Въведение
Икономическата наука изучава отношенията между хората, възникнали в процеса на производство и разпределение ,размяна и потребление на благата в условия на определени ресурси. Това означава, че тя е наука за избора: как да се избере начина за използване на ресурсите, за да се произвеждат блага и хората да ги обменят помежду си. При това да се използват наличните ресурси ефективно.
За да се обясни същността и предмета на икономическата наука, следва да разясним понятията потребности, блага и ресурси.
Потребността е нуждата или недостига на нещо, необходимо за поддържане жизнената дейност на отделния човек, социална група или обществото като цяло. Икономическата потребност изразява необходимостта от продуктите на общественото производство за поддържане и продължаване живота на хората през всеки етап от развитието на човешкото общество. Икономическите потребности са многообразни. В зависимост от ролята им във възпроизводството на индивида, те биват физически, интелектуални и социални. В зависимост от субекта разграничаваме на отделния човек, на една социална група и на обществото като цяло. Според начина на използване на създадените блага те биват производствени и непроизводствени. Могат още да бъдат устойчиви и ситуативни , национални и регионални и др.
Наличието на потребности налага необходимостта от тяхното задоволяване. Средствата за задоволяване на потребностите са благата. Те също се характеризират с голямо разнообразие: материални и нематериални, ограничени и неограничени, природни и икономически. Важно разделение на благата е това по времето им за употреба – съответно продължителността на задоволяван потребностите с тях. По този критерий те се делят на такива за краткотрайна и за дълготрайна употреба. Също така благата могат да бъдат взаимнозаменяеми и взаимнодопълващи се, преки и косвени и др.
Задоволяването на потребностите става чрез природни /естествени/ и произведени в резултат на човешкия труд блага.
Третото важно понятие за икономическата наука, това са ресурсите. Те представляват необходимите за протичане на производствения процес елементи. Наричат се още производствени фактори. Производствените фактори са предмети на труда, /тук с отнася и земята/ средства на труда и труда като икономическа категория.
Под „земя“ се разбират всички богатства, които природата безплатно предоставя на човека – земя, води, гори, животински свят и др. В продължение на много години, а донякъде и днес, човекът се е отнасял към природните ресурси като към безкраен източник. – безплатен и неограничен. В резултат на това е заплашено равновесието в природата.
Под „труд“ се разбира съзнателната целесъобразна дейност на човека, насочена към изменение и приспособяване на природата и материалните ресурси към потребностите на хората. Трудът е функция на работната сила, която в условията на пазарното стопанство се превръща в стока.. Работната сила е съвкупността от физически и умствени способности, които човек притежава и влага при производството на блага. В процеса на труда човек изменя както природата, така и себе си – развива умения, трупа опит, открива нови възможности. Трудовите ресурси са тази част от населението на една страна, която притежава необходимите физически и умствени способности, знания, за да работи в националното стопанство.
„Капиталът“ е целият натрупан запас от средства за производство на блага и за доставянето им до крайния потребител. Състои се от суровини, материали, инструменти, машини и съоръжения, сгради , пътища, парични средства .
„Технологичните и информационни ресурси“ са новият вид ресурс, който в електронната ера придобива първостепенно значение, но не може да измести абсолютно останалите. Най-важната характерна особеност на ресурсите е тяхната ОГРАНИЧЕНОСТ относителна рядкост, изчерпаемост/ , което предопределя и ограничеността на производствените процеси.
Пазарна икономика. Търсене и предлагане. Фактори на производството.
Още с възникване на човешкото общество хората организират стопанския си живот в икономически системи – в началото съвсем елементарно организирани, впоследствие с определени йерархични нива и т.н.
Икономическата система е съвкупността от всички видове стопанска дейност на обществото, които се осъществяват във формата на определени икономически отношения и институции, които осигуряват рамката за вземане на икономически решения. Всяка икономическа система има да решава 3 основни въпроса:
– какво да се произвежда / в какви количества и кога /
– как да се произвежда / от кого и с какви ресурси /
– за кого да бъдат предназначени произведените стоки и услуги.
Различните подходи за решаване поставените от тези 3 въпроса задачи определят 3 основни вида /според някои икономисти – 4/ икономически системи: традиционна, пазарна и централизирана.
Традиционната икономика е тази организация на общественото производство, при която традициите и обичаите определят използването на ресурсите. При нея имаме пряко задоволяване на потребностите на индивида и общността и/ или натурална размяна. Типичен пример за това е икономическата организация при първобитно-общинния и робовладелческия строй.
При Пазарната икономика разпределението и използването на ресурсите се определя единствено от икономическите субекти. Тя представлява механизъм за координация действията на индивидите и фирмите чрез системите на цените и пазара. Условие за възникване на пазарната икономика е общественото разделение на труда. Основа за пораждане на пазарното стопанство е частната собственост върху средствата за производство. Пазарната икономика се характеризира със свобода на предприемачеството и избора. Основна движеща сила в нея е личния интерес. Съществен елемент е конкуренцията. Тя представлява борба между икономическите субекти за най-изгодни условия за производство и пласмент на продукцията за извличане на максимална печалба.
Пазарът е взаимодействие, при което хората търгуват, извършват покупко-продажба. Той е присъщ на всички общества, в които съществуват стоково-парични отношения. Чрез него се осъществяват отношенията между производителите и потребителите и се реализират техните интереси. Пазарът въздейства върху мащабите, структурата и динамиката на производството. Според различни критерии те се класифицират като пазар на потребителите и пазар на средствата за производство, свободен и регулиран пазар, местен, регионален, национален и международен пазар и др.
Обект на покупко-продажбата на пазара е стоката. Стоките имат потребителна стойност / способността на стоката да задоволява определени потребности / и стойност /вложеният в стоката обществен труд/. Стойността се проявява само в процеса на размяна.
Величината на стойността на стоката се определя от вложения труд или времето, необходимо за производството й. Тя се създава в производството и изразява отношението между производителите. В началото на стоково-паричните отношения стоките са се разменяли, като се е намирала относително еднаква потребителна стойност за двете. Впоследствие започват да се използват стоки – еквиваленти на множество други – сол, благородни метали и др. След това възникват парите. Парите са всеобщ еквивалент и имат следните функции:
1. Мярка на стойността. Чрез тях се измерват стойностите на другите стоки.
2. Средство за обръщение. С възникването на парите непосредствената размяна се заменя от размяната посредством парите, т.е. всяка стока задължително преминава и през парична форма
3. Платежно средство.
4. Средство за натрупване. Основно средство за акумулиране на богатство.
5. Световни пари. На световните пазари парите функционират като международно разплащателно средство.
Стойността на стоката, изразена в пари, представлява нейната цена. Тя се измерва с количеството пари, което хората плащат за дадена стока или услуга.
В условията на пазарното стопанство основни се явяват отношенията на производителите в процеса на размяна. Те определят развитието на икономическите отношения. Двете основни понятия на пазарния механизъм са търсенето и предлагането.
Търсенето е обобщаваща икономическа категория, която описва поведението на потенциалните купувачи. Обемът на търсенето на една стока е количеството от нея, което потребителите искат и са в състояние да закупят по дадени цени в определен период от време.
Предлагането е обобщаваща икономическа категория, която отразява поведението на фактическите и потенциални продавачи. Обемът на предлагането на стоката е количеството от нея, което продавачите искат и са в състояние да продадат за определен период от време.
Състоянието на балансираност между търсенето и предлагането на пазара се нарича пазарно равновесие. Характерна особеност на пазарната икономика е, че равновесието на търсенето и предлагането е в резултат на свободния процес на хармонизиране интересите на продавачите и купувачите, без намеса на държавата. Пазарът в този смисъл, определя цени, мащаб и темпове на производство, структура на икономиката, състояние на задоволяване на потребностите, междудържавни отношения.
Третият вид икономическа система е централизираната. Тя се характеризира с водеща роля на държавата, изразяваща се главно в плановост на производството и потреблението. При нея не пазара диктува цените, обема на производство и потребление, структурата на националната икономика, а решенията на законодателната и изпълнителна власт, контролните и регулаторни органи. Характерно за нея е липсата на свободна икономическа инициатива на гражданите.
Преобладаващ тип икономическа система в света в момента е пазарната. Наблюдават се обаче трайни процеса на увеличаване намесата на държавата в икономическите процеси чрез различни лостове. Също така съществуват примери на смесен тип икономическа система , като такива имат най-бързо развиващите се страни в света /Китай, Виетнам и др./.
Следва продължение
