Същност и обръщение на оборотния капитал
При осъществяването на всеки бизнес неизбежно се налага използването на оборотен капитал, чрез който по същество се покриват текущите нужди на фирмата. Той не трябва да се смесва с други две на пръв поглед близки понятия – оборот на фирмата и оборот на капитала. Оборотът на фирмата изразява размера на чистите приходи от продажбите и се получава като от съвкупните приходи се извадят оборотните данъци. Оборотът на капитала представлява неговия кръгооборот, разгледан като непрекъснат процес на последователно преминаване на капитала от една фирма в друга и възвръщането му в първоначална форма. Оборотът на капитала представлява средствата ,предназначени и разходвани за текущата производствена дейност. Той е понятие, което условно може да се очертае в две направления. Първото обхваща физическия състав на оборотния капитал – суровини, материали, горива, труд, материални запаси, незав. производство и други. Второто направление е в парично изражение, включващо следните елементи на оборотния капитал – различни вземания и плащания, ценни книжа и налични пари. Управлението на оборотния капитал е тясно свързано с неговата обращаемост. Тя се установява с помощта на три коефициента:
а) коефициент на обращаемост =
СП – стойност на продажбите
СРНка – средна наличност на краткотрайните активи
б) коефициент на натовареност =
в) дни на обръщение =
показва броя на кръгооборотите, които извършва оборотния капитал за определен период от време. Той показва и какъв обем продажби се постига с помощта на единица оборотен капитал.
Пример: Реализираната през годината продукция е 2 000 000лв., а средната наличност на краткотрайните активи през годината е 400 000лв. Да се определи
= брой на оборотите за 1 година
Стойността на продукцията, която се реализира е 5 000 000 лв., 1. показва колко оборотен капитал е реализиран в производството на единица продукция, 2. показва продължителността на един кръгооборот в дни, т.е. времето необходимо за възстановяване на инвестираните средства в първоначалната им форма.
Резултатът сочи, че времето необходимо за осъществяване на един кръгооборот е 72 дни. Колкото е по-малък кръгооборотът, толкова по-резултатно ще бъде използван този оборотен капитал. На база съпоставката на така изчислените показатели за обращаемост с показателите за обращаемост за предходния период може да се определи промяната в ефективността и в начина на използване на оборотния капитал. Ако показателите свидетелстват за ускоряване на обръщението в сравнение с предходния период, то би следвало да е налице абсолютно или относително освобождаване на оборотен капитал и обратно, забавянето на обръщението означава допълнително ангажиране на капитал.
Управление на запасите
Ръководството на фирмата трябва да следи съставянето на запасите, в които е ангажирало не малък капитал. Равнището на запасите трябва да бъде оптимално, т.е. нито много високо, нито много ниско. Правят се излишни складови разходи, съществува риск от разваляне на стоките, промяна в търсенето на продуктите, както и промяна в технологията, които могат да доведат до нежелателни последици. Ниското равнище на запасите може да доведе до спиране на производството, поради нередовното постъпване на партиди от материали. Следователно за фирмата е важно да контролира състоянието на складовите запаси. Една от основните задачи на финансовия мениджмънт е да намери оптималния размер на запасите.
За целта е необходимо:
а) да сме наясно с технологично допустимия минимум на различните видове запаси с оглед осигуряването на ритмичност на производството и на продажбите;
б) набавянето и поддържането на запасите е свързано с две групи разходи: разходи по доставката и складови разходи.
Намаляването на средната наличност на запасите е свързано с увеличаване броя на доставките през годината, респективно намаляване на количеството в една доставка. Това води до намаляване на складовите разходи и до увеличаване на разходите по доставката. Колкото по-голям е броят на доставките през годината, толкова разходите по доставките се увеличават. Това се дължи на това, че организирането на всички доставки е съпроводено от разходи, които не зависят от количеството на заявените в тях запаси. Такива са разходите за работни заплати на служители по снабдяването, пощенските разходи, разходи за командировки и други. Тези разходи са минимални, когато цялата потребност от производствени запаси за годината се заяви и достави наведнъж. Управлението на запасите е свързано с определянето на минималното количество в една доставка.
Управление на вземанията
Основната част от вземанията на една фирма се формират от стойността на продадените, но все още неплатени стоки и услуги. Това се дължи на времето необходимо за документооборота и за постъпването на парите по сметката на фирмата-продавач От друга страна равнището на вземанията от клиенти зависи от продажбите на стоки и услуги на кредит. Този вид продажби удължават средната продължителност на едно вземане извън времето, необходимо за осъществяване на документооборота между страните по сделката и обслужващите ги банки. Друг вид вземания от клиенти са т.нар. несъбираеми вземания. Те са в много тежко финансово състояние и не могат да се издължат. Всичко това показва, че общия размер на вземанията зависи изключително от търговската политика на фирмата и по-специално от изискванията, които тя предявява при продажби на кредит. Ако тези изисквания са по-строги, по-малко ще бъдат клиентите на кредит. Това означава намаляване на този вид продажби, а от там и на вземанията. Ако фирмата е по-либерална към клиентите получатели на кредит, тогава продажбите се увеличават и размерът на вземанията също се увеличава. В крайна сметка става ясно, че трябва да се прави избор между:
а) по-строги изисквания при продажба на кредит и произтичащото от това намаляване на продажбите;
б) повече продажби на кредит и свързаното с това допълнително замразяване на оборотния капитал. Поставя се въпросът как да открием най-добрата комбинация.
Вземанията са заеми, отпускани от фирмата на клиенти. При това те са безлихвени. Когато решаваме каква комбинация да изберем между различни вид продажби е необходимо да се съпоставят допълнителните печалби, произтичащи от увеличаване на продажбата на кредит с допълнителните разходи. Ръководството на фирмата трябва да изработи собствена политика по отношение на вземанията, която да включва:
а) критерии за оценка платежоспособността на клиентите;
б) очертаване на възможностите за стимулиране на коректните клиенти;
в) ясно формулиране на санкции при просрочване на плащанията;
г) посочване на начините за компенсиране на случаи, при които някои от задълженията изобщо няма да бъдат изплатени.
Избраният вариант следва да бъде обезпечен с подписан договор с всеки клиент.
Капитал – видове и произход
Финансовите решения засягат дясната страна на баланса на фирмата, където се отразяват източниците на капитала. Самите източници на капитал представляват задълженията на фирмата към притежателите на емитираните от нея ценни книжа. Според характера на тези задължения капиталът на фирмата се дели на собствен и привлечен.
Собственият капитал включва обикновените акции, привилегированите акции и конвертируемите привилегировани акции. Към него се отнасят и допълнителния капитал, резервите и неразпределената печалба.
Привлеченият капитал включва заеми на фирмата под формата на облигации, конвертируеми облигации, банкови заеми, депозитни сертификати, търговски ценни книжа и други.
Източните на капитал на фирмата могат да се разделят на вътрешни и външни.
Към вътрешните източници се отнасят неразпределената печалба и амортизационните отчисления. Външните източници на капитал от своя страна са привлечените от фирмата средства от финансовите пазари чрез емисии на акции, облигации и от различни видове заеми.
Банки и финансови институции; Кредитиране; Лизинг, видове лизинг.
По смисъла на закона банката представлява АД, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Банката е ЮЛ, учредено като АД (може да бъде само АД), получило лицензия (разрешение) да извършва по занятие влогови, кредитни и други банкови сделки. Това е определението за търговска банка. В българската банкова система съществува още един специален вид банка, а именно БНБ. БНБ не е търговска банка, тя извършва емисионна дейност и банков надзор, тя се занимава с паричната политика на страната, като регулира операторите на различните платежни системи и институции. Единствено БНБ има право да извършва такава дейност, докато търговските банки извършват цялата банкова дейност в страната. Търговските банки действат като гражданско правни субекти, като търговци. Те участват в правоотношенията като равнопоставени субекти. БНБ действа като субект на публичното право. Застрахователните дружества, пенсионните фондове и фирмите за бързи кредити са другите, т.нар. небанкови финансови институции.
Застрахователното дружество представлява АД, кооперация или клон на друго застрахователно дружество тип холдинг от трета държава. За да работи легитимно, то трябва да е лицензиранo и регистриранo от Комисията за финансов надзор. Лицензът се издава за застраховане и за отделни видове застраховки. Дружеството има право да сключва само посочените в лиценза застраховки.Не се допуска едновременно имуществено и животозастраховане от един и същи застраховател с изключение на застраховките “Злополука” и “Заболяване”. Застрахователят не може да извършва друга търговска дейност.
Пенсионните фондове са вид инвеститори. Те инвестират средствата на осигурените в тях лица, с цел реализиране на доходност, която да гарантира в един бъдещ момент получаването на персонална пенсия. Вноските /партидите/ на осигурените лица са изградени на капиталов принцип. Инвестициите се осъществяват и за покриване на разходите на пенсионния фонд като участник на икономическия пазар и разбира се, удържане на такси за управление на фонда, тъй като пенсионният фонд също е АД.
Фирмите за бързи кредити са вид небанкови финансови институции, които след надлежно предоставен лиценз за упражняване на финансова дейност разполагат с възможността да предоставят кредити за по-кратък от предвидените в закона банкови заеми срок, като най-често и самите суми са по-ниски, а процедурата изключително опростена. Характерни за тях са: твърде високи лихви, изключително тежки неустойки, своеволия на самите фирми и т.н. Заемите се предоставят единствено и само на физически лица, за разлика от банковите кредити, по които могат спокойно да кандидатстват и юридически лица, та дори и НПО. Интересно е, че сред останалите примамливи предимства на въпросните фирми е и липсата на необходимост от доказване на доходи, както и възможност за последваща смяна на погасителния план, бърза процедура по обединяване на кредити и т.н. В повечето случаи за бърз заем от такава фирма се кандидатства за не повече то 30 минути, а парите се усвояват след максимум 2 часа.
Кредитните кооперации – кооперативни структури, които акумулират ресурс от своите членове и привлечен такъв и отпускат вътрешни кредити на членовете си при изключително изгодни условия.
Управление на парични средства
Ценова политика
Ценовата политика е система за стратегическо и оперативно управление на цените във фирмата. Тя е инструмент за реализиране маркетинговата, пазарната и бизнес политиката на фирмата. Ценовата политика е съвкупност от дългосрочни цели в областта на цените, както и действията за достигането им.
Ценовата политика има няколко елемента:
– определяне на основните дългосрочни и краткосрочни цели
– формулиране на основните принципи на ценообразуването и границите на отклонение от тях
– изграждане на организация на ценообразуването и утвърждаване на функциите и задачите на отделните звена във фирмата
– вземане на конкретни решения по цените, изменението и регулирането им
Ценовата политика трябва да бъде еднозначна и ясна, да съдържа реално достижими цели. Трябва да се направи анализ на стоката, пазара, търсенето, конкуренцията, състоянието на фирмата, за да се формулират точно целите на фирмата.
Ценовата политика е включена в маркетинговата политика, защото се проявява в процеса на продажбите и пазарната дейност. Ценова политика въздейства върху рентабилността, доходността, печалбата, финансовата стабилност, конкурентно способността.
Основна цел на ценовата политика е разкриване на цена и такива продажби, които да доведат до баланса между разходите за производството на стоката и разходите, които потребителите правят за придобиването й. Определянето на цените е ориентирано към търсенето. Фирмата извършва действия в зависимост от репутацията, която иска да постигне, да създаде благоприятна представа за себе си. Основно оценката на купувача зависи от равнището на цените, тя има долна и горна граница. Но това равнище е различно за различните социални и подоходни групи.
Видове ценови политики:
Фирмата избира своята ценова политика, тя може да бъде също комбинация между няколко вида. Също така може да има промени в зависимост от пазара. Основните видове политики очертават границите на поведение на фирмата.
- В съответствие с гъвкавостта на цените:
– Политика на една единствена цена – определя се една цена за всички видове купувачи. Улеснява се управлението на цените. Подържа добър имидж на фирмата-
– Политика на различни цени – различна цена за различни купувачи. Определя се ценови диапазон. Прилага се при преки продажби, при скъпи луксозни стоки. Осигурява бързо реагиране на промените, но води до диференциран подход към купувачите, а от там до недоволство. - Според равнището на цените:
– Политика на високи цени – при нови продукти. В зависимост е от жизнения цикъл на стоките.
– Политика на ниски цени – има две разновидности – политика на проникване и въвеждащо ценово поведение.
– Политика на максимална печалба – тя се възприема най-широко. Изисква обвързване на цената с пределните разходи, приходи и печалбата.
Възможност за привличане на външен капитал. Видове привлечен капитал. Особености на донорски програми, грантови схеми и др.
Възможностите за привличане на външен капитал за развитието на фирмата са :
- Ползване на банков кредит
- Временна финансова помощ
- Финансов лизинг
- Задължения към доставчици
- Застрахователни дружества
- Емитиране на акции
- Използване на различни грантови схеми и донорски програми – национални, от фондовете на ЕС, Европейското икономическо пространство и др. Характерно за този вид привлечен ресурс е, че на практика той няма цена, тъй като тези средства се отпускат безвъзмездно, често без изискване за съфинансиране от страна на бенефициента.
Основните правила при ползване на привлечен капитал са: размерът му да се съобразява с реалните потребности, с възможностите на предприемача, да се познават правилата и възможностите за външно финансиране, да не се финансират временни затруднения в дейността с дългосрочни кредити. Решението за ползване на даден вид привлечен капитал се взема от мениджмънта на фирмата и се основава на цена на капитала и условия за получаването му – срок, неустойки и др.
Възможности за финансиране по ОП Развитие на Човешките ресурси и др. възможности за финансиране от ЕСИФ, ДБ, ЕФМ; Финансов механизъм по Фонд мениджър на финансовите инструменти в България.
Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ осигурява средства за повишаване квалификацията на персонала, субсидирана заетост, подобряване физическите условия на работната среда и др. За тези средства се кандидатства на проектен принцип, те са безвъзмездни и за МСП не изискват съфинансиране.
Oт 5000 до 50 000 лева кредит могат да получат собствениците на малък стартиращ бизнес, микрокредитиране със споделен риск, осигурено със средства от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Финансов механизъм по Фонд мениджър на финансовите инструменти в България. Цел: да се развият предприемаческите умения на начинаещите собственици на фирми. Акцент се поставя върху стартиращите предприятия, създадени през последните 3 години, както и социалните предприятия. Приоритетно пари получават хора без работа над 6 месеца, младежите до 29-годишна възраст, както и лицата с увреждания. Финансирането от страна на Фонда на фондовете е до 90%, а това от посредниците осигурява останалите 10%. Лихвите за кредита са в размер от 0% за първия тип финансиране, а обезпечението за съфинансирането е съобразно с пазарната лихва. Срокът за погасяване на кредита е до 10 години, като има възможност първите 2 години да се изплащат само лихви.
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ осигурява средства за закупуване на техника, специализиран софтуер, обновяване на производството и научни разработки и прилагането им в практиката. За тези средства също се кандидатства на проектен принцип, като най-често се изисква съфинансиране от бенефициента. Средствата, обаче, са безвъзмездни.
Това са двете основни схеми на национално ниво, чрез които може да се получи финансиране за дейността и развитието на фирмата. Средствата за тях са осигурени от ЕС и националния бюджет солидарно. За тях се състезават само български фирми.
Освен тях съществуват възможности за получаване на средства от Общоевропейски фондове, където кандидатстват на равни начала представители на всички европейски страни. Има и други донорски организации: Европейския финансов механизъм, състоящ се от донорските програми на Норвегия, Лихтенщайн и Исландия, Фонда за подпомагане на швейцарското правителство и др. Има и фондове, финансирани от Държавния бюджет на Република България по определени схеми, от които също могат да се получат средства: Национален фонд „Козлодуй“, Национален фонд „Условия на труд“ и др.
