СТАРТИРАНЕ НА БИЗНЕС

I.Регистрация на фирма

1.Правна рамка

Основната част от законодателството касаещо вида, структурата и управлението, както и изискванията за учредяване на търговските дружества е Търговският закон. Законът за търговския регистър урежда изискванията и процедурата по регистрация в централизиран електронен регистър на търговските дружества, работещи съгласно българското законодателство и промените в търговския статус на тези дружества. Друго относимо законодателство, уреждащо специфичната материя се съдържа в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данък добавена стойност 2006, Закон за насърчаване на инвестициите, Закон за регистър БУЛСТАТ, Кодексът за социалното осигуряване, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, Закон за защита на личните данни.

2. Общ преглед

Българското законодателство определя следните видове търговски дружества, изчерпателно изброени в Търговския закон : а) събирателно дружество, б) командитно дружество, в) дружество с ограничена отговорност /еднолично дружество с ограничена отговорност/, г) акционерно дружество /еднолично акционерно дружество, д) командитно дружество с акции. Всички изброени дружества са самостоятелни юридически лица. Независимо от националността на собственика, всички дружества, регистрирани в България, са български юридически лица и се управляват в съответствие с българското законодателство.

В допълнение на посочените пет вида дружества, търговска дейност може да се развива и в една от следните организационни форми : a) едноличен търговец, б) холдинг, в) клон, г) търговско представителство и д) сдружения.

Според българското законодателство, едноличните търговци, съдружниците в събирателните дружества и неограничените съдружници в командитното дружество и командитното дружество с акции имат неограничена лична отговорност към кредиторите на дружеството. От друга страна съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и акционерите в акционерните дружества отговарят до стойността на техните дялове в търговския капитал.

3. Учредяване на дружество

Процедурата по регистриране на дружество в България не прави разлика дали се учредява от местни или чуждестранни лица. Съгласно българското законодателство няма ограничения за размера на чуждестранния капитал на дружество, регистрирано в България.

От 1 януари 2008г. всички видове търговци и клонове на чуждестранни търговци се регистрират в Търговския регистър, администриран от Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието. Това е процедура извършвана на „едно гише”, като заедно с регистриране на компанията се получава единен идентификационен код, който служи за всички търговски, данъчни, социално-осигурителни, статистически и други публични цели. Идентификационният код служи през целия период на функциониране на търговското дружество. За да може то да стартира и да изпълнява своята търговска дейност не се изисква никаква допълнителна регистрация.

Изискванията за регистрация на всеки конкретен вид търговско дружество или клон, са изложени в Търговския закон. Процедура за регистрация и документите, които се изискват за такава регистрация, са изложени в Закона за търговския регистър и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Процедурата по регистрацията варира в зависимост от вида на фирмата, която трябва да се регистрира, като се има предвид, че в момента регистрацията на Акционерно дружество (АД) (както и ООД) отнема приблизително до пет работни дни от подаване на съответните документи, регистрация на клон на чуждестранна фирма отнема около две седмици. Регистрираното дружество или клон става дееспособно юридическо лице, считано от датата на вписването му в Търговския регистър.

В допълнение на горното, за да приведат дейността си в съответствие със Закона за търговския регистър, всички видове търговски дружества, еднолични търговци и клонове на чуждестранни търговски дружества трябваше да се пререгистрират в Търговския регистър до 31 декември 2011. Едноличните търговци и клонове на чуждестранни дружества, които не успяха да се пререгистрират в Търговския регистър в срок се считат за отписани от търговския регистър или служебно заличени от Агенцията по вписванията, считано от 1 януари 2012г. Останалите търговски дружества, които не са се пререгистрирали в указания срок, дейността им ще се счита за прекратена от 1 януари 2012г.

За разлика от търговските дружества и клонове на чуждестранни търговски дружества, търговското представителство на чуждестранна компания е създадено с помощта на регистрация в Търговския регистър и Българската търговско-промишлена палата и е обект на вторична регистрация в БУЛСТАТ регистър – единен национален административен регистър, към Агенцията по вписванията по Закона за регистър БУЛСТАТ. Тази вторична регистрация служи като данъчна, социално-осигурителна и статистическа регистрация за търговското представителство.

Независимо дали дружеството е местно или е клон трябва да се регистрира предмета му на дейност – всякакъв вид дейности, които не са забранени от закона. Когато лицензия или разрешение се изисква по силата на специален закон за изпълнение на конкретна дейност, такава дейност може да се извърши след получаване на съответния лиценз или разрешение, като например, дейности, подлежащи на лицензиране или разрешителен режим като банково дело, застраховане, хазарт, търговия с лекарства, търговия с тютюневи изделия и др.

4. Най-често използваните форми на бизнес организации

Видовете бизнес организации, най-често използвани в България, са дружество с ограничена отговорност (ООД), акционерно дружество (АД), клон и търговско представителство.

4.1. Дружество с ограничена отговорност

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е вид бизнес организация, най-широко използвана сред инвеститорите, поради минималните капиталови изисквания и простотата на своята корпоративна структура на управление. ООД може да се учреди от едно или повече лица – физически лица и/или юридически лица. Като тип дружество, едноличното дружество с ограничена отговорност (ЕООД) се урежда по същия начин, както ООД, с някои изключения, отнасящи се до специфичната си структура на дяловото участие. Съдружниците в едно ООД могат да бъдат български и / или чуждестранни физически и / или юридически лица.

Минималният дялов капитал, изискван от Търговския закон, за учредяване на Дружество с ограничена отговорност е 2 лева (два български лева), равно на приблизително 1 евро (едно евро), разпределен в дялове на стойност не по-малки от 1 лев (един лев ) всеки.

Акционерите могат да внесат както парични така и непарични вноски. Приносът в непарични вноски подлежи на задължителна оценка от трима независими експерти, назначени от Агенцията по вписванията.

Дяловете на едно ООД не са предмет на търгуване. Те могат да бъдат прехвърлени с нотариално заверен договор за прехвърляне на дяловете. Прехвърлянето на дялове между съдружниците не изисква решение на общото събрание, а прехвърлянето на дялове на трето лице, както и приемането на нов съдружник, изисква такова решение.

Структурата на управление на ООД се състои от: (а) общо събрание на съдружниците, и (б) един или повече управители, които управляват дружеството и го представляват по отношение на трети страни. Съгласно българското законодателство само физическо лице може да бъде назначен като управите на ООД. Управителят може да бъде съдружник, както и трето лице и няма ограничения за чуждестранно лице да бъде назначен като управител на едно ООД.

4.2. Акционерно дружество

Акционерното дружество е друг широко използван тип бизнес организация. Тя се предпочита поради липсата на законови ограничения върху прехвърлянето на акции, както и липсата на личната ангажираност на акционерите в дейността на дружеството. Въпреки това, корпоративна структура на управление е по-сложна в сравнение с тази на Дружеството с ограничена отговорност (ООД) и Търговският закон въвежда задължителни правила, уреждащи създаването на фонд „Резервен”, разпределение на печалбата и на правата на миноритарните акционери.  Акционерно дружество може да бъде учредено от едно или повече българско и / или чуждестранно физическо и / или юридическо лице. Като вид акционерно дружество, Едноличното акционерно дружество (ЕАД) е предмет на същата регулация, с някои малки изключения, касаещи специфичната структура на акционерно участие.

Минимален регистриран капитал, необходим за създаването и функционирането на АД е в размер на 50 000 (петдесет хиляди лева), което се равнява на приблизително 26 000 (двадесет и шест хиляди евро) EUR. Въпреки това, специално законодателство може да изисква по-висок минимален капитал на акция за извършване на определени видове дейности, например банкова или застрахователна дейност. Акционерният капитал на АД трябва да бъде разпределена в акции с номинална стойност не по-малко от 1 лев (един) лев всяка. В момента на учредяване на дружеството и като предварително условие за това включване, най-малко 25% от номиналната стойност на всяка акция (или емисионната стойност, определена в подзаконовите нормативни актове) трябва да бъде платена и останалата част от общата сума на капитал се изплаща в рамките на две години. Подобно на Дружеството с ограничена отговорност (ООД), акционерите на акционерното дружество могат да внасят, както парични, така и непарични вноски.

Структура на управление на акционерното дружество се състои от: (а) общо събрание на акционерите, както и (б) Съвет на директорите (в случай на едностепенна система на управление), или от Надзорен съвет и Управителен съвет (в случай на двустепенна система на управление).

Акциите на Акционерното дружество могат да бъдат търгувани. Акциите на акционерно дружество може да бъдат: (а) поименни или акции на приносител; (б) общи или привилегировани акции; (с) налични или безналични акции.

Поименните акции се прехвърлят чрез джиросване, акции на приносител се прехвърлят и залагат с предаването им. Прехвърлянето на акциите в Акционерното дружество, не е предмет на регистрация в Търговския регистър. Прехвърлянето на поименни акции трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери на АД, за да има ефект спрямо дружеството. В повечето случаи придобиването на акции от нови акционери не среща особени трудности. Въпреки това, ограниченията върху прехвърлянето на акции може да бъде предвидено в устава на компанията, като тези ограничения са задължителни за компанията и за акционерите. Ограничението за прехвърляне може да се отнася към всеки вид акции.

4.3. Клон

Създаването на клон е една от алтернативите за осъществяването на бизнес операциите на чуждестранна фирма в България. Чуждестранните компании, регистрирани в чужбина, както и чуждестранни физически лица или лица, които не се квалифицират като юридически лица, може да регистрират клон в България, при условие, че те са надлежно учредени и/или имат право за извършване на дейност съгласно националното законодателство на своята страна.

Клон на чуждестранна компания се създава с регистрация в Търговския регистър. След  регистрацията му, съгласно българското законодателство, клонът на чуждестранна компания, въпреки че не е самостоятелно юридическо лице, има определена степен на независимост от компанията-майка. Има изискване да водят търговски книги като отделно предприятие и да подготвят отделен баланс. Въпреки това, като клон, който не е отделно юридическо лице, неговите активи и пасиви се считат за активи и пасиви на дружеството-майка. Следователно, за клона на търговско дружество няма изискване да се съобрази с изискванията за регистрация на капиталовите дружества и да има отделна структура на управление, освен да има един мениджър. От данъчна гледна точка за място на стопанска дейност на клона на чуждестранната компания се счита България и за целите на данъчното облагане чуждестранната компания-майка ще бъде облагана с корпоративен данък върху печалбата от дейността на клона в България.

4.4. Търговско представителство

Чуждестранно лице / дружество може да регистрира търговски представител в България, при условие, че има право да извършва дейност по силата на националното законодателство на страната си по произход. Както бе споменато по-горе, търговското представителство се регистрира в Българската търговско-промишлена палата. По своята правна същност търговското представителство не е отделно юридическо лице и не може да извършва стопанска дейност. По този начин, търговското представителство има за цел да извършва дейности, като организиране на промоции, изложения или демонстрации, обучение или реклама на продукти или услуги, и т.н. Следователно, като цяло търговското представителство не генерира приходи и не се облага с корпоративен данък в България. Ако търговското представителство участва в бизнес дейност в страната, това може да се класифицира като “място на стопанска дейност” за целите на данъчното облагане и чуждестранната компания-майка ще бъде облагана с корпоративен данък върху печалбата в България, направена в резултат на стопанска дейност на търговското представителство.

5. Франчайзинг

Бизнес моделът на франчайзинга привлича много хора в България, които искат да започнат и управляват собствен бизнес. Франчайзингът се възприема като по-малко рискова и независима инициатива, поради предимството на стартиране на бизнес, подкрепено  с основата на доказана търговска марка, както и незабавен достъп до реквизити и инфраструктура, а не за стартиращо налагане на нови брандове.

• Първите франчайзи са се появили в България през 70-те години на миналия век, но в средата на 90-те години, индустрията започва да се развива по-силно.
• В много сектори вече присъстват големи франчайзи (или вериги, които използват франчайз).
• Въпреки това, голяма част от населението все още е наясно с тази система, отчасти заради ограничената налична информация.
• Голяма част от франчайз марките е в ръцете на гръцки компании.
• Атрактивността на България се е увеличила много, с влизането в Европейския съюз, което привлече повече инвестиции и франчайзинг. През следващите няколко години продължи процеса на създаване на важните канали от най-реномираните марки.

Цени:

 

• Средна цена за започване на франчайзинг в България е 5 900 лв. (за сравнение – това е 40 000 долара в САЩ).
• Средните месечни роялти са 4,9% от оборота.
• Средната начална инвестиция във франчайзинг бизнес е 29 500 лева.
• Среден брой на единиците на франчайзингови вериги в България: 11.
• Договорите са средно за период от 5 години.

Факти

 

В края на 2008 г. в България има 1 478 франчайзингови бизнес единици от 60 компании. През 2009 г. броят на единиците е 2211, а през 2010 – 2954.

През 2009 г. фирмите, които предоставят франчайз права, са над 80 – 62% от тях са български и 68% са действали в България за повече от 5 години. През 2010 г. броят на франчайзинг компаниите в България е 198 (64% са български).

Анкетираните посочват, че само 28% от кандидатите за франчайз са направили добро проучване на бизнес модела, преди да приемат предложението.

Характеристики на франчайзополучатели

Най-популярните бизнес сектори са: храна (32 в България), козметика, образование, недвижими имоти, хотел.

Храни и напитки: “Макдоналдс” (от 2000 г. – преди това не е франчайз), Subway, KFC, Starbucks.

Недвижими имоти: Re / Max,

Козметика: Не Vello

Хотел Holiday Inn, Best Western, Метрополис

Други: Office 1 Superstore;

Каталог на на franchisers: http://www.franchising.bg/buy_franchise_bg.html

Регистрация на Дружество с ограничена отговорност(“OOД”), и Еднолично дружество с ограничена отговорност (“EOOД”)
Законова уредба	Търговският закон, Законът за търговския регистър
Компетентен орган	Търговският регистър в Агенцията по вписванията
Процедура	1)       Проверка в електронния регистър на Търговския регистър и/или запазване на фирма;2)       Провеждане на учредително събрание, Приемане на Дружествен договор или Учредителен акт, Назначаване на управител/и; 3)       Внасяне размера на дружествения капитал в специална набирателна банкова сметка (минимален размер на капитала 2 лева); 4)       При специфичен предмет на дейност се представя разрешение от компетентен орган при подаване на документите в Търговския регистър.
Необходими документи	Заявление за регистрация; Дружествен договор или Учредителен акт; Учредителен протокол за учредяване на дружество; Нотариално заверен спесимен от подписите на всеки от назначените управители; Декларация по смисъла на член 142 от Търговския закон, подписана от всеки от назначените управители; Декларация по смисъла на член 141, ал. 8 от Търговския закон, подписана от всеки от назначените управители; Удостоверение от банката за внесен капитал; Решение на управляващия и представляващ орган на съдружника, юридическо лице; Извлечение от Търговски регистър за съдружник чуждестранно юридическо лице; Документ за внесена държавна такса за учредяване на Дружество с ограничена отговорност; Декларация по член 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър, подписана от управителя заявител; Съответен лиценз или разрешение, съгласно специален закон за извършване на специфична дейност.
Такси	Таксата на Търговския регистър за вписване на дружество е в размер на 160 лева/80 лева, когато заявлението и документите към него са подадени по електронен път; За запазване на име се събира такса в размер на 50 лева/ когато заявлението е подадено по електронен път, се събира такса в размер на 25 лева.
Срокове	По заявление за вписване или заличаване най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му; По заявлението за обявяване – незабавно.

Акционерно дружество

Характерно за акционерното дружество е липсата на лична ангажираност на акционерите в дейността на дружеството, както и на нормативно установени ограничения относно прехвърлянето на акции. Минималният регистриран капитал, необходим за учредяване на Акционерно дружество е в размер на 50.000 българския лева (около 26.000 евро).

Корпоративната структура на управление на Акционерно дружество се състои от:

• общо събрание на акционери;
• съвет на директорите (едностепенна система на управление), или надзорен съвет и управителен съвет(в случай на двустепенна система на управление).

Регистрация на акционерно дружество
Законова уредба	Търговски закон, Закон за търговския регистър
Компетентен орган	Търговският регистър към Агенцията по вписванията
Процедура	1)       Проверка в електронния регистър на Търговския регистър и/или запазване на фирма;2)       Провеждане на учредително събрание, записване на акции от учредителите, приемане на Устав или Учредителен акт, избиране на Надзорен и управителен съвет, съответно Съвет на директорите; 3)       Внасяне размера на дружествения капитал в специална набирателна банкова сметка (минимален размер на капитала е 50 000 лева); 4)       При специфичен предмет на дейност се представя разрешение или лиценз от компетентен орган при подаване на документите в Търговския регистър;
Необходими документи	Заявление за регистрация; Устав или Учредителен акт; Учредителен протокол на акционерите; Присъствен лист от учредително събрание на акционерите; Списък на лицата, записали акции на учредителното събрание; Декларация от учредител по реда на чл. 160, ал. 2 от Търговския закон; Спесимен от подписа на Изпълнителен/и член/а; Декларация по член 234, ал. 2 и ал. 3 от Търговския закон; Декларация по чл. 237 от Търговския Закон; Протокол от събрание на Съвета на директорите; Удостоверение от банката за внесен капитал; Решение на управляващия и представляващ орган на акционер, юридическо лице; Извлечение от Търговски регистър за съдружник чуждестранно юридическо лице; Документ за внесена държавна такса за учредяване на дружество; Декларация по член 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър, подписана от управителя заявител; Съответен лиценз или разрешение, съгласно специален закон за извършване на специфична дейност.
Такси	Таксата на Търговския регистър за вписване на дружество е в размер на 460 лева/230 лева, когато заявлението и документите към него са подадени по електронен път; За запазване на име се събира такса в размер на 50 лева/ когато заявлението е подадено по електронен път, се събира такса в размер на 25 лева.
Срокове	По заявление за вписване или заличаване най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му; По заявлението за обявяване – незабавно.

Клон

За установяване на чуждестранни инвестиции по българското право в допълнение към петте вида търговски дружества, посочени по-горе, може да се избере една от следните организационни форми:

• клон и
• търговско представителство.

Търговец, който има право да извършва търговска дейност според националния си закон може да впише клон в Търговския регистър. Клонът не е отделно юридическо лице. За клона не се изисква да има внесен капитал или отделни органи на управление. Неговите активи и пасиви се считат за активи и пасиви на търговеца.

Търговско представителство

Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в България търговски представителства. Търговските представителства се регистрират в Българската търговско-промишлена палата. Търговското представителство не е отделно юридическо лице и не може да извършва стопанска дейност. Така, едно търговското представителство има за цел да извършва нестопанска дейност, като организиране на промоции, изложби или демонстрации, обучение и реклама на продукти или услуги.

Регистрация на търговско представителство на чуждестранно лице
Законова уредба	Закон за насърчаване на инвестициите
Компетентен орган	Орган по регистрацията е Българската търговско-промишлена палата.
Процедура и необходими документи	Официален документ за регистрацията на чуждестранното лице, издаден от съответния компетентен орган, съгласно националното му законодателство; Официален документ за лицата, управляващи и представляващи чуждестранното лице; Решение на управителния орган на чуждестранното лице за откриване на търговско представителство в Р. България; Специално, нотариално заверено пълномощно в оригинал, издадено от лицето/цата/ представляващи дружеството за лицето упълномощено да регистрира и управлява търговското представителство в Р. България и обема на предоставените му права; Оригинал/и/ на спесимен/и/ от подписа/ите/ на лицето/та/, представител/и/ в Р България – по право или по специални пълномощия, заверен/и/ пред нотариус; Документ за внесена такса за регистрация на търговското представителство; Попълнена регистрационна карта за информационната система на БТПП.
Срокове	Сроковете за вписване са между 1 час и 3 дни (според заявеното желание и платена такса).

Регистрация в регистър БУЛСТАТ
Законова уредба	Закон за регистър БУЛСТАТ
Компетентен орган	Службите по вписванията на Агенцията по вписванията, намиращи се в седалищата на окръжните съдилища.
Процедура и необходими документи	В регистър БУЛСТАТ се вписват Клоновете на чуждестранни лица, които не са търговци, търговските представителства на чуждестранни лица, вписани в Българската търговско – промишлена палата. Необходими документи за вписването им са: Удостоверение за регистрация/ регистрация в БТПП; Копие от решението за назначаване на управляващ и представляващ; Заявление за регистрация, по образец на регистър Булстат. На вписване подлежат и следните категории чуждестранни лица, на които се издава картата за идентификация и ЕИК (код по БУЛСТАТ): чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в страната или чието ефективно управление е на територията на страната, или които притежават недвижимо имущество в страната; чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец и извършват търговска дейност или оказват независими лични услуги в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или притежават недвижимо имущество в страната, или са осигурители;
Такси	За вписване на нов субект се събират такси, както следва: чуждестранно юридическо лице – 40 лева; търговско представителство – 70 лева; клон на юридическо лице с нестопанска цел – 15 лева; Размерът на таксите е определен в Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Срокове	Регистрацията се осъществява в момента на подаване на надлежните документи, като се издава регистрационно удостоверение с едномесечен срок на валидност до издаване на картата за идентификация.

II. Данъци

Преки и косвени данъци

В България съществуват две основни категории данъци – преки и косвени.

Преки данъци са:

• Корпоративен данък върху годишната данъчна печалба;
• Данък върху доходите на физическите лица;
• Данъци, удържани при източника.

Косвени данъци са:

• Данък върху добавената стойност;
• Акцизи.

Корпоративен данък

Корпоративният данък върху годишната данъчна печалба е в размер на 10%. Данъчно задължени лица са местните юридически лица, включително и неперсонифицирани сдружения, извършващи стопанска дейност в страната, по отношение на своите печалби и доходи от всички източници в Република България и в чужбина. Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци върху печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите им с източник в Република България.

Законът за корпоративното подоходно облагане съдържа специални разпоредби за минималната и регионалната държавна помощ под формата на данъчни облекчения. Така например корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100% на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната от тях производствена дейност, включително производство на ишлеме, в общини с безработица, по-висока от средната за страната.Данъчно задълженото лице трябва да извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35% по-висока от средната за страната за същия период.

Предвидено е и данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители. В този случай корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60% на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за печалбата им от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

Законът съдържа и разпоредби за данъчно стимулиране при наемане на безработни лица, както и за предприятия, наемащи хора с увреждания.

Освободени от облагане с корпоративен данък са и колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, и лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, както и Българският червен кръст.

Корпоративен данък
Законова уредба	Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Данъчно задължени лица/ Обект на облагане	Данъчно задължени лица са местните юридически лица, включително и неперсонифицирани дружества, извършващи стопанска дейност в страната, по отношение на печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Местни юридически лица са юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство, както и дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър. Чуждестранните юридически лица се облагат с данък върху печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите им с източник в Република България. Чуждестранните юридически лица са онези лица, които не са местни.
Данъчна основа	Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.
Размер на данъка	Размерът на корпоративния данък е 10%.
Срокове за деклариране и плащане	Подаването на годишна данъчна декларация, както и внасянето на корпоративния данък след приспадане на направените авансови вноски се извършва до 31 март на следващата календарна година; Годишната данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица или от техен упълномощен представител в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.
Данъчни облекчения	ЗКПО съдържа определени данъчни облекчения като например данъчни облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната; данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители; данъчно стимулиране при наемане на безработни лица и хора с увреждания. Освободени от облагане с корпоративен данък са колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, и лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел; Българският червен кръст.

Данък, удържан при източника

Данъкът, удържан при източника, е в размер на 10%. Той се удържа от юридическото лице, начисляващо доходите, което след това внася удържания данък в държавния бюджет. Данъкът при източника е окончателен, т.е. доходите не се облагат и при получателя им.

С данък при източника в размер на 5% се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза начуждестранни юридически лица, (с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната) и на местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини. Данъкът не се прилага по отношение на дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.Ставката на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5%, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, и едновременно с това местното юридическо лице – платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода.

Данък, удържан при източника
Законова уредба	Закон за корпоративното подоходно облагане
Обект на облагане	Дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната; местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини. Данъкът не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата; договорен фонд; чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба. Облагат се и доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната като например доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество авторски и лицензионни възнаграждения; възнаграждения по договори за франчайз и факторинг; възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице; доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната; доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната
Размер на данъка	5% в случай на дивиденти и ликвидационни дялове 5% в случай на доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, когато кумулативно са налице следните условия: притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава – членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз; местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода. 10% във всички други случаи
Срокове за деклариране и плащане	Платците на доходи, които удържат данък при източника по чл. 194 (дивиденти и ликвидационни дялове), трябва да внесат дължимите данъци, както следва: в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане; в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – за всички останали случаи. Платците на доходи, които удържат данъка при източника по чл. 195 (доходи на чуждестранни лица), следва да внесат дължимите данъци, както следва: в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане; в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – за всички останали случаи. Данъкът се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

Данък върху доходите на физически лица

Данък върху доходите на физически лица е 10%. Българските граждани подлежат на облагане с данък върху доходите им от източници в България и чужбина (включително бизнес като едноличен търговец), а доходите на чуждестранни физически лица, се облагат само ако те са придобити от източници в България.

Данък върху доходите на физически лица
Законова уредба	Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Обект на облагане	Обект на облагане са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, независимо от гражданството, е лице: което има постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на ЗДДФЛ.
Размер на данъка	10% (15% за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а на регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители).
Авансово удържане на данъка	Авансовият данък за доходи от трудови превоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Законът предвижда авансов данък за доходи от стопанска дейност и авансов данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.
Срокове за деклариране и плащане	Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец, носител на задължението за данъка. Данъчно задължените лица, които подадат годишна данъчна декларация до 10 февруари на следващата година, ползват отстъпка 5% върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация. Данъчно задължените лица, които по електронен път подадат годишна данъчна декларация до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, ползват отстъпка 5% върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че не са приложили горната отстъпка. Отстъпката, описани по-горе, могат да се ползват ако физическите лица, задължени да внасят авансов данък, са внесли пълния размер на дължимия данък в сроковете по чл. 67 ЗДДФЛ.

Данък върху добавената стойност

Данъкът върху добавената стойност е в размер на 20%, а за някои хотелиерски услуги – 9%. Някои посочени в закона доставки са облагаеми с нулева ставка.

С данък върху добавената стойност се облагат следните сделки:

• възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги;
• възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по закона лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
• възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
• възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки;
• вносът на стоки.

Регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойност е задължителна и по избор. Предвидена е задължителна регистрация на лицата с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

Законът съдържа данъчни насърчения във връзка с големи инвестиционни проекти на стойност над 10 млн. лв., които създават повече от 50 нови работни места и чийто срок на изпълнение е до 2 години. Предвиден е специален ред за начисляване на данъка при внос на стоки, като той може да се начисли от регистрираното по ЗДДС лице, ако то има разрешение от министъра на финансите и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите. В такъв случай митническите органи допускат вдигането на стоките без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен. Законът е предвидил и съкратен 30-дневен срок за възстановяване на данъка.

Данък върху добавената стойност
Законова уредба	Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Обект на облагане	Обект на облагане са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, независимо от гражданството, е лице: което има постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на ЗДДФЛ.
Размер на данъка	Стандартната данъчната ставка в размер на 20% се прилага за: облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка; вноса на стоки на територията на страната; облагаемите вътреобщностни придобивания. Намалената данъчна ставка от 9% е приложима в случаите на настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. Някои изрично посочени в закона доставки са облагаеми с нулева ставка, например доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз; международен транспорт на пътници и стоки; вътреобщностна доставка на стоки и други.
Регистрация	Задължителна регистрация и регистрация по избор. Задължителна регистрация на лицата с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. В такъв случай лицето е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Срокове за деклариране и плащане	За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри. Декларацията се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и обикновено съвпада с календарния месец.
Данъчни облекчения	Във връзка с големи инвестиционни проекти е предвиден специален ред за начисляване на данъка при внос на стоки, като той може да се начисли от регистрираното по ЗДДС лице, ако то има разрешение от министъра на финансите и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите. В такъв случай митническите органи допускат вдигането на стоките без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен. Инвеститорът има право да възстанови данъка в 30-дневен срок от подаването на справка-декларация. Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите, когато кумулативно са изпълнени следните обстоятелства: срокът на изпълнение на проекта е до две години; размерът на инвестициите е над 10 млн. лв. за период, не по-дълъг от две години; създават се повече от 50 нови работни места; лицето има възможности за финансиране на проекта и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му; прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта.

III. Строителство

Подготовка и одобрение на подробен устройствен план (ПУП) [2]
Компетентни органи	Кметът на общината – когато проектът за ПУП е за част от населено място или селищно образувание в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населените места и селищните образувания; Общинският съвет – когато проектът за ПУП е за част от населено място или селищно образувание в обхват над три квартала; Областният управител – когато проектът за ПУП е с обхват повече от една община; Министърът на регионалното развитие и благоустройството – когато проектът за ПУП е с обхват повече от една област, отнася се за селищни образувания с национално значение, или предвижда изграждане на обект от национално значение.
Процедури и необходими  документи	Подаване на искане за възлагане изработването на ПУП и получаване на разрешение от компетентния орган; Изготвяне на задание, съдържащо изискванията относно териториален обхват, срокове и етапите за изработване. Заданието се съгласува с министерство на околната среда и водите за преценяване на необходимостта от екологична оценка; Изработване на проект за ПУП от проектант; Публикуване на проекта от общината в “Държавен вестник”; Приемане на ПУП от експертен съвет на съответния компетентен орган Одобряване на проекта от съответния компетентен орган.
Срокове	Заинтересуваните лица могат в едномесечен срок от обявлението за изработен проект на ПУП да подадат възражения; Приемане на ПУП от експертен съвет става  в 1-месечен срок след изтичане срока за възражения; Одобряването става в 14-дневен/1-месечен срок в зависимост от компетентния орган.

[1] Съгласно Закона за устройство на територията

[2] Наличието на подробен устройствен план (ПУП), чрез който се конкретизира устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, е предпоставка за преминаване към следващия етап на строителния процес – инвестиционното проектиране. С ПУП се определя и конкретното предназначение на всеки поземлен имот. Изработването на ПУП се възлага от кмета, от министъра на регионалното развитие и благоустройството или по инициатива на заинтересовано лице. Настоящата процедура разглежда хипотезата, когато инициативата е на частно лице.

Издаване на виза за проектиране [3]
Компетентен орган	Главният архитект на общината или района
Процедура и необходими документи	Подаване на заявление за издаване на виза за проектиране; Прилагат се документи за собственост на имота; право на строеж; ограничени вещни права; оценка за въздействие върху околната среда (ако е необходима в зависимост от вида на строежа) и др. в зависимост от спецификите на строежа.
Срокове	14 дни

[3] Визата за проектиране е документ, представляващ копие на действащия подробен устройствен план и съдържа данни за означените налични сгради и постройки в него, в съседните имоти, с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива. Наличието на виза за проектиране е в изчерпателно изложените в закона случаи (чл. 140, ал. 3 от ЗУТ).

Изготвяне на инвестиционен проект [4]
Компетентен орган	Проектант; Консултант; Експлоатационни дружества (електроснабдяване, водоснабдяване и др.); Органи по пожарна безопасност.
Процедура и необходими документи	1)       Сключване на договор за проектиране и изготвяне на инвестиционен проект от правоспособен проектант;2)       Сключване на договор  с консултант  за извършване на оценка на съответствието на проекта с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване; 3)       Извършва и оценка за въздействието върху околната среда, когато това се изисква от Закона за опазване на околната среда; 4)       Сключване на предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура; 5)       Положително становище на органите по пожарна безопасност (за строежите от първа и втора категория).
Срокове	7 дни

[4] Проекти, изготвени по задание на инвеститора, отразяващи инвестиционните намерения за строителство. Изработването на инвестиционни проекти е уредено от разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05.2001 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (посл. изм. и доп. бр. ДВ. 96 от 04.12.2009 г., в сила от 04.06.2010 г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството.  Инвестиционният проект е основание за издаване на разрешение за строеж.

Съгласуване и одобряване на инвестиционния проект [5]
Компетентен орган	Главния архитект на общината или района; Областният управител – за обекти на техническата инфраструктура с обхват и значение за повече от една община; Министърът на регионалното развитие и благоустройството – за обекти с обхват и значение за повече от една област и за обекти от национално значение; Министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи или председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”- за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Процедура и необходими документи	1)       Подаване на молба за издаване на одобрение на инвестиционен проект до компетентния орган;2)       Прилагат се документи, които могат да варират в зависимост от категорията и спецификата на строежа, като: –       документи, удостоверяващи право на собственост върху имота; право на строеж; ограничени вещни права; –       виза за проектиране; –       три копия на инвестиционния проект; –       оценка за съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите; –       положително становище на органите за пожарна и аварийна безопасност; –       решение по оценка на въздействието върху околната среда, в случаите в които се изисква ОВОС; –       предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура и др.
Срок	7 дни

[5] Целта на процедурата е получаване на одобрение от компетентния административен орган на инвестиционните намерения на възложителя. Процедурата може да се осъществи едновременно с издаването на разрешение за строеж. За съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти се заплащат такси по Закона за държавните такси и по Закона за местните данъци и такси.

Издаване на разрешение за строеж (в границите на населените места)
Компетентен орган	Главния архитект на общината или района; Областният управител – за обекти на техническата инфраструктура с обхват и значение за повече от една община; Министърът на регионалното развитие и благоустройството – за обекти с обхват и значение за повече от една област и за обекти от национално значение; Министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи или председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”- за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Процедура и необходими документи	1)       Подаване на молба за издаване на разрешение за строеж;2)       Прилагат се документи , които могат да варират в зависимост от категорията и спецификата на строежа, като документи, удостоверяващи право на собственост върху имота; право на строеж; ограничени вещни права; виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект, оценка за съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите , положително становище на органите за пожарна и аварийна безопасност; решение по оценка на въздействието върху околната среда, в случаите в които се изисква ОВОС; предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура; специални разрешителни, изискуеми по специални закони и др; 3)       Отказ за издаване на разрешение за строеж е възможен само по законосъобразност.
Срокове	7 дни

IV. Индустриална и интелектуална собственост

Българското право предоставя закрила на интелектуалната и индустриална собственост, включително авторско право и сродните му права, търговски марки, патенти, полезни модели, географски означения и промишлен дизайн.

Правилата, по които се получава правна закрила са еднакви за чуждестранни и местни лица. Едновременно с националния режим, се прилагат европейски и международни спогодби, регистрацията по които има същото действие, както ако тази марка е била директно заявена и регистрирана в Република България.

Авторско право и сродните му права

Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.

Авторското право се закриля, докато авторът е жив и 70 години след смъртта му. Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до 10 години и дори да е сключен за по-дълъг срок, има сила за 10 години (изключение : договорите за произведения на архитектурата).

Патенти и свидетелства за регистрация на полезно изобретение

Правната закрила на патентоспособни изобретения и полезни модели се предоставя съответно с патент и свидетелство за регистрация на полезно изобретение. Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими. Могат да бъдат регистрирани полезни модели, които са нови, промишлено приложими и имат изобретателска стъпка.

Патентът и регистрацията в Патентното ведомство имат действие по отношение на трети лица от публикацията за издаването им в официалния бюлетин на ведомството. По искане на заявителя всяка заявка за патент може да получи национален или международен приоритет от по-рано подадени заявки.

Срокът на действие на патента е 20 години от датата на подаване на заявката. Срокът на действие на регистрацията на полезния модел е 4 години от датата на подаване на заявката, но може да бъде продължен за два последователни периода от по 3 години.

Издаване на патент за изобретение по национална заявка
Законова уредба	Закон за патентите и регистрацията на полезните модели; Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти.
Процедура	Подаване на заявката в Патентното ведомство
Необходими документи	Заявление за патент по образец; Описание, разкриващо най-малко същността на изобретението (3 екземпляра); Патентни претенции (3 екземпляра); Чертежи, ако са необходими за поясняване на изобретението (3 екземпляра); Реферат (3 екземпляра); Декларация и приоритетно свидетелство по образец, когато се претендира за приоритет; Пълномощно на представителя по индустриалната собственост по образец, ако заявителят подава заявката чрез него; Документ за платени такси; Декларация за лицензионна готовност по образец – при изразено желание на заявителя; Декларация за действителния изобретател по образец ако заявителят е различен от изобретателя.
Срокове	Информация за заявката за изобретение се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство 18 месеца след датата на подаването й или приоритетната дата.

Издаване на свидетелство за регистрация на полезен модел по национална заявка
Законова уредба	Закон за патентите и регистрацията на полезни модели.
Процедура	Подаване на заявка в Патентно ведомство
Необходими документи	Заявление за регистрация по образец; Описание на полезния модел (2 екземпляра); Претенции (2 екземпляра); Чертежи, ако са необходими (2 екземпляра); Реферат; Декларация и приоритетно свидетелство по образец, когато се претендира за приоритет; Пълномощно на представителя по индустриалната собственост по образец, ако заявителят подава заявката чрез него; Документ за платени такси; Декларация за действителния изобретател по образец ако заявителят е различен от изобретателя.
Срокове	Информация за полезния модел се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство след регистрацията.

Марки

Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.

Правото върху марка се придобива чрез регистрация в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявката и има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията. За марка също може да бъде поискан приоритет.

Срокът на действие на регистрацията е 10 години от датата на подаване на заявката. Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от 10 години.

Когато в срок от 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на България или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена.

Географски означения

Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.

Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установени качества или особености.

Промишлен дизайн

Промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.

Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация. Регистрира се дизайн, който е нов и оригинален.

Срокът на действие на регистрацията на промишлен дизайн е 10 години от датата на подаване на заявката. Регистрацията може да бъде подновявана за 3 последователни периода от по 5 г.

***

Разпоредбите на българското законодателство се прилагат и по отношение на чуждестранни граждани и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които страна е Република България. Към чуждестранни граждани и юридически лица от други държави законът се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство. Когато има двустранен договор, прилага се това, което е уговорено в него.

Международни регистрации на:

• патент по реда на Договора за патентно коопериране,
• марка по реда на Мадридската спогодба и Протокола към нея,
• наименование за произход по реда на Лисабонската спогодба и
• промишлен дизайн съгласно Хагската спогодба,

в които е посочена Република България, имат същото действие, както ако са били директно заявени и регистрирани в Република България.

V. Специфични секторни разрешителни

1.Електротехника и електроника

Българската правна рамка в областта на електротехниката и електрониката е напълно либерализирана, за да гарантира свободното движение на стоки и услуги. В същото време, българското законодателство е приведено в съответствие със законодателството на ЕС.

Основен принцип на закона в тази област, е свободното движение на стоки и услуги. Поради тази причина се въвеждат само основни характеристики на безопасността на продуктите и използването на стандарти е доброволно. Липсата на задължителна нормативна уредба в сектора електроника и електротехника, дава възможност за по-малко правителствена намеса и намаляване на регулаторната тежест.

В областта на стандартизацията, хармонизирани стандарти се прилагат в съответствие с вътрешните правила на европейските организации по стандартизация. Компетентен орган, отговорен за организирането и координирането на дейностите по отношение на националните стандарти е Българския институт по стандартизация, явявайки се  национален орган по стандартизация на Република България, включително по отношение на изготвяне, одобряване и разпространение на българския държавен стандарт (БДС). Основен принцип по силата на закона е доброволното прилагане на стандарти, равното третиране и достъпа за всички страни с интереси в работата по стандартизация.

Процедура за оценка на съответствието на радиосъоръжения и крайни електронни устройства за комуникация
Законова рамка	Законът за електронните съобщения Законът за техническите изисквания към продуктите Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства Решение № 217 на Министерски съвет, от 29.03.2005, за приемане на списък на радиосъоръженията, които са обект на ограничения по отношение на тяхното въвеждане в експлоатация
Компетентен орган	Лице, на когото председателят на Държавната метрология и технически надзор агенция е издала лиценз за оценяване на съответствието
Процедури и необходими документи	Вътрешен производствен контрол Вътрешен производствен контрол плюс специфични изпитвания на устройството Вътрешен производствен контрол плюс специфични изпитвания на устройството и проверка на техническото досие Пълно осигуряване на качеството
Условия	След задоволяване на изискванията по всяка процедура, оценяващото лице издава сертификат за съответствие Устройствата трябва да бъдат пуснати в продажба и / или пуснати в експлоатация, когато те отговарят на съществените изисквания, маркировка за съответствие и при правилното им инсталиране, поддържане и използване по предназначение не са опасни за здравето и безопасността на хората, околната среда и имуществото.

2. Информационни технологии.

Пазарът на информационни технологии в България е свободно развиващ се, производството и износът на информационни технологии не са предмет на специализирано лицензиране.

В същото време, високотехнологичните дейности в областта на информационните технологии и услуги са един от приоритетните сектори на българската икономика в съответствие на Закона за насърчаване на инвестициите.

Процедурата по лицензиране е необходима единствено при производството на оптични дискове и/или матрици, за да се осигури защитата на авторското право и други сродни права. Основната отговорност на лицензираните производители е да инсталират код за идентификация на източника (SID-код) в тяхното оборудване. Лицензът се издава от министъра на икономиката и енергетиката.

Издаване на лиценз за производство на оптични дискове или матрици за тяхното производство Процедура и необходими документи Подаването на заявление за лиценз в Министерството на икономиката трябва да бъде придружено от следните документи: Удостоверение за липсата на данъчни задължения; Документи удостоверяващи собствеността/правото за ползване на производствените мощности; Доклади за производствените мощности и наличните материали за производство; Бизнес план; SID-код; Лизингов договор/нотариален акт + чертеж на помещенията, където са инсталирани производствените мощности; Документи от митническата проверка на всяко вносно оборудване; Декларация, че производствените мощности са инсталирани. Условия Приложения с представените документи се разглеждат от междуведомствена комисия, в рамките на 1 месец от подаването им. В рамките на два месеца от подаване на заявлението, министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава лиценз или отказва такъв по регламентния ред.

3.Машиностроене

Секторите на машиностроенето покриват широк спектър от промишлени и търговски дейности. Българското законодателство, регламентиращи сроковете и условията на производство, употребата и търговията в областта на транспортното оборудване и машини е напълно либерализиран, за да осигури свободното движение на стоки и услуги. В същото време, националното законодателство е хармонизирано със законодателството на ЕС и предоставя пълен набор от предпазни мерки и стандарти за сигурност на произвежданите продукти.

Закона за техническите изисквания към продуктите осигурява обща рамка за транспониране на директивите, на базата на нов подход за техническо регулиране и на глобалния подход към оценка на съответствието на ЕС. Основната цел на закона е да се създадат условия, които гарантират пускането на пазара и/или пускането в експлоатация на продуктите не представляват заплаха за живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни и на интересите на потребителите и околната среда.

Законът въвежда CE маркировка на продукт като се посочи, че производителят гарантира, че продуктът е в съответствие със основните изисквания на приложимите директиви на Европейската общност. Законодателството на ЕС налага основните изисквания към продуктите, по-специално изискванията за здравето и безопасността на продуктите, въведени на пазара, които са транспонирани в българското законодателство, като например изисквания за съответствието на машината, CE оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост и др.

Процедури по лицензиране са въведени по отношение на следните дейности:

(I) Лицензиране на лица за извършване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност;

(II) Издаване на разрешителни за оценяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания;

(III) Разрешение за извършване на оценяване на съответствието на строителните продукти и издаване на европейски технически одобрения.

Надзорен орган за издаване и контрол на лицензи и разрешителни е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Регистрация на оборудване за селското и горското стопанство и изкопни машини
Правна рамка	Законът за регистрация и контрол на оборудване за селското и горското стопанство Наредба № 7 от 2010 г. за условията и реда за регистрация на земеделието и горското стопанство оборудване и машини за изкопни работи Тарифа за таксите, събирани от Надзорния и Технически инспекторат с Министерството на земеделието и храните по Закона за регистрация и контрол на селското стопанство и горската техника
Компетентен орган	Ръководителят на съответния регионален офис на Надзорния и техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните
Процедури и необходими документи	Собственикът на оборудване трябва да подадат заявление с регионалния офис на Надзорния и Технически инспекторат в рамките на 30 дни от придобиването на имота Документи, съгласно член 11, параграф 4 от Закона за регистрация и контрол на оборудване за селското и горското стопанство трябва да бъде приложен към заявлението
Срокове	Не е определен срок за приключване на процедурата по регистрация

6. Логистика

Логистичният сектор в България се определя като един от икономическите сектори с най-голям потенциал за развитие поради благоприятното географско положение на страната, както и на очакваното нарастване на бизнеса на логистичните компании в Централна и Източна Европа, с увеличаващото се търсене на логистично пространство.

Правната рамка по отношение на логистичния сектор обхваща Закона за пътищата, Закона трафика по пътищата, Закона за автомобилните превози, Закона за железопътния транспорт и др. Стратегията за устойчив развитие на Европейската комисия – “Европа 2020” също има влияние върху развитието на индустриални зони и следователно логистиката в България.

Пет транспортни коридора минават през територията на България, определен от Пан-европейската конференция на министрите на транспорта в Крит през 1994 г. и Хелзинки през 1997 г., а именно на Паневропейските транспортни коридори IV, VII, VIII, IX и X.

Един от приоритетите на националната транспортна политика е развитието на интермодалния транспорт и обвързаното с това превозване на товари. Интермодалните терминали трябва да бъдат включени в европейската мрежа от интермодални терминали и коридори за транспортни услуги. Интермодалният транспорт се очертава като приоритет в стратегията за развитие на транспортната инфраструктура до 2015 г., Стратегията за развитие на транспортната система до 2020 г. и Генералния план за транспорта, финансирани по Оперативна програма “Транспорт”. Стратегията за интеграция с европейската транспортна инфраструктура на железопътната мрежа PF 2006 посочва като най-подходящи места за развитие на интермодалните терминали градовете София, Бургас, Варна, Русе, Пловдив, Димитровград, Горна Оряховица и Лом.

С цел извършването на карго и пътнически транспортни дейности е въведен специален лицензионен режим, който изисква превозът на пътници и товари да се извършва от превозвачи, които притежават валиден лиценз за целта, издадена в България или лиценз за международен превоз на пътници и товари в рамките на Общността. В България този лиценз се издава от министъра на транспорта за период от 5 години и може в последствие да се поднови за същия период.

Провеждане на товаро-транспортни и пътническо-транспортни дейности
Правна рамка	Закон за автомобилния транспорт Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта
Компетентен орган	Министърът на транспорта, информационните технологии и комуникациите или лица, упълномощени от него по предложение на Агенцията за администрация на превозни средства
Процедура и необходими документи	Подаване на заявление до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответната ведомствена област на Държавна автомобилна инспекция Документи, идентифициращи лицето, кандидатстващо за лиценз на превозните средства (автомобилни регистрации, досие на шофьора, споразумение за лизинг, документи, удостоверяващи наличието на тахометър и на устройство за ограничаване на скоростта, като и за двете е необходимо да са в добро работно състояние).
Срокове	Срок за издаване на лиценза: 1 месец от подаване на заявлението Срок на валидност на лиценза: 5 години Срок, за който лицензът може да бъде удължен: 5 години

7. Аутсорсингът

Аутсорсингът е един от най-бързо развиващите се сектори в България. Очаква се, че през следващите години обемът на този сегмент да се повиши още повече. Аутсорсингът в България е предимно разработен в няколко големи градове и фокусиран главно върху обработката на данни, кол-центрове и разработка на софтуер. Също така, аутсорсинг услуги в сектора на изследванията и развитието се разработват от скоро.

В момента, аутсорсингът не се регулира от специфични закони. В областта на човешкия капитал кодекса на труда и закона за насърчаване на заетостта регламентира статута и дейността на агенциите за временна заетост. Този тип агенции стават все по-популярни в страната, в много случаи осигуряват работни места за висококвалифицирани специалисти, които работят по конкретни проекти за български и чуждестранни инвеститори.

8. Спа и уелнес туризъм

Предвид богатите природни ресурси на България, един от приоритетните сектори за развитие на страната е спа туризъм. Основното законодателство в тази област включва Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Категоризацията на хотели и СПА, уелнес хотели и балнеохотели се извършва от министъра на икономиката.

Очаква се през 2012 да бъде приет нов Закон за туризма. Предложеният текст съдържа изискване СПА центрове, обзаведени за предоставяне на лечебни услуги, уелнес и таласотерапия ще бъдат обект на сертифициране от страна на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Правото да използват в имената си абревиатурата СПА или индикатори “лечебен СПА”, “уелнес” и “таласотерапия” или да предоставят услуги под наименование „медицински СПА” или „СПА/уелнес услуги” в брошури, листовки или на интернет страниците си ще бъде предоставено само на тези, които работят в сертифицирани сгради за „медицински СПА”, „СПА”, „уелнес центрове” или „центрове за таласотерапия”.

Според закона СПА хотелите ще получат специална категоризация, на които могат да се издават сертификати за строителство и рекламни материали, които да индикират, че хотелът има разрешително да използва минерална вода и спа процедури и отговаря на законовите изисквания и стандарти.

Правната рамка на сектора включва също и Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България от 2009 година, представящ визията и приоритети за развитие и утвърждаване на схеми за устойчив туризъм и мениджмънт на туристически дейности в периода 2009-2013.

Основна роля в сектора има Националния съвет по туризъм, който е обществен консултативен и координационен орган на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Той одобрява годишната програма за държавни субсидии в туристическия сектор, координира изпълнението на националните програми за промоциране на туризма, изготвя становища на проектозаконите и прави предложения за поправки.

Категоризация на хотелите
Законова рамка	Закон за туризма Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
Компетентни органи	Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, действайки по предложение от експертната комисия за категоризация на туристически обекти, трябва да определи една от следните категории места за настаняване с прилежащата им места за хранене и развлечения: “две звезди”, “три звезди “,” четири звезди “и” пет звезди “категория, както и прилежащите места за хранене и развлечения, места за настаняване с прилежащата им места за хранене и развлечения (с изключение на семейни хотели, пансиони, къщи и отделни стаи):” три звезди “,” четири звезди “и” пет звезди “категория, разделно хранене и развлечения:” три звезди “,” четири звезди “и” пет звезди “категория. Кметът на общината, който действа по предложение на общинската експертна комисия по категоризация, определя следните категории: заслони – категория “една звезда” и прилежащите места за хранене и забавления, семейни хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи и прилежащите места за хранене и развлечения: “една звезда”, “две звезди” и “три звезди” категория; други места за настаняване – “една звезда”, категория “две звезди” и прилежащите места за хранене и увеселителни заведения , места за разделно хранене и забавления – “една звезда” и категория “две звезди”.
Процедури и необходими документи	Лице, което ще участва в управлението на ресторант трябва да подаде заявление за категоризация или за промяна на категорията на туристическия обект според Закона за туризма, като следните документи трябва да бъдат приложени: копия на документите удостоверяващи, че лицето има право да извършва бизнес операции, включително според законодателството на страните от Европейския съюз или друга страна, която е член на Европейската икономическа зона; удостоверение, че лицето не е субект на процедури за банкрут или несъстоятелност; доклад за професионалната квалификация и езиковата подготовка на персонала според формите предоставени от регулатора; копия на документите удостоверяващи професионалната и езикова подготовка на управителя на туристическия обект; форма за определяне на категорията на туристическия обект; копия на документите свързани със собствеността; документ, удостоверяващ въвеждането на обекта; копие на договора за наем или всеки друг удостоверяващи, че са налице условия за извършване на съответната туристическа дейност; документ, удостоверяващ плащането на таксата за категоризация.

9. Химическа индустрия

Българското законодателство в областта на химическата индустрия се основава на правото на Европейския съюз и по-специално на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета  от 18 декември 2006 относно регистрацията, оценката, оторизацията и ограничаването на химикали и Регламент (ЕО) № 1272/2008 за класификацията, етикетите и опаковките на вещества и смеси. Правната рамка на хармонизираното българско законодателство е представена от Закона за защита от вредните въздействия на химически вещества и смеси.

Компетентните органи, които упражняват контрол за изпълнение на законовите изисквания в химическата индустрия са:

• Регионалните инспекции по околната среда и водите, които контролират производството и употребата на химикали;
• Регионалните инспекции за контрол и опазване на общественото здраве, които контролират търговията с химически вещества, както и с препарати и продукти, в които се съдържат;
• Инспекциите по труда, които контролират предоставянето на информация на работниците за химикалите и прилагането на мерки за управление на риска при работа с тях на работното място.

Във връзка с горното, въведен е разрешителен режим за биоциди. Биоцидите се продават и използват след издаване на разрешение от министъра на здравеопазването.

10. Храни и селско стопанство

Хранителната индустрия и селското стопанство са сред най-важните и динамично развиващите се сектори на икономиката в България. Правната уредба на тези сфери е обширна и обхваща няколко закона и подзаконови актове, най-важните от които са: Законът за храните, Законът за фуражите, Закон за животновъдството, Закон за виното и спиртните напитки, Закон за подпомагане на селскостопанските производители.

Производството, вносът и разпространението на храни трябва да отговарят на множество нормативни изисквания и в много случаи се изисква да бъдат получени специални разрешителни, лицензи и разрешения. Например, изискват се лицензи за внос на селскостопански продукти, извършва се контрол и сертифициране за биопродуктите, сертификати за млечните продукти в случай, че се спазват българските държавни стандарти.

Държавният контрол в съответствие със стандартите на Европейския съюз за контрол на безопасността и качеството на храните, хранителните и фуражните добавки, напитките, ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, граничния контрол, контрола върху материали и предмети, предвидени да бъдат в контакт с храни, и др. Се провежда от Българска агенция по безопасност на храните, създадена в началото на 2011 година.

Хранителните продукти могат да се предлагат и продават само в обекти, регистрирани съгласно Закона за храните. Регистрираните обекти за производство и търговия с храни трябва да отговарят на хигиенните изисквания и да имат въведени добри практики за производство и търговия с храни, както и въведена система за управление на безопасността на храните.

Регистрацията на обектите за производство и търговия с храни се извършва от областната дирекция по безопасност на храните по местоположение на обекта. За извършване на регистрацията, търговецът подава заявление, към което прилага списък на групите храни или ястия, които ще бъдат произвеждани или продавани в обекта. За всеки нов продукт търговецът следва да подаде ново заявление към администрацията. В срок от тридесет дни след подаване на документите съответният орган извършва проверка на място за съответствие на обекта със законовите изисквания. В случай, че обектът изпълнява изискванията, регистрацията се извършва в 15-дневен срок от извършване на проверката на място и за така регистрирания обект се издава удостоверение за регистрация.

Съществува, също, регистрационна система за селскостопанска техника и за горска техника. Собственикът на съответната техника следва да я регистрира в срок от 30 дни от придобиването й в регионалната служба на Контролно-техническата инспекция към Министерство на земеделието и храните. Целта на регистрацията е упражняването на контрол върху съществуващата селскостопанска и горска техника, за да се гарантира тяхната безопасна употреба.

Източник -Българска Агенция за Инвестиции – 2018