Политика по опазване на околната среда
Европейската политика в областта на околна среда се основава на принципа на предпазните мерки, превантивните действия и отстраняване на замърсяването при източника, както и на принципа „замърсителят плаща“. Многогодишните програми за действие за околната среда определят рамката на бъдещите действия във всички сфери на политиката в областта на околната среда. Те са част от хоризонталните стратегии и се вземат под внимание в рамките на международните преговори във връзка с околната среда. Освен това решаващо значение има тяхното изпълнение. Тя обхваща въпросите на замърсяването на въздуха и водата, управлението на отпадъците и изменението на климата.
Основна рамка
а/.Програми за действие в областта на околната среда
Като се основава на няколко стратегически инициативи, програмата определя следните приоритетни цели: опазването на природата; по-голяма екологична устойчивост; устойчив растеж с ниска въглеродна интензивност при ефективно използване на ресурсите и борбата срещу свързаните с околната среда рискове за здравето.
б/. Хоризонтални стратегии
През 2001 г. ЕС въведе своята стратегия за устойчиво развитие, с която се стреми към непрекъснато усъвършенстване на качеството на живота чрез насърчаване на просперитета, опазване на околната среда и социално сближаване. В съответствие с тези цели стратегията „Европа 2020“ за растеж цели постигането на „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.
в/. Оценка на въздействието върху околната среда и участие на обществеността
Някои проекти (частни или публични), които има вероятност да окажат съществено въздействие върху околната среда, като изграждането на автомагистрала или летище, подлежат на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). По същия начин някои публични планове и програми (напр. относно земеползването, транспорта, енергетиката, отпадъците или селското стопанство) подлежат на сходна процедура, наричана „стратегическа екологична оценка“ (СЕО). В случая въпросите, свързани с околната среда, се включват още на етапа на планирането, а възможните последици се вземат предвид, преди проектът да бъде одобрен или разрешен, за да се гарантира висока степен на защита на околната среда.
г/. Международно сътрудничество в областта на околната среда
д/. Изпълнение, прилагане и наблюдение
Мониторингът е от решаващо значение – както на състоянието на околната среда, така и на степента на изпълнение на законодателството в областта на околната среда.
Ресурсна и енергийна ефективност; Системи за управление и планиране на бизнеса (ERP, SRM, BPM и др.)
Стандартизация: международни и европейски стандарти в областта на опазване на околната среда;
Системи за управление в областта на качеството, околната среда и безопасните и здравословни условия на труд, които са в съответствие с международните стандартите ISO 9001, IATF 16949, ISO 14001 и OHSAS 18001. Насоки на ISO 26000 по социална отговорност.
Корпоративна социална отговорност
Корпоративната социална отговорност (КСО) или още наречена корпоративна съвест, корпоративно гражданство, социално представяне или устойчив и отговорен бизнес е съвременен, развиващ се бизнес модел, който намира все по-широко приложение сред компаниите, независимо от техните размери или сфера на дейност. Съвременните бизнес лидери съзнават, че устойчивите, социално отговорни практики са основен елемент в постигането на добро корпоративно управление и ефективно лидерство.
Широкият набор от области, в които е категоризирана КСО, включва:
- Ефективно обществено участие;
- Вътрешнофирмена култура;
- Образование и развитие на лидерски умения;
- Корпоративно управление и бизнес етика;
- Екосъобразен бизнес.
Преди всичко корпоративната социална отговорност е философия, която трябва да бъде споделена от всеки честен бизнес лидер в България. Интензивните процеси на глобализация, нарасналите социални и обществени изисквания, както и безпрецедентните климатични промени, поставят нови предизвикателства пред компаниите, които могат да бъдат преодолени единствено чрез отговорно и прозрачно управление и отчитане на икономическите, социални и екологични въздействия от тяхната дейност.
Терминът ”корпоративна социална отговорност” навлиза в края на 1960 и началото на 1970 год., когато различни движения за граждански права и природозащитни организации променят разбиранията на обществото за бизнеса.
От навлизането на термина до сега естеството и обхвата на дейностите, свързани с корпоративната социална отговорност, са се променили. Потвърждение за това е и новото определение за КСО и поясненията към него, представени на 25.10.2011 год. от Европейската комисия в изготвената Европейска стратегия за корпоративна социална отговорност 2011-2014: ”Отговорността на предприятията за техните въздействия върху обществото”. Според дефиницията на Европейската комисия, КСО е „концепция, при която компаниите на доброволна воля интегрират дейности по опазване на околната среда и социални инициативи в своите бизнес стратегии и във взаимодействие с всички заинтересовани страни”. (European Commission)
През 2011 г. в Обновената стратегия за КСО 2011-2014 г. изрично се подчертава необходимостта от повишаване на социалната отговорност на предприятията и засилване на тяхното „влияние върху обществото” (Нова стратегия за КСО, Европейска комисия). Именно многопосочното влияние върху обществото и икономиката става център на концепцията за корпоративна социална отговорност.
Като основни акценти на КСО са поставени принципите за транспарентност ––(прозрачност, публичност), отчетност и отговорно поведение. Предпоставка за посрещане на тази отговорност е съблюдаване на приложимото законодателство и колективните договори между социалните партньори. За да изпълнят изцяло своята корпоративна социална отговорност, предприятията трябва да имат създадени процеси за интегриране на социалните, екологични и етични въпроси, както и въпроси засягащи човешките права и потребителите, в техните бизнес дейности и цялостна стратегия. Предприятията трябва също така да работят в тясно сътрудничество със заинтересованите страни, с цел да:
- увеличат създаването на споделена стойност за техните собственици/акционери и за техните други заинтересовани страни и обществото като цяло;
- определят, избягват и смекчават възможните негативни въздействия.
Въпреки, че не съществува единна дефиниция, корпоративната социална отговорност най-общо може да се определи като бизнес практика, която насърчава устойчивото развитие. Разнообразните дефиниции в една или друга степен застъпват разбирането, че КСО е приносът на бизнеса за екологичната, социалната и финансовата устойчивост и е част от по-всеобхватен управленски подход, който цели създаване на добавена стойност не само за организацията, но и за всички заинтересовани страни. В тази връзка е важно да се направи ясно разграничение между КСО, която е стратегически управленски модел и благотворителността, спонсорството и филантропията. Въпреки че последните също допринасят за борба с бедността, способстват за изграждане на корпоративния имидж и утвърждават позициите на бранда, същността на КСО е много повече от ”даряване на пари”.
Ключови елементи в корпоративната социална отговорност са прозрачността и отчетността. Добро и отговорно корпоративно управление не може да се постигне без поставянето на ясни цели и тяхното отчитане. Все повече се увеличават обществените изисквания към компаниите да бъдат по-открити, отговорни и публично да представят информация по отношение на прилаганите социално отговорни практики и да изготвят отчети за устойчиво развитие.Самият термин ”устойчиво развитие” се дефинира като ”развитие, при което нуждите на настоящето се удовлетворяват така, че да не се прави компромис с възможността на бъдещите поколения да удовлетворяват своите нужди”, а основни негови компоненти са: стабилна икономика, стабилна околна среда и стабилни социални отношения. В развитите икономики, тези отчети са много популярни и компаниите имат разбирането и отговорността, че това е единствено верният подход за постигане на устойчиво развитие и за цялостно представяне на тяхната корпоративна социална отговорност.
Предстои разработването на Национална Стратегия за КСО за периода 2019 – 2023 г.
