба на фалита и отвъд него. За да се сгъстят притесненията още, от ББР отказват информация по темата и така дори и в случая да са направили нещо добро за бизнеса, неприятното впечатление преобладава.

Чек за Пловдив

Подкрепата на ББР за „Сиенит“ се вижда от действията по учредяване на особен залог върху компанията в полза на банката. Договорът е подписан пред нотариус на 8 февруари, е видно от документи, подадени за вписване в Търговския регистър. Кредитът обаче е договорен през ноември миналата година, когато дялове на компании от групата са запорирани от НАП. Той е вдигнат по-късно, с аргумент че мярката е несъразмерна по строгост с размера на задължението.

Кредитополучатели са „Сиенит строителна група“ и „Сиенит инвест“, а изпълнителните директори на холдинга инж. Пламен Панчев и Валентин Кънчев са посочени като съдлъжници по заема. Цената на отпуснатото финансиране не е ниска, на фона на тенденцията при търговските банки напоследък – тя се формира като сбор от 3-месечния Euribor (който в момента е минус 0.329%) + 6.5%, но не по-малко от 6.5%. При просрочие се дължи неустойка от 5% върху договорената лихва върху главницата. Не става ясно какъв е падежът на заема, нито за каква цел ще бъде използван.

Потърсен от „Капитал“, Пламен Панчев не даде конкретика за параметрите на кредита, а само, че той ще се използва за рефинансиране на задължения, в това число и за част от дължими данъци. „Бих искал да кажа добра дума за банката, защото тя ни помогна в труден момент не само за нашето стабилизиране, но през нас и за развитието на региона“, каза Панчев в телефонен разговор. На въпрос защо не се е обърнал към търговските банки Панчев каза, че причината не е в получени откази. „По-трудно е друга финансова институция да подаде ръка на една строителна фирма, която, не крием, не е в блестящо финансово здраве, въпреки че проектите, които имаме, се развиха много добре. Но от кризата насам пазарът, особено в нашия сегмент, не се е възстановил и с това сътрудничество ние успяваме да си стъпим на краката“, каза Панчев.

„Сиенит“ се занимава основно с изграждането на производствени сгради и търговски обекти, а не с пътна инфраструктура, където се изливат най-много средства през последните години. В последния й отчет за 2015 г. тя показва годишни постъпления от 28.7 млн. лв. и печалба от малко над 2 млн. лв. Към този период дружеството има 11.5 млн. лв. търговски и 589 хил. лв. данъчни задължения.

По думите на Панчев и други бизнеси в България са изправени пред подобен проблем с финансирането. Затова освен към държавната банка има големи очаквания и към старта на „Фонда на фондовете“, който на принципа на дяловото инвестиране ще осигурява капитал за българския бизнес.

Все по-любим сектор за държавната банка

С отпускането на заема експозицията на ББР към сектор „Строителство“ набъбва, като актуална информация за размера й няма, макар въпросът да е от обществен интерес. От банката отказаха да отговорят на запитването от „Капитал“ на колко възлиза тя към днешна дата и каква част от портфейла е с просрочия. Че в него има и несполучливи проекти, показват резултатите на клиенти като „Галчев холдинг“ (сега „Струма холдинг“) и „Понсстройинженеринг“. Няма информация и как банката процедира с проблемните си кредити. Самата ББР и преди това е имала експозиции към групата „Сиенит“ и дори е стигала до частен съдебен изпълнител, така че вероятно по този начин рефинансира и собствени заеми.

Последните данни на колко възлиза експозицията към строителите са от 2015 година, когато заемите за сектора са в размер на 111.199 млн. лв., или 6.55% от кредитния й портфейл и около 17% от капитала й. Междувременно обаче банката финансира „АБ-Хасково“, „Ултрастрой“ и др. (виж карето), така че вероятно експозицията се е увеличила. Освен към този по-рисков сектор банката продължава да показва склонност за финансира дружества с тежки финансови затруднения като „Спарки Елтос“ или бизнеси на политически фигури като Георги Гергов. През последната година за кредити пред държавната банка се наредиха и фирми на Кирил Домусчиев, Гриша Ганчев и други едри предприемачи.

Източник: www.capital.bg

Free WordPress Themes, Free Android Games