Камарата

Началото е поставено в края на ХІХ в., когато през 1895 г. е приет Закон за търговско-индустриалните камари (ТИК)[1]. Всъщност още през 1890 г. е направен първият опит да се създаде търговска камара в България, която да се издържа с месечни вноски от членовете, по подобие на английските търговски камари. Идеята е на видния икономист Иван Евстратиев Гешов (министър на търговията и земеделието, а по-късно финансов министър в правителството на д-р Константин Стоилов).

На 2 декември 1894 г., Иван Евстратиев Гешов – министър на търговията и земеделието, внася в Народното събрание законопроект за създаване на търговско-индустриалните камари. Той е убеден, че „устройването” на камари в България ще „донесе неоценими услуги за нашата местна търговия и промишленост”. Целта е подпомагане и защита интересите на занаятчиите и търговците. Първият Закон за търговско-индустриалните камари става факт 18 дни по-късно (допълнен през 1906 и 1924 г.).

През 1895 г. след влизането в сила на Закона с Указ 61/ 17 април 1895 г. са създадени първите регионални Търговско-индустриални камари в София, Пловдив, Русе и Варна. Камарите получават статут на относително автономни учреждения с административни функции, субсидирани от държавата по образец на френските ТИК.

 Пловдивската такава обхваща Пловдив и околиите Пловдивска, Станимашка, Пазарджишка, Пещерска, Карловска, Казанлъшка, Чирпанска, Хасковска и новите Пашмаклийски (Кърджалийски) и Мастанлийски (Момчилградски) окръзи в Родопите. Съгласно Царски указ № 80 по предложение на Министерството на земеделието и търговията са оформени 3 отдела към нея: търговски, индустриален и занаятчийски и служба информация.

Първата сесия на търговските камари (9 юни 1895 г.) е официално открита от тогавашния министър на търговията Иван Евстратиев Гешов със следните думи: „България е селска държава. Но тя не може да живее само със земеделие… С тия камари правителството даде глас на безгласните досега у нас занаяти, даде им средства да се групират и изказват нуждите, болките и мненията си”.

Търговско-индустриалната камара в Пловдив съществува от 1895 до м. септември 1943 г., когато се слива със Земеделската камара и е образувана Областната стопанска камара – Пловдив (просъществувала до 1947 г.).

Още през 1896 г. камарите възроптават срещу факта, че Министерството на търговията и земеделието не взима под внимание техните искания по някои много важни въпроси и се стреми да постави под строг контрол на икономии бюджета на камарите. В резултат постепенно търговските организации успяват да си извоюват позицията на посредник между властите и търговско-индустриалното съсловие.

С промени в Закона за търговско-индустриалните камари през 1906 г. Софийската търговска камара започва да изпълнява функциите на национална камара. През 1924 г. новият Закон за търговско-индустриалните камари, им делегира права да участват в изработването на всички нормативни документи, свързани с търговския закон в България. На 29 март 1943 г. е приет Закон за стопанските камари, според който всички права на търговските палати преминават в пълномощията на държавата и са обединени от една Върховна стопанска камара.

ДЕЙНОСТ

– Събира статистически данни за движението на търговията, състоянието на индустрията в района им.

– Води статистика за състоянието на занаятите в региона и апелира подпомагането им.

– Води активна кореспонденция по повод развитието на Варненското и Бургаското пристанища от 1895 г.

– Провежда майсторските изпити в района на камарата и издава майсторски свидетелства.

– Назначава членовете на изпитните комисии на организираните майсторски изпити по места и осъществява контрол по провеждането им.

– Издава удостоверения на индустриалци и частни фирми за внос и износ на различни стоки и суровини в чужбина, най-вече тютюн.

– Изпраща майстори делегати на панаирите в Лайпциг, Прага и Виена (1923 г.) и др.

– Води кореспонденция с бълг. консулства в Австрия и Германия и координира посещенията на изпратените на панаирите в Лайпциг и Виена български майстори делегати. Целта е да създаде международни контакти на българските производители, да ги запознае с по-модерните прийоми на производство и техническо усъвършенстване в западно европейските държави, както и обмяна на опит там, където това е възможно.

– ТИК – Пловдив поема грижата за професионалното образование и пряко се ангажира в този процес. Основен приоритет в дейността ú става подготовката на търговски и занаятчийски кадри. Организира търговски и занаятчийски курсове и училища, издава специализирана литература и периодика; предоставя стипендии за специализация на изявени младежи у нас и в чужбина.

– Води преписки, изложения, отчети за дейността на камарата и училищата й, протоколи от конференции, планове и чертежи за построяване на занаятчийско училище и търговска гимназия. Подготвя специално изложение до Министерството на народното просвещение по проект за наредба-закон за допълнителните занаятчийски училища (1919 – 1943).

– По инициатива на Пловдивската търговско-индустриална камара  през 1910 г. е основана Търговската гимназия в Пловдив. През 1926-27 г. със средства  на Пловдивската търговско-индустриална камара (чрез изтеглен заем от Популярната банка) и от дарения, е построена сградата на Търговската гимназия. В нея през 1934 г. е ситуирана главната палата на възобновения Пловдивски мострен панаир.

– През 1926 – 1927 учебна година се открива и Практическо търговско училище, което носи името на тогавашния председател на Търговско – индустриалната камара  и дарител Стефан Обрейков.

– ТИК – Пловдив взема отношение и прави постъпления пред Общината за премахване на просията в града с конкретни предложения за отпускане помощи на нуждаещите се, като сумите за тях се съберат от доброволния облог на търговците, индустриалците и занаятчиите (1927 г.).

– ТИК – Пловдив активно съдейства за учредяване и развитие на Международния мострен панаир – Пловдив (1933 г.).

– ТИК – Пловдив нееднократно прави постъпки за възобновяването на Пловдивската митница пред Министерството на финансите (възстановена през 1936 г.).

– Търговско-индустриалните камари създават периодичен печат (в-к „Търговски вести” е орган на Пловдивската Търговско-индустриална камара през периода 1899 – 1903 г.), вкл. бюлетини, брошури, рапорти, писма, правилници, комюникета, годишници, монографични изследвания, протоколи и решения от сесиите, доклади на ТИК и пр.

– Публикува публични отчети на дейносттта на бюрото на пловдивската ТИК.

– За да подпомагат занаятите, камарите основават така наречените популярни банки, които снабдяват занаятчиите и дребните търговци с евтин и леснодостъпен кредит. Такъв съосновател и първи председател на УС на Пловдивската Популярна банка (1913-1920 г.) е Андон Станев – съосновател и дългогогодишен член на УС на ТИК – Пловдив.

– Води преписки със Софийската търговско-индустриална камара с мнение по Ньойския договор през 1920 г.

– Изготвя доклад за стопанския облик на Беломорската област (1942 г.).

Активната роля на камарата в законодателството, свързано с развитието на индустрията и търговията, е отразена в кореспонденцията ú с Министерството на търговията, промишлеността и труда и с търговско-индустриалните камари в страната относно закони и законопроекти за целия период от самостоятелното ú съществуване.

Източник: https://rzkplovdiv.com/istoriya/