Руска Федерация

 

І. Двустранни икономически отношения на Република България с Руската федерация

 

Руската федерация е традиционен и един от най-важните външно-икономически партньори на Република България. След присъединяването на България към ЕС, отношенията между двете страни получиха нова, още по-висока динамика. Потвърждение за това е регистрираният прираст през 2007 г. спрямо 2006 г. на българския износ за Русия с 96%, на руските инвестиции в България със 73.8%, на туристопотока от Русия с 14%.

 

1. Стокообмен

 

Руската федерация е един от основните външнотърговски партньори на Република България. През 2015 г. тя заема второ място по стокообмен, като на нея се падат 7.2% от общия стокообмен на България, в т.ч. 1.7% от износа и 12.0% от вноса.

България заема около 1% от външнотърговския стокообмен на Русия.

 

Стокообмен на Република България с Руската федерация

млн. щ.д.

Години

Стокообмен

Износ

Внос

Салдо

2006

4168.5

228.4

3940.1

– 3711.7

2007

4159.3

446.3

3713.0

– 3266.7

2008

5983.4

614.4

5369.0

– 4754.6

2009

3533.0

407.5

3125.5

– 2718.0

2010

4735.3

584.7

4150.6

– 3565.9

2011

6492.2

754.1

5738.1

– 4984.0

2012

7527.6

722.0

6805.6

– 6085.8

2013

7135.9

775.8

6360.1

– 5584.3

2014

6020.8

706.2

5314.6

– 4608.4

2015

3942.9

439.0

3503.9

– 3064.9

 

2. Водещи стоки по внос-износ

 

Структурата на износа е твърде разнообразна, но предвид експортния потенциал на Република България, подлежи на оптимизиране. Относителен дял в износа над 2.5% имат едва три групи стоки.

 

Водещи стоки в българския износ за Русия през 2015 г.

 

Групи стоки Износ

Отн. дял %

Медикаменти

29.4

Полиспасти, лебедки, крикове

3.3

Хладилници, фризери и др. оборудване

2.7

Арматурни артикули

2.5

Сурови или необработени тютюни

2.5

Нефтени масла

2.5

Табла, пана, конзоли, пултове

2.3

Апаратура за прекъсване, разединяване, разклоняване, включване, защита на електрични вериги

2.1

Хидрамлични цилиндри

2.1

Части за кари

1.6

 

Структурата на вноса е твърде еднообразна, като преобладават енергоносителите – 90.2%. Необработеният алуминий има дял от 1.9%, а останалите стокови групи имат дял под 0.7%.

 

Водещи стоки в българския внос от Русия през 2015 г.

Групи стоки Внос

Отн. дял%

Сурови нефтени масла

52.9

Нефтен газ

26.2

Масла и други продукти, получени от каменовъглени катрани

5.1

Нефтени масла

4.3

Необработен алуминий

1.9

Каменни въглища и брикети

1.7

Медни руди и концентрати

0.6

Тръби от желязо или стомана

0.6

Минерални или химични азотни торове

0.5

Рафинирана мед и медни сплави

0.3

 

Данните за 2015 г., сравнени с тези от 2014 г. показват:

  • Стокообменът е намалял с 34.5%;
  • Износът от България е намалял с 37.8%;
  • Вносът от Русия е намалял с 34.1%.

При структурен анализ за последните 5 години се забелязва, че най-голям е износът при група стоки: медикаменти, арматурни артикули, нефтени масла и др. Над 90% от вноса се формира от минерални продукти и горива, а останалата част се състои от суровини, материали и изделия на машиностроенето.

 

С Постановление на Правителството на Руската федерация № 472 от 27 май 2016 г. се предприемат стъпки за облекчаване режима за внос в Русия, включително от страни-членки на ЕС, на хранителни продукти, предназначени за изготвяне на детски храни. В процес на разработване са регламенти относно механизма и реда за потвърждаване на целевото предназначение на храните.

 

3. Инвестиции

 

Общият размер на преките руски инвестиции за периода 1996–2015 г. е 2032.7 млн. евро.

Русия заема 7-o място сред инвеститорите в България.

През периода 2005–2008 г. се наблюдава непрекъснат ръст на руските инвестиции.

 

Броят на българските фирми с руско участие от 5 до 100% от капитала са 4652 (2-ро място след Турция).

Най-големите фактически руски инвестиции са в търговските дружества Лукойл Нефтохим Бургас АД (производство на нефтопродукти) и Лукойл България (търговия с нефтопродукти). Решенията за тези инвестиции се вземат в централата на Лукойл в Русия, но формално преводите на финансови средства се извършват от филиали в няколко европейски страни (Холандия, Австрия, Швейцария) и БНБ не ги калкулира към инвестициите от Русия.

Увеличаването на инвестициите и туристопотока от Русия биха помогнали за намаляване на дебаланса в търговията със стоки.

 

4. Туризъм

 

Руските граждани заемат 5-о място в класацията по брой на чуждестранни туристи, посетили България през 2015 г. – 484 558 души. Наблюдава се намаление на туристопотока от Русия с 26.2%.

 

От българска страна систематично се предприемат мерки за облекчено прилагане на визовия режим за туристически пътувания.

Един от факторите за облекчаване режима на пътуванията с цел туризъм е влизането в сила на Решението на Министерския съвет от 27.01.2012 г. за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издаване от държавите-членки, които изцяло прилагат правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн.

 

5. Договорно-правна база

 

Основните спогодби за развитие на българо-руските икономически отношения са следните:

  • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за икономическо и научно-техническо сътрудничество (21.05.2009 г.);
  • Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (8.06.1993 г.);
  • Спогодба за регулиране на взаимните финансови задължения (28.03.1995 г.) и Допълнение към нея (от 5.06.2002 г.);
  • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на туризма (08.05.2007 г.);
  • Спогодба за международни автомобилни превози (19.05.1995 г.);
  • Спогодба за морско търговско корабоплаване (19.05.1995 г.);
  • Спогодба за въздушни съобщения (26.11.1997 г.);
  • Спогодба за организиране на пряка международна железопътно-фериботна връзка между пристанищата Варна (Република България) и Кавказ (Руска федерация) (подп. 18.01.2008 г.)
  • Спогодба за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност (19.05.1995 г.);
  • Спогодба за сътрудничество в областта на антимонополната политика (19.05.1995 г.);
  • Спогодба между Патентното ведомство на Р. България и Руската агенция по патентите и търговските марки (Роспатент) за сътрудничество в областта на индустриалната собственост (26.03.1998 г.);
  • Спогодба за сътрудничество и взаимопомощ в борбата с незаконните финансови операции (07.06.1999 г.);
  • Спогодба между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на атомната енергетика от 19 май 1995 г.
  • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за съдействие на развитието на сътрудничеството между областите и общините на Република България и субектите на Руската федерация (19.10.2004 г.);
  • Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (от 1993 г., в сила от 18.12.2005 г.) и Протокол към него;
  • Договор между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за социална сигурност (20.03.2010 г.) и Споразумение за неговото прилагане (подписано на 13.11.2010 г.).

Договорно-правната база с Русия е в процес на актуализация във връзка с членството на България в ЕС от 01.01.2007 г.

  • План за съвместни действия за периода 2008 – 2009 г. по изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на туризма;
  • Основен договор за проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ „Белене“;
  • Спогодба между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество по внос в Руската федерация на отработено ядрено гориво от изследователски реактор;
  • Спогодба между Министерството на транспорта на Република България и Министерството на транспорта на Руската федерация за организация на пряка международна железопътна-фериботна връзка между пристанище Варна и пристанище Кавказ;
  • Споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България (Южен поток);
  • Договор между съдружниците на международната проектна компания по проекта за нефтопровод „Бургас–Александруполис“.

6. Междуправителствена комисия

 

Активна роля в развитието на икономическите отношения между двете страни играе Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, на чиито заседания обикновено се обсъжда целият спектър на икономическите връзки.

В новото двустранно Споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество с Руската федерация, съответстващо на изискванията на ЕС, влязло в сила на 21.05.2009 г. се предвижда запазването на Междуправителствена българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Председатели на българската част на Комисията, определени с Решение на Министерския съвет, са министърът на икономиката г-н Божидар Лукарски и министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова.

Председател на руската част на Комисията е първият заместник-чинистър на правосъдието г-н Сергей Герасимов.

Последното ХV заседание на Комисията се проведе на 27-27 януари 2016 г. в гр. София, на което беше направен анализ на двустранното сътрудничество и набелязани основните направления за по-нататъшното развитие на двустранните българо-руски икономически отношения.

Договорено е поредното ХVI заседание на Комисията да се проведе през 2017 г. в гр. Москва.

 

По данни на МИ, 2016 год.

 

 

МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ

 

Русия, Казахстан и Беларус

 

Митническият съюз в рамките на Евроазиатското икономическо общество – форма на търговско-икономическа интеграция между Русия, Казахстан и Беларус, която осигурява единна митническа територия, в рамките на която при взаимна търговия със стоки не се прилагат мита и ограничения от икономически характер, с изключение на специални защитни, антидъмпингови и компенсационни мерки. В този случай, държавите-членки на Митническия съюз прилагат обща митническа тарифа и други общи мерки, регулиращи търговията с трети страни.

В официалните документи се използват следните термини, свързани с тази икономическа общност:

ЕврАИО (Евроазиатска икономическа общност);

-Митнически съюз в рамките на ЕврАИО (или по-просто Митнически съюз).

Общата митническа територия на Митническия съюз се образува от териториите на държавитечленки: Беларус, Казахстан и Русия, както и намиращите се извън териториите на държавите – членки на Митническия съюз изкуствени острови, инсталации, съоръжения и други обекти, върху които държавите – членки на Митническия съюз, имат суверенни права и изключителна юрисдикция.

Граници на Митническата територия на Митническия съюз се явяват митническите граници на Митническия съюз.

Митнически кодекс на Митническия съюз – един от основните правно-нормативни документи на законодателството на Митническия съюз. Митническият кодекс на Митническия съюз съдържа разпоредби, уреждащи отношенията, свързани с движението на стоки през митническите граници на Митническия съюз, прилагането на митническите процедури, плащане на мита и данъци.

 

2. Структура на Федералната митническата служба на РФ

 

Основният държавен орган, който регулира отношенията в областта на външноикономическата дейност в Руската Федерация е Федералната митническа служба на Руската Федерация и под неин контрол са подчинените митнически органи – Регионалните митнически управления, намиращи се в различни региони на Русия, които от своя страна контролират и управляват митниците, които извършват митническа обработка и освобождаване на стоки в съответствие с митническите процедури. Митниците са разположени основно в големите и гранични градове на Русия. В състава на митниците се включват тeхните подразделения – митническите постове.

Дейността на всички митническите органи е стриктно регламентирана от множество нормативни актове (наредби, заповеди, инструкции).

 

Определени са следните видове мита в Митническия съюз:

вносно мито – плаща се за внос на стоки и размерът му зависи от вида на стоката и нейната класификация в Единната стокова номенклатура на външноикономическата дейност на Митническия съюз. Ставките на митата са определени в Единна митническа тарифа на Митническия съюз (за да се определи размерът на митото следва да бъде определен кода на продукта, всеки код съответства на определена митническа ставка);

износни митаза по-голямата част от стоките износното мито е равно на нула, но някои стоки, подлежат на износно мито и техния размер се определя от Правителството на Руската Федерация;

данък върху добавената стойност (ДДС) се начислява върху стоки, внесени в митническата територия на Митническия съюз и като общо правило е 18%, за някои видове стоки е 10%, а има и група от преференциални стоки, за които ДДС при внос е 0%;

акциз се начислява при внос на определени категории стоки, които се явяват подакцизни;

митнически такси – задължителни налози, събирани от митническите органи за извършваните от тях действия, свързани с освобождаване на стоките, митническо съпровождане на стоките, съхраняване на стоките. Размерът на митата се определя от Правителството на Руската Федерация и зависи основно от стойността на декларираните стоки.

Актуална информация за митническото законодателство се получава от публикации в официални печатни издания, в официалните сайтове на ЕврАИО, митническите органи и с помощта на другите средства за масова информация.

Консултация на заинтересовани лица относно митническото законодателство на митническите органи се извършва безплатно.

 

Превозване на стоки от физически лица за лични нужди

Съществуват специални правила за преминаване през границите на Митническия съюз на стоки на физически лица за лични нужди (стоки, които нямат търговска цел). Тези правила съдържат достатъчно много изисквания в зависимост от вида на стоките, тяхното количество, стойност и честота на придвижване.

Сред основните правила може да се отбележи следното:

Без плащане на мито може да се внасят следните стоки (с изключение на превозни средства):

• Стоки за лична употреба, митническата стойност на които не надвишава 1500 евро (а при превоз с въздушен транспорт до 10 000 евро) и общото тегло да не надхвърля 50 кг. Над тези граници се заплаща такса с фиксиран размер от 30% от тяхната митническа стойност, но не по-малко от 4 евро на 1 кг.

• алкохолни напитки и бира – не повече от 3 литра на човек над 18 години.

• тютюн и тютюневи изделия – 200 цигари или 50 пури (пурети) или 250 грама тютюн, или изброените тютюневи изделия в асортимент с общо тегло не повече от 250 грама на човек над 18 години.

Подробно процедурата за превозването на стоки от физически лица за лични нужди през митническите граници на Митническия съюз и извършване на митнически операции, свързани с освобождаването им е определена в Споразумението на страните-членки на Митническия съюз от 18 юни 2010 г.

 

Внос от физически лица на пари в брой и (или) пътнически чекове на митническата територия на Митническия съюз се осъществява по следния ред:

– при едновременен внос на пари в брой и (или) пътнически чекове на обща стойност равна или не превишаваща равностойността на 10 000 щатски долара, тези парични средства и (или) пътнически чекове не подлежат на митническо декларариране в писмена форма;

– при едновременен внос на пари в брой и (или) пътнически чекове на обща стойност превишаваща равностойността на 10 000 щатски долара, тези парични средства и (или) пътнически чекове подлежат на митническа декларация в писмена форма чрез подаване на пътническа митническа декларация за цялото количество пари в брой и (или) пътнически чекове;

– при едновременен внос на пари в брой и (или) пътнически чекове на обща стойност, равна или не превишава равностойността на 10 000 щатски долара, може да се декларират писмено, по желание на физическото лице.

Износ от физически лица на пари в брой и (или) пътнически чекове от митническата територия на Митническия съюз се осъществява по следния ред:
          –
при едновременен износ на пари в брой и (или) пътнически чекове на обща стойност равна или не превишава равностойността на 10 000 щатски долара, тези парични средства и (или) пътнически чекове не подлежат на митническа декларация в писмена форма;

при едновременен износ на пари в брой и (или) пътнически чекове на обща стойност превишаваща равностойността на 10 000 щатски долара, тези парични средства и (или) пътнически чекове подлежат на митническа декларация в писмена форма, чрез подаване на пътническа митническа декларация за цялата сума в брой и (или) пътнически чекове.

При едновременен износ на пари в брой и (или) пътнически чекове на обща стойност равна или не превишава равностойността на 10 000 щатски долара, същите могат да се декларират писмено, по желание на физическото лице.

 

6. Основни разпоредби в Митническия кодекс на Митническия съюз и реда за деклариране на стоки в Русия.

Общи разпоредби за митническо деклариране за стоките.

Стоките са предмет на митническо деклариране, когато са поставени под митнически режим или в определени случаи, в съответствие с Митническия Кодекс на Митническия съюз.

Митническото деклариране на стоки се  изпълнява от декларатор (собственика на стоките) или от митнически агент, включен в специален регистър на митнически представители, действащ от името и по поръчка на декларатора.

Митническото деклариране се прави в писмена форма и (или) в електронна форма с помощта на митническата декларация.

Освобождаването  на стоката от митническите органи в съответствие с декларираната митническа процедура се извършва не по-късно от 1 (един) работен ден, следващия след датата на регистриране на митническата декларация, в някои случаи, например при провеждането на допълнителни проверки, този срок може да бъде удължен до 10 работни дни.

Декларирането на стоки, внасяни в Русия, може да бъде подадено към всеки митнически орган в Русия, който е упълномощен да регистрира митнически декларации.

Някои видове стоки, като културни ценности, изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, оръжия, военна техника и боеприпаси, радиоактивни и ядрени материали и други специфични изделия, подлежат на деклариране в специализираните митнически органи.

 

• Право на обжалване.

Всяко лице има право да обжалва решението, действието (бездействието) на митническия орган или негов служител, ако има причина да смята, че правата му са били нарушени.

Има два варанта за жалба: чрез ведомствен контрол или по съдебен ред.

Жалба чрез ведомствен контрол – това е жалба към по-висшата инстанция на митническия орган. Тази процедура обикновено е по-бърза, отколкото водене на съдебен процес.

Съдебният ред за обжалване е свързан със заявление до съда за нарушаване правата на  лицето и съответно със съдебен процес, в съответствие с всички правила на процеса.

Срокът за обжалване на решения, действия (бездействия) на митническия орган или негов служител, е три месеца от датата, на която лицето е установило нарушението на правата му.

 

Специални облекчения за декларирането могат да бъдат предоставени само на специални субектиупълномощени икономически оператори – руски компании, включени в специален регистър, осъществяващи внос на стоки в Руската Федерация за използване в производствени и други стопански дейности и износ на стоки от Руската Федерация.

Упълномощените икономически оператори могат, например да съхраняват стоките в техни собствени складове (а не в митнически складове или специализирани складове, включени в специален регистър, както е предвидено за обикновени стоки), да извършват митнически операции със стоки, без да ги предоставят в митницата, да завършват митническия транзит на стоки на техни собствени складове и територии, без да влизат в митница.

Въпреки това, статут на упълномощен икономически оператор предполага много различни условия и става по специален, строго определен начин.

 

Митнически представители – юридически лица, които извършват от името и за сметка на декларатора (собственик на стоката), или други заинтересовани лица митнически операции и декларират стоки, както от името на декларатора, така и от свое име. Митническите представители извършват деклариране на професионална основа и трябва да бъдат включени в специален регистър на митническите представители.

 

7. Членство на РФ в СТО

 

През август 2012г. Русия официално става член на Световната търговска организация (СТО) и поема задължения, предвидени от организацията в областта на външната търговия.

Присъединяването на Русия към Световната търговска организация и свързаните с това промени в областта на митниците, които ще имат пряко въздействие върху вноса / износа на стоки:

 

 Важни документи /на руски език/, касаещи рестрикциите по отношение на вноса от ЕС на определени стоки може да намерите тук:

 

  Списък на стоки със забранен внос

  Допълнение към списъка

  Указ на Президента на Руската Федерация

  Указ на Президента на Руската Федерация за удължаване на срока

  Указ на Президента на Руската Федерация за удължаване на срока

 

Call Now Button
Free WordPress Themes, Free Android Games