Приносът на износа се увеличава, а темпът на растеж в потреблението отслабва
Българската икономика леко забавя темпа си на растеж през второто тримесечие на 2019 г. в синхрон с данните на почти цяла Европа. Така на годишна база БВП се увеличава с 3.3%, а на тримесечна – с 0.6%, показват експресните оценки на НСИ. Подобно на първите три месеца от годината остават включени всички двигатели на растежа, но темпът на прираст на потреблението изглежда започва да се забавя, каквито бяха и очакванията на повечето анализатори.
В сравнение с останалите страни от региона на Източна Европа българският растеж е по-слаб спрямо този в Румъния, Полша, Унгария и Латвия (все още няма данни за Хърватия, Естония и Словения). В сравнение със Стара Европа обаче източният блок продължава да расте с над 3% на годишна база и България не прави изключение.
Големият въпрос сега е дали двигателят на европейската икономика – Германия, ще изпадне в рецесия, след като през последното тримесечие статистиката отчете спад на германския БВП с 0.1%спрямо първите три месеца на годината. А страната е най-големият външнотърговски партньор на България.
Двигателите на растежа
Приносът на нетния експорт продължава да е положителен второ поредно тримесечие, ако се гледат годишните изменения, което се дължи на по-слаб внос. Междувременно НСИ отчете спад на продажбите на български стоки зад граница през юни с 6.4% на годишна база. Все още е рано да се правят негативни заключения, тъй като минусът до голяма степен се дължи на търговията с горива и може да е заради еднократни ефекти.
Инвестициите като компонент на БВП обаче също се забавят и на годишна, и на тримесечна база, като според някои анализатори те може да се усилят през втората половина на годината заради предстоящите избори.
Експресните данни показват и намаляващ прираст на потреблението на годишна (2.7% през второ тримесечие на годината при 4.5% през първото) и на тримесечна база. Доскоро покупките на домакинствата бяха основен двигател на икономиката (подобно на повечето страни от Източна Европа), но очакванията са неговият принос в българския БВП да започне да се забавя (което донякъде подсказват и данните за намаляващия внос), въпреки че пазарът на труда продължава да бумти.
Средните възнаграждения в страната за поредно тримесечие се увеличават с 12% на годишна база, заетите са с над 100 хил. повече спрямо второто тримесечие на 2018 г., логично безработицата също продължава да пада и достига историческо най-ниско ниво – 4.2%, показват данните на НСИ, които се трупат от 2003 г.
2.9% инфлация през юли
След като се забави през юни, през юли инфлацията отново леко се ускорява до 2.9% на годишна и 0.8% на месечна база (измерена през Индекса на потребителските цени), показват данните на НСИ.
С най-голям принос за поскъпването са храните и комуналните услуги. При храните най-осезателно нагоре са продажните стойности на зеленчуците, които поскъпват още от миналата година. Туристическите услуги също са силно нагоре, като хотелските нощувки са с 22% по-скъпи спрямо юни например. Измерена по европейската методология (ХИПЦ), инфлацията е 2.6% на годишна и 1.3% на месечна база.И, които се трупат от 2003 г.
Източник: https://www.capital.bg
@90
