3.1. Търговски закон. Видове Търговци по смисъла на закона.
Търговското право е изключително широк отрасъл на правото. Търговците са основните субекти на търговското право. Понятието „Търговец“ важи само за нуждите и обхвата на Търговския закон / ТЗ /. Търговско-правните взаимоотношения в България са цялостно уредени от ТЗ, действащ от 1.07.1991 г.
„Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
- покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
- (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
- (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
- (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
- (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
- (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
- (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
- (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
- (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
- (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
- (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
- (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
- (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
- (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
- (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.
(2) Търговци са:
- търговските дружества;
- кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.“
Търговците биват още :
- Търговци по занятие
- Търговци по смисъла на правно-организационната форма
- Търговци поради устройство на дейността
Според правното им качество търговците могат да бъдат физически или юридически лица / ФЛ или ЮЛ /.
Физическите лица – търговски се регистрират като Еднолични търговци / ЕТ /. А Юридическите лица биват:
- Търговски дружества
- Кооперации / без жилищностроителните /
- Търговци – публични предприятия
От своя страна ЮЛ – търговските дружества се делят на :
- събирателното дружество;
- командитното дружество;
- дружеството с ограничена отговорност;
- акционерното дружество;
- командитното дружество с акции.
- Обединения: – консорциум; – холдинг; – Европейско обединение по икономически интереси.
(2) Могат да се учредяват само търговските дружества, предвидени в този закон.
(3) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Търговските дружества по ал. 1, т. 1 и 2 са персонални, а тези по т. 3 – 5 капиталови.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Със закон може да се предвиди, че определена дейност може да се извършва само от даден вид търговски дружества.“
В ТЗ подробно се разглеждат учредяване, действие и прекратяване на всяко едно от видовете дружества. Най-често срещаните правно организационни форми на търговски дружества в България в настоящия момент са Дружеството с ограничена отговорност / ООД / и акционерното дружество / АД /.
В допълнение на посочените видове дружества, търговска дейност може да се развива и в една от следните организационни форми : едноличен търговец/клон/ търговско представителство/ сдружения.
Според българското законодателство, едноличните търговци, съдружниците в събирателните дружества и неограничените съдружници в командитното дружество и командитното дружество с акции имат неограничена лична отговорност към кредиторите на дружеството. От друга страна съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и акционерите в акционерните дружества отговарят до стойността на техните дялове в търговския капитал.
Дружество с ограничена отговорност ООД може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. То се създава със сключване на дружествен договор, който е и основния документ, регламентиращ устройството и дейността му. Когато дружество с ограничена отговорност се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя учредителен акт и дружеството представлява Еднолично дружество с ограничена отговорност / ЕООД /.Органите на управление на ООД / ЕООД са Общо събрание и Управител.
Акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си. Във фирмата на акционерното дружество се включва означението “акционерно дружество” или съкращението “АД”. Когато собственик на всички акции е едно лице, дружеството е Еднолично акционерно дружество / ЕАД /.АД се създава с Учредителен акт и може да бъде учредено от едно или повече физически или юридически лица. Когато акционерно дружество се образува от едно лице, с учредителен акт се утвърждава уставът и се назначава първият надзорен съвет или съвет на директорите. Учредителният акт се съставя в писмена форма. Учредители са лицата, записали акции на учредителното събрание.
Органи на управление на АД са: Общото събрание на акционерите, съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система). В еднолично акционерно дружество едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание.
От 1 януари 2008 г. всички видове търговци и клонове на чуждестранни търговци се регистрират в Търговския регистър, администриран от Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието. Това е процедура извършвана на „едно гише”, като заедно с регистриране на компанията се получава единен идентификационен код, който служи за всички търговски, данъчни, социално-осигурителни, статистически и други публични цели. Идентификационният код служи през целия период на функциониране на търговското дружество. За да може то да стартира и да изпълнява своята търговска дейност не се изисква никаква допълнителна регистрация.
Изискванията за регистрация на всеки конкретен вид търговско дружество или клон, са изложени в Търговския закон. Процедура за регистрация и документите, които се изискват за такава регистрация, са изложени в Закона за търговския регистър и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Процедурата по регистрацията варира в зависимост от вида на фирмата, която трябва да се регистрира, като се има предвид, че в момента регистрацията на Акционерно дружество (АД) (както и ООД) отнема приблизително до пет работни дни от подаване на съответните документи, регистрация на клон на чуждестранна фирма отнема около две седмици. Регистрираното дружество или клон става дееспособно юридическо лице, считано от датата на вписването му в Търговския регистър.
3.2. Задължения и отговорности на търговеца
В състава на всеки търговец влизат като съвкупност права, задължения и фактически отношения.
Правата биват имуществени / вещни и облигационни/ и неимуществени / права на интелектуална собственост, търговска марка, фирма и др./.
Задълженията могат да бъдат парични задължения по получени кредити, към доставчици, по сключени договори и ли издадени фактури и др. Те съставляват пасива на предприятието.
Фактическите отношения образуват нематериалните елементи на предприятието. Това са вътрешната и външна организация, създадения опит, клиентите, познаването на пазара, позициониране в бранша и др. Тези отношения са включени в състава на търговското предприятие и имат голямо имуществено значение за него.
3.3. Договор; Видове договори.
Сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, се нарича търговска сделка.
Видове търговски договори
Търговските договори са уредени с трета част на Търговския закон “Търговски сделки” – договор за продажба, за дистрибуция, за лизинг, за продажба на консигнация, за банков кредит, за банков превод, банкова гаранция, комисионен договор, спедиционен договор, лицензионен договор.
1.Договор за търговска продажба
Търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е търговска сделка. Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок. Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места – поне пет дни преди този ден.
По искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните – и други документи. Продавачът е длъжен да осигури необходимия сервиз според търговската практика. Ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение.
Купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата, и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци.
Цената се определя от страните при сключването на договора. Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
2.Договор за лизинг
Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. Предмет на лизинга са вещи, по начало непотребими. Няма ограничения по отношение на срока, както при наема (до 10 г.). Лизингът издава известна близост с договора за наем, тъй като предмет и на 2та договора е ползването на вещ. Чл. 347, ал.1 допуска прилагане на правилата за наема, но съответно. Лизинг не е еднозначно понятие – има два основни вида лизинг: оперативен (същински, обикновен) и финансов лизингът не означава оперативния лизинг с това наименование, а го назовава само лизинг, за разлика от финансовия, който изрично е обозначен като такъв.
По договора за оперативен лизинг лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за ползване вещ срещу възнаграждението самото определение е видно, че договорът за оперативен лизинг притежава основните характеристики на гражданскоправния договор за наем и законодателят указва, че за договора за лизинг се прилагат съответно разпоредбите на ЗЗД за наемния договор без изрично изброените в чл. 347, ал. 2 ТЗ.
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение (чл. 342, ал. 2, т.З).
Страни по договора за оперативен лизинг са: лизингодателят, който обикновено е производител или доставчик на лизингованата вещ и лизингополучателят.
При финансовия лизинг участват най-малко три лица: лизингодател, лизингополучател и трето лице, между които се сключват два договора – договор за продажба между лизингодателя и третото лице и договор за финансов лизинг между лизингодателя и лизингополучателя.
Лизингодателят има едно основно задължение, което включва два елемента:
- да предаде или осигури предаването на лизингованата вещ на лизингополучателя;
- да осигури спокойното и несмущавано ползване на вещта от лизингополучателя за срока на договора.
3.Комисионен договор
С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Разпоредбите за договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго. По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя. Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени. Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице. Доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера. Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижата на добър търговец.
4.Спедиционен договор
Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача. Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл. 361 и без да е овластен за това от доверителя. Доверителят е длъжен да уведоми спедитора за особеностите на товара. Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това. Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори. Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите.
5.Договор за превоз
С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението. Когато не е издаден товарителен запис, превозвачът изпълнява нарежданията на товародателя за връщане на товара или за предаването му на друго лице, ако не е предал товара или товарителницата. При превоз на пътници – превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието. Товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари. Товародателят предава на превозвача заедно с товара и документите, необходими за да достигне товарът до получателя. Когато опаковката е явно неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка.
6.Договор за търговски залог
Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен:
1.при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител – с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице;
2.при залог на ценна книга на заповед – чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.
Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.
С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, т.1.
7.Влог в публичен склад
8.Лицензионен договор
9.Договор за стоков контрол
Други търговски договори, чието съдържание се изчерпва с търговския закон са: Договори за банков влог и разплащателна сметка. Менителница. Запис на заповед. Чек. Джиро.
3.4. Защита на интелектуалната собственост.
Интелектуалната собственост представлява продукти, творби или процеси, които сте създали и които ви дават конкурентно предимство. Има 3 основни вида / подкатегории интелектуална собственост:
- Индустриална собственост: изобретения (патенти), търговски марки, промишлени дизайни, нови сортове растения и географски указания за произход;
- Художествени творби, защитени с авторски права: оригинални литературни и художествени творби, музика, телевизионни програми, софтуер, бази данни, архитектурни дизайни, рекламни творби и мултимедии;
- Търговски стратегии: търговски тайни, ноу-хау, споразумения за поверителност или бързо производство.
Защитата на интелектуалната собственост се извършва чрез доказване и защита на правата върху нея, установени от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Формата на защита зависи от вида интелектуална собственост:
- патенти— позволяват ви да попречите на трети лица да произвеждат, използват или продават вашето изобретение за определен период от време в зависимост от неговия вид;
- търговски марки— защитете името на вашия продукт, като попречите на други фирми да продават продукт със същото име;
- авторско право— уведомява всички хора, че вие (като автор) възнамерявате да контролирате производството, разпространението, показването или изпълнението на вашата творба. Авторското право се предоставя автоматично, без да е необходима официална регистрация. Можете да започнете да използвате символа за авторско право незабавно.
Правата върху интелектуалната собственост все още са защитени предимно от националните закони, а не от законите на ЕС. Защитаването на тези права във всяка отделна страна от Съюза може да бъде сложно и да струва скъпо. Можете да спестите време и пари, като защитите интелектуалната си собственост на равнище ЕС.
Ако развивате дейност в повече от една страна от ЕС, получаването на търговска марка на Европейския съюз и регистриран промишлен дизайн на Общността ви защитава в 28-те държави членки на ЕС само с една регистрация. Можете да регистрирате вашата търговска марка или дизайн на всеки един от езиците на ЕС само с една молба в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).
Можете да кандидатствате за национален патент пред патентна служба в съответната страна или за европейски патент пред Европейската патентна служба. Въпреки това европейският патент трябва да бъде одобрен от националната патентна служба във всяка страна, в която имате нужда от защита. В зависимост от законите на страната може да ви се наложи да осигурите превод или да платите такси в определен срок.
Фалшифицирането (непозволената имитация на маркова стока) и пиратството (непозволеното копиране на творба, обхваната от право върху интелектуалната собственост) са достигнали тревожни размери и оказват сериозно въздействие върху иновациите, растежа, заетостта и здравето и безопасността на потребителите.
В зависимост от законодателството на съответната държава от ЕС и източника на фалшифицираните стоки можете да се обърнете към съответните органи: митници, пазарен надзор (търговски стандарти), полицията или службите за патенти и търговски марки.
Защита от фалшифициране
Митническите администрации са на първа линия в защитата на вашите права върху интелектуалната собственост по границите на ЕС. Можете да поискате от тях да задържат подозрителни стоки, като подадете заявление за действия до компетентния митнически орган. Заявлението за съдействие е на национално равнище, но заявленията, подадени в една страна от ЕС, могат да получат същия правен статус във всички страни от Съюза.
