В специалното издание на списание „Мениджър“ – „Приносът на милионерите“, са представени мениджърите в българския ТОП 50, сред които и председателят на Съвета на директорите на КЦМ 2000 Груп доц. д-р инж. Никола Добрев. Почетен гражданин на Пловдив е. Той е с основна заслуга за спасяването на хиляди работни места със запазването на Комбината за цветни метали и превръщането му модерно производство, което не вече не влияе негативно на екологията.
– Г-н Добрев, как започна Вашата кариера?
– Имах настройка да се развивам в съвсем друга област. Науката, научните изследвания, фундаменталната физикохимия ми бяха любимите неща и 17 години се развивах в тази посока. Отидох в Германия, в института „Макс Планк“, да се занимавам с физикохимия на сплавите и металите. Но съдбата беше решила друго и ме изтеглиха оттам, за да се занимавам с производство. Не съжалявам, защото базата, която науката ми даде, както и методологията ми помогнаха и в управлението на производството.
– Как се промени металургичната индустрия?
– Цветната металургия в България е сериозен отрасъл, който независимо от превратностите в социалния и икономическия живот в страната днес е най.жизнената индустрия. Тя определено се е променила много – и ние сме жив пример за това. В началото на 90-те се опитаха да закрият дейността ни, защото не била съвременна, тровела природата, какви ли не определения използваха за нея. Но бяхме твърдо убедени, че тази индустрия има бъдеще, защото има ресурс, има хора, а имахме и решения за тогавашните проблеми. Мисля, че именно с тази убеденост на хората, с която работехме преди 30 години, вече сме една промишленост, от която могат да се учат много други и по света, а и в България.
В крак сме с всички съвременни тенденции, включително и с дигитализацията на нашите сложни процеси – ясно е, че натам върви светът и ако искаме да сме конкурентни, ако искаме младите хора да останат при нас, трябва да отговаряме на тези нови тенденции.
Когато тръгвахме в първите години на прехода, използвахме технологии, утвърдени от началото на XX век, развити в България в средата на века. А днес имаме технологии, които са металургията на XXI век. Развитие, което не може да се скрие.
– Какви качества се изискваха, за да се справите с недоверието и да успеете?
– Постоянство и мисълта, че никога не трябва да се предаваш. По пътя към успеха няма място за отчаяние, той зависи от вътрешната ти убеденост, че това, което правиш, е правилно. И от хората, с които го правиш. Сам човек не може да успее – нито в бизнеса, нито в живота. Човек енциклопедист няма – само за Ломоносов така се казваше навремето. Всеки трябва да бъде допълван от други, които споделят неговата идея. Това са простички неща, но те са в основата – постоянство, убеденост, екип.
– Кои личности са Ви вдъхновявали през годините, чий пример следвахте?
– Трудно ми е да посоча, защото в тези битки, които водихме, имаше период, когато бяхме сами. „Отникъде надежда взорът не види“, както се казва, нямахме и Радецки, който да дойде… Така че тук, в България, не получихме морална подкрепа, но я получихме от чужбина – под формата на съвети и консултации от партньори, с които работехме. Те организираха мероприятия, за да образоват българското общество и българския елит в екологията.
В началото на 90-те години поканих при мен за консултации еколога на Сидни, Австралия, Джуди Месър. Тя остана един месец – ходихме с нея по общини, по читалища, също и при работниците, за да възпитаваме общността в екологична култура. Казваше така: „Ако няма екологично мислене, всичките ви други усилия ще бъдат напразни“, и се захвана с по-трудното, преди да говорим за инвестиции. Тя беше големият помощник в онзи момент, никой от България не идваше да ни помогне, даже някои гледаха да се присламчат.
И ето днес, близо 30 години по-късно, може да се каже, че проблемите с екологията са зад гърба ни. Това обаче не означава, че сме спрели работа в тази посока. Изискванията се повишават непрекъснато.
Днес говорим за 30 микрограма допустим лимит на олово в кръвта, а навремето говорехме за 300. Сега тенденцията е да се отиде към 20 микрограма!
– Какво друго бихте отличили като ваш принос към икономиката и обществото?
– Много неща могат да се изтъкнат. Това, че запазихме една индустрия в България и създадохме условия за нормален живот на хиляди семейства в региона – да имаш сигурно бъдеще за себе си и своите деца, да останат в този регион, е морално удовлетворение, което не може да се сравни с никакви милиони. Иначе ти можеш да се задоволиш и с много малко като съвсем нормален човек. Богатството е в това, което правиш за хората. Заделяме за Община Куклен минимум 300 хил. лева годишно за благоустрояване. В училището децата всяка сутрин имат ябълка, всяка година ги пращаме на артваканции. Нещата се промениха тотално за хората. И в Асеновград действаме по подобен начин, а и в Пловдив, но той е голям град, има много бизнеси, които помагат. Докато за малките населени места бизнес инвестициите са живот. А ето и нещо съвсем прясно, от което останах много доволен: за Турция изнасяме продукция за 220 млн. долара годишно. Каквото и да си говорим, в южната ни съседка е развита страхотна икономика. Разбрах от турското търговско аташе, че нашият износ представлява 10% от целия износ на България за Турция. Всеки трети акумулатор в Турция е изработен с наше олово – от 80 000 т олово, които Турция използва годишно, ние изнасяме 30 000 т, над една трета. 4
– Каква е вашата дефиниция за богатство?
– Най-важно е вътрешното му измерение – първо трябва да имаш богат поглед към света и към хората, трябва да си богат откъм поемането и вярното следване на отговорности. Едва след това идват материалните неща, които не бива да бъдат фетишизирани, защото нерядко многото пари са и голямо нещастие. За мен човек е богат със своята философия, със своя морал и ценностна система. Не елиминирам, че в днешния материален свят на човек са му нужни средства за съществуване и развитие, но всичко трябва да е с мярка.
– Спомняте ли си какво си купихте с първите спечелени пари?
– Да! Първите си пари спечелих през 1960 г., през една лятна ваканция между 9. и 10. клас, когато работих в консервното предприятие. Купих си с тях часовник, най-хубавия на пазара тогава. Всичките пари си дадох за него, а ми го откраднаха! Но това стана по-късно, през 1975 г.
– Какво бихте посочили като най-голямото предизвикателство пред всички, които искат да правят или правят бизнес в България?
– За мен винаги най-трудно и най-важно е да дам и да получа доверие от тези, с които работя. Имате ли си доверие – ще работите пълноценно. Но ако го изгубите, губите всичко. В основата на бизнес успеха важни са не само инвестициите, технологиите, пазарите, но и отношенията в екипа. Те включват търпението да изслушваш и на тази база да изградиш позицията, около която всички ще се обединят независимо от своите особености. И вместо „АЗ казах!“, да стигнеш до „НИЕ казваме!“.
– Сред многобройните каузи, които подкрепяте, кои са най-приоритетни за вас?
– На челно място е културата: музеи, театри, опера… Но на най-първо място поставям образованието, което е в незавидно състояние. Още преди 10 години изградихме програма за професионалната гимназия по цветна металургия в Асеновград – за това в каква посока ще развиваме обучението на децата, какви практически занятия ще имат, как ще подобряваме материалната база. Организираме им стажове, академии, какво ли не само и само да ги мотивираме да учат, да работят и да се развиват. Успеваемостта ни по този проект е 25%, т.е. ¼ после идват да работят в КЦМ. Останалите ги подготвяме за пазара на труда. Така изпълняваме една сериозна социална мисия, защото в образованието има много пропуски, свързани с уменията, които трябва да усвояват, както и с отношението им към труда. Това е едно от най-страшните неща – в момента отношението към труда е изпарено.
– Ако трябва да оставите като завет към следващите поколения три житейски принципа, които следвате, кои ще са те?
– Бъди наясно със себе си. Търси доверието на тези, на които разчиташ. Не се отказвай, докато не свършиш всичко.
Източник: http://www.plovdivmedia.com
@90
