Интервю с Председателя на Търговско-Промишлена Камара – Пловдив за вестник Марица:
– Г-н Хронев, през вашия поглед на председател на Търговско-Промишлена Камара-Пловдив каква година изпраща Пловдивският бизнес?
– Пловдив от доста години насам се движи в бърза писта, от която е трудно да изпадне. 2022-ра е знакова година, третата от началото на ковид кризата и първата от началото на войната в Украйна. В най-общ план мога да откроя три значими явления за нас като пловдивчани и българи: първо, хората в България се разделиха с много илюзии, особено с тази за стабилност на бизнеса и битието и за някаква предвидимост и неизменност. Всички ние поехме много нова и различна информация за света, станахме експерти по вирусология, сега по военно дело, по бизнеса с енергоносители и най-вече в геополитиката. В по-сериозен план, осъзнахме крехкостта на досегашния начин на живот и икономика и зависимостта ни от външни фактори, а не от собствените усилия и качества. На хоризонта изникнаха множество нови заплахи. Това все пак е някаква еманципация от заблуди, така че ситуацията може и да има и добри страни, особено ако послужи за отърсване от нереалистични очаквания и бъде повод за сурова диагноза и по-строга финансова дисциплина. След което всеки български предприемач и гражданин да преработи вижданията си за развитие.
На второ място – градът Пловдив, покрай хитовото развитие на индустрията в новите икономически зони, решително навлиза в зоната на неизбежните съпътстващи предизвикателства, които някога наричахме просто проблеми: това са трудова, образователна и бизнес миграция, с чувствително нарастване на населението и автомобилите, остаряла вътрешна инфраструктура, с капацитет, несъответстващ на притока на хора и коли, недобър градски транспорт, бавно строителство на изходни и обходни пътища, замърсяване, намаляване на зелените площи, алчно и безотговорно застрояване на града, липса на конкретна визия от страна на Общината и държавата за начина на развитие на града и региона, както и недостиг на пространство – въпросът със сливането на Пловдив с околни общини и образуването на голяма пловдивска метрополия.
Трето - важно е да се отбележи плахо пробуждане на гражданското общество -свидетели сме на първи, макар и не многобройни, но силно мотивирани граждански протести срещу неадекватни решения на Общината. Не завиждам на местната управа – въпреки старанието тя в момента догонва проблемите. Подложена е на силен натиск и от вътрешни противоречия на управляващото мнозинство в ОС, и от нестабилната ситуация на правителствено ниво, а и от гражданството. Очаквам следващите местни избори да структурират едно още по-адекватно общинско управление, с по-добро гражданско представителство и най-вече с конкретна визия за решаване на глобалните задачи пред града.
– Кои браншове успяха да запазят финансова стабилност и да се справят с предизвикателствата, породени от ковид пандемията, скока на горивата и войната в Украйна, и за кои годината бе трудна?
– В макроикономически план и от нашата гледна точка – на сдружение, което предоставя услуги на част от местния бизнес – регионът и страната преминаха сравнително по-леко през здравната и военната криза от последните 3 години. И като ръст на безработица, и като индустриално производство. Индустрията се разколеба само в началото на корона кризата с начало март 2020 г., но бързо се върна в предишния капацитет и съхрани тенденцията на растеж. На базата на досегашните макроикономически данни за Пловдив за 2022 г. (които ще бъдат обобщени през март догодина), очакванията ни са за увеличение на брутната добавена стойност, засилен износ, тъй като много от фирмите в Тракия икономическа зона (ТИЗ) са експортно ориентирани. Ръст бележат секторите, които произвеждат продукти, чието търсене се засили заради повишените цени - горива, зърно, растителни масла, оръжейна индустрия, метали, енергетика, растеж бележат и ИКТ секторът и строителството.
Относно експорта искам да подчертая, че той е в огромни мащаби за десетки пловдивски фирми. Доказателство за това са сертификатите за произход, които издаваме от Търговско-промишлена камара-Пловдив. Активен износ се извършва както за цяла Европа, така и за Арабския свят и редица страни от няколко континента, между които САЩ, Южна Америка, Турция, Тайланд, Филипините, Китай, Египет, Гватемала, Русия, Индия, Корея и др. Приходите от продажби са внушителни – само от тютюневи изделия местен дистрибутор е генерирал над 1 млрд. лв. Пазарни ниши по света имаме също за хартия, медицинска апаратура, козметика, части за автомобили, вино и спиртни напитки, пшеница, ориз и др.
Иначе на местно ниво имаше временно намаляване на производствените процеси на някои фирми или временно спиране на работа - най-вече свързано с танца на цените на енергията и затварянето на пазарите на Украйна и Русия. След което постепенно производството се възстанови. Наблюдаваме обаче затваряне на малки бизнеси – най-вече търговия и услуги, също и ресторантьорство. В агросектора положението също не е розово. Емблематичен е случаят с известния земеделски производител Красимир Кумчев, който изкорени голяма част от овощните си градини, намиращи се в някогашния най-голям ябълков масив в света - 14 хил. дка, между селата Рогош, Трилистник и Скутаре. Това е повод да повторя думите му: „Произвеждаме едва 20% от това, което консумираме като плодове, зеленчуци и месо, и това е нищо друго освен лоша аграрна политика“.
– В началото на тази година НСИ обяви значителен ръст на чуждестранните инвестиции в Пловдив и региона в първата година от ковид пандемията, който е с почти 12% повече спрямо предходната година. Според вас има ли индикация да се запази тази тенденция и през 2023 г. и към кои сегменти имат най-голям интерес чуждестранните инвеститори?
– В индустриалните зони във и около Пловдив доминират предприятия от секторите мехатроника и автомобилна (аутомотив) индустрия. Произвеждат се най-много електрически съоръжения, метални продукти, машини, пластмаси, велосипеди. Най-голяма печалба се отчита при електрониката и горивата. От статистиката е ясно, че в област Пловдив индустрията е преобладаващо преработваща и това е предизвикателство, защото задачата всъщност е как в региона да се премине към производство на стоки с по-висока добавена стойност, по-скъпи и качествени. Как суровинните, добивните производства да получат тук и дълбочинна преработка. И как да се интензифицира производството - с по-напредничави технологии и иновации. Трябва да се върви към експортно ориентирани индустрии и такива с висока добавена стойност, за да се вдига покупателната способност на българина и личния му жизнен стандарт. Не си правим и никакви илюзии, че е нужно значително подобряване на инвестиционната среда, административния достъп и конкретните стимули за инвеститора. Нараства и проблемът с пазара на труда. Тук има едно противоречие – непрекъснато се говори за въвеждането на новата индустриална революция, т.е. умни заводи с киберсистеми, които да контролират процесите, следователно и за освобождаване на работна ръка, а търсенето на работници излита стръмно нагоре. Занапред ще изниква и проблемът на инвеститорите с нарастващата цена на труда. Но общо взето, имам оптимистичен поглед и очаквания за местната икономика.
– Според есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, ръстът на българската икономика ще се забави до 1,1% през 2023 г., а инфлацията в страната ни да расте. На този фон какви са вашите очаквания за икономическото развитие през новата година?
– Преди всичко, продължава икономическата и енергийна криза предизвикана от войната недалеч от нас. Сякаш безкрайна е и вътрешната политическа нестабилност – накратко, за всички е валидна една невъзможност за дългосрочно прогнозиране. Институциите доста се различават в прогностиката си, като за отбелязване е че най-оптимистични са предвижданията на МВФ. Последните проучванията сред фирмите, проведени от големите работодателски организации, индикират предпазливи прогнози, в които се вижда лек оптимизъм. Очаква се повишаване на цената на банковите заеми за бизнес, увеличаване на данъците и регулациите, оттам и постепенно овладяване на инфлацията. Дали моментът на рецесия наближава, е рано да се каже – все пак трябва да видим как Европа, с която сме свързани повече отколкото си мислим, ще прекара първата си зима без руския газ.
– Как си взаимодейства Търговско-Промишлена Камара – Пловдив с местния бизнес и чуждестранните инвеститори?
– Винаги сме имали най-активни контакти на първо място с местните компании, които ползват нашите услуги – сертификати за произход, покани, референции, обучения, консултации, търсене на пазари и партньори. При нас традиционно е силна международната дейност, насочена към излизане на чужди пазари на местните фирми. Организираме и провеждаме доста събития – В2В форуми, съпътстващи мероприятия на Панаира. Участваме и в събития на други колеги, където представяме възможностите си пред бизнеса, каним фирмите да участват в подобни интересни срещи. Взаимодействаме активно с другите организации, които работят в подкрепа на бизнеса – нашата целева група е една. Например, с екипа на ТИЗ, на Панаира, Агенцията за Регионално развитие, на Сдружение „Бизнесът за Пловдив“, Общината, Областната администрация, университетите. Предлагаме комплексно обслужване на потенциални инвеститори – създаване на фирма, закупуване на имот, строителство, наемане на персонал, насочване към индустриалните зони, контакти с местната администрация. Активно сме във връзка с посолства, консулства, търговски отдели на чужди държави представени в България, когато трябва да промотираме Пловдив, да насърчим обмена между местния бизнес и тамошните потенциални партньори. Посрещаме и делегации и бизнес-мисии по време на големи изложения. Тази година започнахме интересно сътрудничество с бизнес организации представящи фирми от Чехия, Словакия, Литва, Азербайджан, като по-мащабни се очертават съвместните ни планове за привличане към регион Пловдив на бизнеси от големи провинции в Китай /Ляонин/ и Индия /Бангалор/.
– Сдружение “Търговско-Промишлена Камара – Пловдив” е част от най-голямата световна мрежа за подкрепа на МСП – Enterprise Europe Network. По какви проекти работите и към кои МСП от региона са насочени?
– Ние, Търговско-Промишлена Камара – Пловдив, сме неголямо частно сдружение учредено през 1990 г. За тези 32 г. успяхме да предложим и осъществим редица полезни услуги и дейности, насочени изключително в полза на местния бизнес. Освен тях, винаги сме били и активни участници с проекти в различни финансиращи програми. Enterprise Europe Network е най значимият от тях, като в края на 2021 г. кандидатствахме и бяхме одобрени в силна конкуренция за още един период от 7 години. Това е едновременно и проект, по който ни е партньор Европейската Комисия и огромна мрежа покриваща с офиси целия свят, за търсене на партньорства, пазари, технологии и иновации.
В момента, в консорциум с международни партньори, изпълняваме и няколко други проекта по програми като Еrasmus, Horizon Europe, Life, EU4BCC, насочени към конкретни сектори от местната икономика – винарска промишленост, творчески индустрии, мода, ХВП. Общо взето – последните тенденции по всички проекти, по които работим, е да се подпомага процеса по дигитализация и т.н. зелен преход на фирмите – намаляване на отпадъците, ресурсна ефективност, кръгова икономика, зелена енергия и т.н. Предстои ни одобрение и на още няколко проектни предложения, които сме подали съвместно с пловдивски фирми и браншови клъстери в областта на изкуствения интелект, обновяване на жилищни сгради, умни приложения за градско строителство, кибер сигурност. В началото на 2023 г. очаквайте годишното електронно издание на Търговско-Промишлена Камара – Пловдив – „Икономически годишник на Област Пловдив 2023“, съдържащ Класация ТОП 400+ на предприятията от Област Пловдив и обзор на икономическите показатели на бизнеса.
Пожелавам на всички читатели на в. “Марица” и на всички съграждани светли празници, здрава и успешна 2023 г.!
ВИЗИТКА
Ангел Хронев е роден в Смолян. Завършил е Английската Гимназия в Пловдив и Право в СУ „Климент Охридски“. Той е съсобственик и председател на Сдружение „Търговско-промишлена камара-Пловдив“. Там работи от 1991 г. последователно като юрисконсулт, директор на направление, изпълнителен директор, а от тази година е председател. Занимава се и с предприемачество в областта на консултантската дейност, възобновяемите енергийни източници и застраховането.
Източник: в. Марица Ангел Хронев: Пловдив се движи по бърза писта, но трябват ощ… (marica.bg)
