Това е пътуване към финансовата свобода за много успели хора. Представяме една история от книгата на Робърт Кийосаки “Четирите потока на парите”, която характеризира разликата между традиционно мислещите и креативните предприемачи. Ето я и нея:
“Имало едно време едно странно селце. То било страхотно място за живеене, само дето имало един сериозен проблем. 6 селото имало вода само когато валяло. За да решат този проблем веднъж завинаги, селските първенци решили да сключат договор с някой, който да доставя ежедневно вода в селото. Двама изявили желание да се захванат с тази работа и първенците сключили договора и с двамата. Давали си сметка, че тази конкуренция ще поддържа цените по-ниски и ще осигурява редовно вода.
Единият от двамата спечелили контракта, Ед, веднага изтичал навън, купил две стоманени кофи и започнал да притичва с тях напред-назад между езерото и селото. Изливал ги в големия бетонен резервоар, построен от селото и бързал да се върне да напълни отново кофите в езерото. Всяка сутрин трябвало да става преди съселяните си, за да им осигури достатъчно вода, когато се събудят. Работел здраво, но бил щастлив, че печели пари и е един от двамата, получили изключителното право за този бизнес.
Вторият, спечелил договора, Бил, изчезнал за известно време. Не го виждали няколко месеца, в резултат на което Ед се почувствал още по-щастлив, тъй като нямал конкуренция. Сега Ед печелел всичките пари.
Вместо да купи две кофи и да се състезава с Ед обаче, Бил си направил’бизнес-план, създал корпорация, намерил четирима инвеститори, наел президент за корпорацията и след шест месеца се върнал със строителна бригада. За една година бригадата свързала селото с езерото с голяма тръба от неръждаема стомана.
На тържеството по случай откриването Бил обявил, че неговата вода е по-чиста от тази, която носел Ед. Бил знаел за оплакванията от мръсотията във водата на Ед. Той съобщил също така, че може да осигурява на селото вода по 24 часа в денонощие, 7 дни седмично. Ед доставял вода само в работни дни… той не работел през уикендите. Най-накрая Бил обявил, че ще може да взема със 75% по-малко от Ед за своята по-качествена вода, която при това осигурявал постоянно. Жителите на селото посрещнали думите му с радостни възгласи и се втурнали да завъртят кранчето на водопровода на Бил.
За да устои на конкуренцията, Ед веднага свалил цената със 75%, купил още две кофи, сложил на всичките по един капак и започнал да мъкне по четири кофи всеки път. За да осигури по-добро обслужване, той наел двамата си сина, за да му помагат за нощните смени и през уикендите. Когато момчетата му тръгнали да учат в колеж, той им казал: “Побързайте да се върнете, защото този бизнес ще остане на вас.”
Кой знае поради каква причина, но след колежа двамата му сина така и не се върнали. В крайна сметка Ед бил принуден да наеме работници и това му създало проблеми с профсъюзите. Профсъюзът изисквал по-високи заплати, осигуровки, отпуски и настоявал членовете му да носят само по една кофа.
Бил, от своя страна, си дал сметка, че след като това село имало нужда от вода, значи и други села ще имат такава необходимост. Тръгнал да продава своята система за бързо осигуряване на достатъчно количество чиста и евтина вода на различни села по света. Той печелел само едно пени на кофа доставена вода, но доставял милиарди кофи вода всеки ден. Независимо дали работел, милиони хора консумирали милиарди кофи вода и всички тези пари влизали в банковата му сметка. Бил разработил водопроводна мрежа, която осигурявала на него пари, а на селата – вода.
Бил заживял щастливо, а Ед работел усилено до края на живота си и до последния си ден имал финансови проблеми. До последния си ден.”
Тази история за Бил и Ед ме ръководеше години наред. Тя ми помагаше при вземането на решения.
Често си задавам въпроса: Водопровод ли градя или нося кофи? и още: Много ли работя или умно? И отговорите на тези въпроси ме направиха финансово свободен.
Уважаеми читателю, изводът от тази история е ясен. Успех на всички, които се отказват да носят кофи и започват да строят водопроводи.
