fbpx

Логични по своето сходство са изводите на уважаваната регионална медия и на книгата „Факти и размисли за Пловдив и окръга. Възходът на Пловдивската икономика до 1990 г.“, с автор д.и.н Добрина Проданова, която е Председател на Търговско-Промишлена Камара Пловдив.

Закриването на консервните комбинати е естествена последица от унищожаването на постиженията на Българското селско стопанство.

Преди 1990 год. консервната промишленост в България е сред водещите в Европа. Над 40 предприятия в България произвеждат плодови и зеленчукови консерви, като дават препитание на десетки хиляди работници. Износът е гарантиран. Зад нас е огромният съветски пазар, за който страната ни изнася значителна част от продукцията на преработвателните предприятия.

Поради недостиг на работна ръка по време на кампании по прибиране на реколтата, чрез задължителни бригади в помощ са хиляди ученици и студенти.

С края на СИВ обаче идва и залеза на огромна част от предприятията в сектора. Причините са много – лошо стопанско управ­ление, некоректни партньори, неконкурентна продукция в сравнение със световни гиганти от бранша, загуба на завоювани пазари, непредвидим курс на долара.

Новите пазарни стопански реалности в сектора, не пожалват и един от най-големите консервни комбината у нас, „Витамина” в гр. Стамболийски, от който днес е останал само спомена за развитата ни социалистическа консервна промишленост.

 

„Витамина”- символът на някогашната ни консервна индустрия

Плодородната земя, изобилието на суровини и евтината работна ръка в широкото кричимско поле, са били основната предпоставка за превръщането на селището във важен център на консервната промишленост още преди Девети септември. След национализацията  от 1947 г., тринадесетте консервени предприятия на територията на селището се обединяват в ДКК “Витамина”.

Разположението на преработвателното предприятие е много благоприятно – изградено е в източната част на Гара Кричим, около ж. п. линията София – Пловдив, с което се улеснява транспортирането на суровините и готовата продукция.

В книгата си „Факти и размисли за Пловдив и окръга. Възходът на Пловдивската икономика до 1990 г.“, г-жа Проданова подчертава:

„От труда на ръководителите, специалистите и 4000 работещи се развива най-големият на Балканите и в Източна Европа консервен комбинат. В края на 1990 година неговите показатели са следните:

Годишно производство на 100 хил. тона консерви, което представляваше 40 % от продукцията на консервната промишленост на окръга и над 14 % от националния обем, който беше 700 хил. тона

Износната продукция достигаше 80 % от производството

Дневно се преработваха до 500 тона домати и 600 тона ябълки

Асортиментната структура включваше десетки видове – сокове, нектари, сиропи, конфитюри, лютеници, консерви и др.“

Освен за необятния пазар на СССР, продукцията на „Витамина” се изнасяла още за Англия, Франция, Германия, Норвегия, Дания, Испания, Монголия, Япония, Чили, Куба, САЩ, Алжир, Мароко, Гана, ОАР, Австралия.

За работниците към завода е бил изграден спортен комплекс, здравен пункт, кабинети по физиотерапия, почивна станция, работнически стол, общежитие.

През 1995 год. предприятието е приватизирано, а собствеността му е разпродадена на парче. Говори се, че приватизаторите на славния в миналото комбинат, платили за него толкова, колкото струвала една машина за опаковка на конфитюр. В края на 90-те години производството се свива над 10 пъти, а работниците се стопили на 650 души. През 2001 г. 30 тона готови консерви остават на склад, защото нямали пазар. Малко след това  „Витамина” фалира. 

Както пише в книгата си г-жа Проданова, „парите от труда на няколко поколения специалисти и жители на гр. Стамболийски потънаха в лични сметки.“

„Закриването на консервните комбинати е логична последица от унищожаването на селското стопанство. Не само комбинат „Витамина” беше унищожен. Във всеки по-голям град на окръга имаше предприятие, в което през есенния сезон се преработваха по над 100 тона домати, пипер, ябълки, тикви и други селскостопански продукти. Всички те бяха затворени. Става дума за:

           КК „Бригада” в Асеновград

           КК „Левски“ в Карлово

           КК „Първи май” в Пловдив

          цехове за лютеница, доматено пюре и компоти в Перущица, Раковски, Съединение и други, които произвеждаха продукция за износ за милиони долари и осигуряваха постоянна и временна заетост на населението“, пише г-жа Добрина Проданова по темата в своята книга.

 

Подобна е съдбата и на другият български консервен мастодонт „Марица” в гр. Пазарджик, който става най-големия преработвателен комбинат на Балканите. Построен е по съвместен българо-италиански проект и работи със съвременни италиански технологии. В тези години всеки стопанин на зеленчуков терен или на овощни площи е бил предварително обезпечен, че продукцията му ще бъде изкупена от предприятието. По този начин заводът е изхранвал хиляди земеделски производители от региона. В цеховете са се трудели над 3500 човека, а по време на сезона заетостта се е увеличавала десетократно.

Днес по-голямата част от сградния му фонд не се използва и се руши. В част от халетата са се настанили няколко частни фирми от консервния бранш, фирма за стъклен амбалаж и куриерски услуги.

За съжаление, подобна тъжна съдба сполетя много водещи предприятия от различни сектори в цялата страна.

Free WordPress Themes, Free Android Games