Промени в междуфирмените отношения
Нови тенденции в междуфирмените и корпоративни отношения
Сътрудничеството по веригата да доставките и сключването на сделки, в съвременните услови, съдържат вече елементи на грижа за природата.
„Зелени” вериги на доставка – значението на екологичното поведение на доставчиците на отделните елементи по веригата на доставките нараства. Възложителите (производителите) по цялата верига на доставки определят критерии за опазване на околната среда, които прилагат спрямо своите доставчици по веригите. По този начин доставките и крайните продукти се превръщат в щадящи околната среда. С разпространението на този феномен по веригата на доставка тя „позеленява”.
Конкурентоспособността вече зависи от екологичния фактор: все по-засиленият регулативен натиск принуждава мениджърите да вземат под внимание екологичния фактор когато планират производствената дейност на своите фирми. Екологичното законодателство може да доведе до подобряване на конкурентоспособността на фирмите, създавайки конкурентно предимство за иновативните екологични компании. Но то може да е и причина за потъване и фалит на фирми и производсва, които не могат да покрият екологичните изисквания.
Сливанията и придобиванията все повече отчитат „зеления“ фактор. По-строгите правила, стриктното прилагане на екологичното законодателство и нуждата от адаптация към изискванията на потребителите, принуждава част от фирмите да прибягват до сливания и придобивания. Тези форми на бизнес отношения се използват като стратегически подход, за да се придобие конкурентно предимство чрез присъединяване на фирми, отговарящи на определени екологични стандарти и изисквания. Екологичните ограничения могат да бъдат и причина за провал на сделки за сливане или придобивания или за отказ от изпълнение на планирани производствени дейности.
Изменения в управлението на фирмите
Много фирми, в търсене на конкурентно предимство в контекста на устойчивото развитие, започват да внедряване на доброволни системи и стандарти за управление на качеството или на околната среда. Такива стандарти са например ISO 9001 за управление на качеството, ISO 14001 за управление на околната среда, схемата за управление на околната среда и одитиране (EMAS), стандарти за управление на продукта, еко-маркировка и др. По-голямата част от тези стандарти са доброволни. Някои от тях дори са разработени по инициатива на фирмите и предприятията в развитите държави.
Целта на тези стандарти е двустранна: от една страна, се демонстрира съпричастността на бизнеса към опазването на околната среда, но от друга – тези стандарти дават възможност на фирмите, особено на големите корпорации, по-лесно да контролират доставчиците и под-изпълнителите си, особено когато работят на пазари или с контрагенти от развиващи се страни. Крайният резултат от това е, че фирмите в развиващите се страни, които искат да излязат на международния пазар, трябва да се съобразяват и да прилагат стандартите за управление и качество, които са свързани с опазване на околната среда.
Зелена инфраструктура
“Зелената инфраструктура” е инструмент за осигуряване на екологични, икономически и социални ползи чрез природосъобразни решения. Зелената инфраструктурата е мрежа от естествени райони, полуестествени райони и зелени площи, осигуряваща екосистемни услуги, които допринасят за благосъстоянието на човека и качеството на живот.
Зелената инфраструктура предоставя множество функции и ползи в едно и също пространство.
Тези функции могат да бъдат в полза на:
– околната среда (напр. запазване на биологичното разнообразие или адаптиране към изменението на климата);
– социалната сфера (напр. осигуряване на отводняване или зелени площи за почивка)
– икономическата сфера (напр. предоставяне на работни места и повишаване на цените на имотите).
В сравнение със „сивата” инфраструктура, която по принцип изпълнява една-единствена цел, например отводняване или транспорт, зелената инфраструктура е по-атрактивна, тъй като има потенциала да решава няколко проблема едновременно. Традиционната „сива” инфраструктура продължава да бъде необходима, но често може да бъде подсилена с природосъобразни решения.
Изследванията показват, че решенията за зелена инфраструктура струват по-малко от тези за „сивата” инфраструктура и предлагат широк набор от допълнителни ползи за местните икономики, социалната структура и разширената околна среда.
Благодарение на естествената способност на растителността и почвите за задържане и поглъщане на водите, зелената инфраструктура може да се използва за намаляване на количеството на оттичащите в канализацията води от поройните дъждове. Ползите от зелената инфраструктура в този случай включват и поглъщане на въглерода, подобрено качество на въздуха, смекчаване на ефекта на увеличени температури в градовете (топлинен остров), допълнителни местообитания за животни и места за отдих. Зелените площи допринасят също за културния и историческия ландшафт, като придават идентичност на съответните места, както и за пейзажа на градските и крайградските райони, където хората живеят и работят.
ЕС цели да гарантира, че „към 2020 г. екосистемите ще се поддържат и разрастват чрез създаване на зелена инфраструктура и възстановяване на най-малко 15% от деградиралите екосистеми”.
Зелената инфраструктура има множество елементи, които са описани в текстовата част на този модул.
