Предприемачеството е човешка дейност, при която се създават стоки с потребителна стойност, предназначени за покупко-продажба. То е сравнително ново понятие и е обект на изследване от страна на учените едва от началото на 20 век. Но това не означава, че не е съществувало преди това. В народопсихологията на повечето от древните, а и на по-нови народи характеристиката предприемчив се е придавала не само на отделни личности, родове, градове (например Венеция и Генуа), но и на цели народи.
В етимологичен план думата предприемач произтича от френското “entrepreneur” и в буквален превод означава посредник между две страни, а “entrepreneuring” – предприемане. С това си значение то се пренася през вековете, като съдържателната му страна разкрива една от най-присъщите му характеристики, а именно – получаването на значителна част от печалбата (приблизително една четвърт) от посредника при изпълнението на задачата му по продажбата на определената стока. Тя се е заплащала като компенсация от страна на собственика на стоката заради поетия от страна на посредника риск.
Терминът предприемач се налага през средните векове и се отнася за организаторите и строителите на големи архитектурни проекти като катедрали, базилики, фортове, градски обществени сгради и пр. За негов създател се приема френският учен икономист Ричард Кантилон, който приема “поемането на риск” от страна на предприемача като най-важна и съществена негова характеристика.
Ричард Кантилон казва, че предприемачеството е свързано с поемането на риск за купуване при определени цени и продаване по неопределени цени. Тази функция на поемане на риск бе дефиницията, която Кантилон дава, когато за първи път употребява думата предприемачество в началото на XVIII век.
В началото на 19-ти век Жан Баптист Сей въвежда ново тълкуване на предприемачеството като функция на тези, които имат нужда от капитал, в отличие от тези, които го притежават. Той посочва, че именно дейността на английските предприемачи е в основата на индустриалното развитие на Англия, определяйки му ролята на интегриращ фактор на трите основни производствени елемента – земята, капитала и труда. Тази дефиниция накара много хора да поставят въпроса има ли предприемачеството някаква уникална функция или то е форма на управление.
Питър Дракър, наричан баща на съвременната теория на предприемачеството, определя нововъведението като “специфичен инструмент на предприемачите, средство, с помощта на което те използват в свой интерес измененията като благоприятна възможност за осъществяване на различни стопански дейности”. Предприемачите, като носители на нововъведенията, разглеждат промяната в икономиката като нещо нормално и полезно (рентабилно). Но П. Дракър прави нещо повече, което му придава водещо място сред учените, изследващи предприемачеството. Той свързва предприемачите, нововъведенията и развитието в едно цяло – предприемаческото общество, като приема, че не политиците, икономистите и собствениците на капитал развиват едно общество, а това правят предприемачите. Предприемачите не предизвикват промяната (тя съществува обективно, т.е. независимо от тях), но те “търсят промяната, реагират на нея и я използват като възможност”. И това те правят в границите на цялото общество, във всичките му сфери и дейности. П. Дракър внася яснота по един от най-спорните въпроси в предприемачеството – за личностните характеристики на предприемача. Той пише “предприемачеството е разделителна линия както за отделната личност, така и за дадена институция. То не е персонална отличителна черта. Всеки, който притежава способността да приема решения, може да се научи да бъде предприемач и да се държи като предприемач”. Следователно предприемачеството е повече поведение, отколкото личностна характеристика. Всеки, който може да поеме отговорност, да вземе решение, да бъде устойчив на натиск, да прилага знанието за различните ресурси и пр., може да бъде предприемач.
Обогатяването и разширяването на съдържанието на понятията предприемачество и предприемач, отразяват обогатяването и разширяването на съдържанието на понятието управление на бизнеса. Постепенно се включват не само икономическият и техническият аспект, но и социалният, моралният, информационният, културният и пр. аспекти на предприемачеството. Така например, за едни предприемачът е откривателят на ресурси (материални, финансови, интелектуални, човешки), за други той е носителят на новото, за трети той е човекът, който поема риск и в замяна на това получава материални и морални компенсации от обществото, като богатство и обществено признание, за други той е носител на нова култура и т.н.
Независимо от различието в тезите и схващанията за предприемачеството и субективния му носител – предприемачът, съществува относително единомислие относно това, че предприемачът е:
• носител на инициативата за действие или нейният подбудител;
• създател или откривател на нова полезност;
• организатор на новата дейност;
• конструктивния трансформатор на икономическата система;
• носител на риска;
• субект на иновативните процедури;
• реализаторът на новите идеи и открития.
Всяко различно определение и оценка обаче носи особеностите на гледната точка на своя изследовател. Предприемачество се осъществява във всички професионални направления на бизнеса – от обучението до космическите технологии независимо от обхвата на дейността. Ето защо изчерпателното определение за предприемача (ако то е възможно) ще трябва да се опира на следните опорни точки:
• предприемачът създава (или провокира създаването) на нещо ново и го използва като възможност за печалба (което принципно го отличава от учения-откривател);
• предприемачът създава нова полезност или открива нова полезност на известно вече благо, стар продукт или услуга;
• предприемачът мобилизира и организира всички необходими ресурси за осъществяването на дейността;
• предприемачът поема риска с произтичащите от това негативни (фалит, разоряване, морална депресия и пр.), но и позитивни последствия (печалба, капитал за следващи начинания, морална удовлетвореност от постигнатото);
• предприемачът създава и упражнява натиск (обикновено чрез финансови инструменти като цена на кредита, цена на продукта и пр.) върху конкурентната среда, като по този начин дава първоначалния тласък в промяната на икономическата система;
• предприемачът е субект и обект на конкуренцията като процедура за икономическо развитие;
Разширяването обхвата на целенасоченото управление и развитието на обществото предполагат в същата степен и развитието на разнообразието от формите на предприемачески дейности. Следователно възможно е с по-нататъшното развитие да възникнат други, нови характеристики на предприемаческата дейност, които днес още не са познати. Въпреки че поемането на риск е важен елемент на предприемаческото поведение, ясно е, че много предприемачи носят този риск неохотно, и то само след като са положили доста усилия, за да се обезпечат с необходимите финансови и други ресурси. Доста показателно в тази насока е изказването на един преуспяващ предприемач. Той казва: Моето схващане за риска и възнаграждението е, че за мен трябва да бъде възнаграждението, а за другите оставям носенето на риска“.
Ясно е, че съзиданието не е предпоставка за предприемачество. Много успяващи предприемачи просто са добри, копирайки другите, и те се квалифицират като новатори и създатели само ако разтеглим определението зад едни еластични граници. Счита се, че успешно може да се определи предприемачеството като неотклонно преследване на възможности, без да се съобразява с наличните средства. Нещо повече, трябва да се подчертае, че предприемачеството започва с идентифициране на такава възможност и приключва с получаването на плодовете на труда.
Същевременно се определят шест критични аспекта, които отличават предприемаческото поведение от административното поведение:
– стратегическа ориентация;
– търсене и обвързване с благоприятни възможности;
– процес на обвързване на ресурсите;
– контрол на наличните ресурси;
– концепция за управление
– компенсационна политика.
Провалът, неуспехът и фалитът са част от ежедневието на хиляди предприемачи всеки ден. Загубите им освобождават ресурсите, които са използвали, за други по-важни нужди на потребителите, а на неуспелите предоставя безценен опит. Трудно ли е да си предприемач – малко хора знаят отговора, защото малко имат куража да опитат. Практически да се захванеш със своята собствена идея носи много неизвестности – липса на постоянни и “сигурни” доходи, зависимост от променливите вкусове на клиентите ти, нестабилна икономическа конюнктура и куп други въпроси, пред които дори науката е безсилна. Де факто предприемачите са в „бизнеса с прогнозите”, а от това колко са добри зависи и успехът им.
Качествата, които са нужни, за да бъдеш успешен в тази дейност са многобройни, а някои от тях са чисто психологически и личностни. Инициативност, смелост, комбинативност, липса на страх от провал, самостоятелно мислене, сила на характера, знания, интуиция. Това са само някои от тях.
Чудесни примери за велики предприемачи имаме и в наши дни. Всички те са започнали с малка идея, а впоследствие са променили живота на милиарди из целия свят. Марк Зукерберг и „Фейсбук”, Стийв Джобс и „Епъл”, Бил Гейтс и „Майкрософт”, Джеф Безос и „Амазон”, а по-отдавна: Сам Уолтън и хранителният гигант „Уол Март”, Фред Смит и „ФедЕкс“. А ето как Хенри Форд разбира предприемачеството :„Липса на страх от бъдещето или благоговение пред миналото. Който се страхува от бъдещето, ограничава действията си. Провалът е просто начин по-умно да започнем от начало. Няма унижение в честния провал; унизително е да се страхуваш от провала. Миналото е полезно само с опита и средствата, които ни дава, за да успеем“.
ОБОБЩЕНИЕ: Реализирането на една предприемаческа инициатива може да се разглежда като процес на съчетаване на ресурсите – работници, сгради, съоръжения, потребители, доставчици, пари. За съжаление само много креативните предприемачи могат безпроблемно да решат тази задача. За повечето предприемачи обаче съчетаването на тези ресурси се явява критичен процес за стартирането на техния бизнес. По своята същност предприемачеството е процес, при който се ражда новият бизнес. Но въпросът е кои са ключовите компоненти, които, събрани заедно, спомагат за стартирането на бизнеса.
