1. Дефиниция на категорията “финанси”
Финансите са парични потоци, т.е. приходи и разходи на държавата, на физическите и на
юридическите лица. От тези позиции финансите могат да се дефинират като движение на пари от и към
съответния бюджет – бюджет на държавата, на домакинството или бюджет на фирмата. Не следва да се
поставя знак за равенство между финанси и пари. Същевременно трябва да се подчертае, че в условията на
съвременното производство финансите са парични отношения.
Понятието финанси възниква през средните векове. Счита се, че произходът на думата е латински и се
отъждествява с парични сделки, парични плащания, парични операции, т.е. най-общо боравене с пари.
Любопитно е да се отбележи, че през 16 век под финанси се е имало предвид парична измама, хитрост,
спекула, лихварство. По-късно, през 17 век се налага разбирането, че финанси означава държавни приходи.
Както вече беше посочено, днес под финанси се разбират приходите и разходите на икономическите
субекти. Следователно, прави се разлика между публични (държавни) финанси, фирмени финанси, финанси
на домакинството. Понастоящем се подчертава и значението на местните и международните финанси.
Следователно, в най-общ аспект финансите могат да се дефинират като форма и израз на движение
на парични потоци, като осъществяване и ефективно балансиране на парични приходи и разходи. Налице са
и др. определения – “финансите са наука за управление на парични средства”. Трябва да се уточни, че
финансовите отношения се обособяват в две големи групи:
Финансови отношения с фискален характер – изразяват приходите и разходите на държавата и
намират изражение в държавния бюджет и извънбюджетните сметки. Всъщност тук става въпрос за
публични финанси.
Финансови отношения с нефискален характер – изразяват приходите и разходите на всички останали
нефискални (недържавни) предприятия, организации, институции и т.н. Тук се включват паричните
потоци от и към бюджета на фирмата, паричните потоци от и към бюджета на домакинството. Тези
парични потоци изразяват съдържанието на корпоративните и персоналните финанси.
Основните проблеми, които се анализират и разглеждат от теорията на публичните финанси са:
причините за държавната намеса в условията на пазарна икономика; същност и структура на държавния
бюджет; характеристика и класификация на държавните разходи; държавни приходи – данъчни и
неданъчни, в т.ч. управление на държавния дълг; фискална децентрализация и финанси на общините;
публични осигурителни системи и фондове.
Теорията на корпоративните финанси акцентира върху: характеристики на модерната корпорация и
корпоративното управление; анализ на финансовата среда – финансови пазари и институции; същност на
финансовия отчет; корпоративен финансов анализ; финансово планиране; особености на корпоративните
облигации и акции и дивидентна политика; анализ на риска и управление на портфейли; капиталово
бюджетиране и капиталова структура; управление на оборотния капитал, на запасите, на вземанията, на
паричните наличности.
Персоналните финанси акцентират върху: персоналното финансово планиране (планиране на
кариера, персонално бюджетиране и сметки); персонален финансов мениджмънт – управление на
домакинските спестявания, потребителските кредити и данъчно планиране; управление на ежедневните
покупки; избор на място за живот и покупка на недвижим имот; защита на притежаваните ресурси –
имуществено и персонално застраховане; персонално инвестиране и избор на инвестиционен продукт;
пенсионно планиране и планиране на завещание и наследство.
2. Понятие и структура на финансовата система на икономиката
Икономиката на всяка страна е съставена от два основни сектора – реален и финансов. Често
финансовият сектор се дефинира като финансова система. Други елементи на икономическата система са
фискалният (публичният) сектор и секторът на домакинствата. В сферата на реалния сектор се
осъществява производство и търговия със стоки и услуги, докато във финансовия сектор се създават и
трансферират пари и близки до тях финансови активи, като, например, различни видове ценни книжа.
Базовият елемент на икономическата система е реалната икономика. По какво се различават реалният и
финансовият сектор:
· Реалната икономика определя материалното благосъстояние (wealth) на всяко общество чрез
съвкупността от стоките и услугите, които може да осигури за своите членове. За разлика –
създаваните от финансовия сектор активи, сами по себе си, не са част от благосъстоянието на
обществото;
· Тези два сектора се различават и по вида на сделките, които се сключват в тях. За разлика от
реалния сектор, по-голямата част от сделките във финансовия сектор са заемообразни, т.е.
парите се продават под формата на кредити. Заемите се различават от обикновените стоки по
това, че заемателят обещава да плати на кредитора на една по-късна дата, т.е. съществува риск
парите да не могат да бъдат върнати. Това е главната причина сделките във финансовия сектор
да са по-сложни от системата, използвана за покупко-продажба на стандартни стоки в реалната
икономика;
· По природа финансовият сектор е по-нестабилен от реалния. Две са главните причини за това.
Първо, финансовите фирми могат да създават или унищожават стойност с много по-голяма
скорост в сравнение с фирмите от реалната икономика. Второ, високото ниво на системния
риск, с който се характеризира финансовият сектор. Този риск се свързва с ефекта на
доминото (domino effect), който се проявява в ситуации, когато вследствие на обявена
неплатежоспособност на една или няколко по-големи финансови институции фалитите
придобиват верижен характер.
Финансовата система или финансовият сектор на всяка страна може да се дефинира най-общо
като съвкупност от финансови институции, пазари и механизми за тяхното регулиране, с помощта на
които домакинствата, частните компании и правителствените организации реализират приеманите от
тях финансови решения. Следователно, основните елементи на финансовата система са: финансовите
пазари, финансовите посредници и финансовата инфраструктура. Основната функция на финансовата
система е свързана с разрешаването на главния проблем пред всяка икономика и всяко общество, а именно
ефективното използване на ограничените ресурси. Във връзка с това финансовата система следва да осигури
максимална икономическа ефективност при разпределението на оскъдните финансови ресурси. По-
конкретно, тя трябва да създаде канали за по-бърза и ефективна алокация на парични средства от
икономически единици, формиращи излишъци (т.нар. спестители) към единиците с дефицитни бюджети
(заематели). По този начин чрез финансовата система краткосрочните излишъци се трансформират в
краткосрочни търговски кредити, в резултат на което се улеснява покупко-продажбата на стоки и услуги.
Далеч по-трудно за финансовата система е да насочва средства от дългосрочните спестявания към най-
ефективните инвестиционни проекти, в резултат на което се осигурява растеж на икономиката. Често
финансовата система превръща твърде много или твърде малко спестявания в инвестиции, което се счита
като основна причина за цикличното развитие на отделните икономики. Така основната функция на
финансовата система се свежда до ролята й на посредник между спестители и заематели.
Основните спестители (кредитори) в икономиката са домакинствата. Те се наричат още нетни
кредитори, докато основни заематели (инвеститори) са бизнесфирмите и правителството, които се определят
още като нетни заемополучатели. Ролята на финансовия сектор за развитие на икономиката е твърде голяма,
тъй като обикновено икономическите единици-спестители не притежават подходящи инвестиционни
възможности, както и подходяща квалификация за задълбочена оценка на съществуващата информация,
необходима за вземането на правилни инвестиционни решения. Освен това са налице и несъответствия в
потребностите на основните групи спестители и заематели, които допълнително затрудняват връзката между
тях и диктуват необходимостта от функционирането на финансови посредници. Разликите могат да се сведат
до:
• спестителите притежават малки по обем излишъци, а заемателите се нуждаят от големи по обем
фондове;
• спестителите се нуждаят от непрекъснат достъп до средствата /предпочитат ликвидност/, а
заемателите се нуждаят от дългосрочни споразумения;
• спестителите предпочитат вложения с нисък риск, проектите на заемателите се отличават с висок
риск;
• спестителите не могат адекватно да оценят инвестиционните възможности, а заемателите обикновено
добре преценяват потенциалните изгоди и рискове.
Какво би станало, ако в една икономика липсва финансов сектор? При това положение спестителите
ще предоставят капитал и кредити директно на заемателите, като купуват от тях ценни книжа – акции,
облигации и други, а плащанията в икономиката ще се осъществяват само в налични пари. Първото важно
следствие от това е, че сумата на инвестициите ще бъде строго ограничена от размера на спестяванията, т.е.
дори да съществуват достатъчно много реализуеми инвестиционни възможности, ако свободните средства не
са достатъчни, част от тях няма да могат да се осъществят. В резултат на засилено търсене на кредити и
ограниченото им предлагане, ще се повиши лихвеният процент, което пък ще затрудни успешното
реализиране на инвестиционните проекти. Така ще се забави икономическият растеж и подобряването на
условията на живот на обществото.
Теоретично такава ситуация е възможна и при наличие на финансови посредници, но с една важна
разлика, произтичаща от способността на банките и останалите спестовни институции да създават пари чрез
процеса на кредитиране. Освен това е логично да се очаква небалансираност и нестабилност в
икономическото развитие. Това е възможно поради неспособността на по-голямата част от спестителите да
вземат правилни инвестиционни решения, в резултат на което ще се финансират неефективни проекти, ще се
кредитират фирми с лош мениджмънт, ще се стимулира развитието на определени производства и дейности
за сметка на други. В крайна сметка, при отсъствието на финансов сектор стоките ще се разменят основно на
касови (spot) пазари и всяка икономическа единица ще формира натрупване на капитал предимно от свои
вътрешни източници.
