Тридесет хиляди души – толкова бяха необходими, за да започнат планове за ново разделение на районите в страната. Към края на 2016 г. толкова хора не достигат на Северозападна България, за да се квалифицира като самостоятелен планов регион в рамката на Европейския съюз. Непрекъснато спадащото население означава, че регионът е слязъл под необходимите 800 хил. души. Съседният – Северен Централен, все още се държи с малко над 805 хил. души, но това вероятно няма да е задълго.
Това е формалната причина Министерството на регионално развитие и благоустройство (МРРБ) да започне процес по чертане на нови региони. Те трябва да важат от 2020 г. за следващия програмен период. Истинската причина е, че сегашното разделение на страната на шест региона не отразява нито настоящото състояние, нито икономическия потенциал, нито помага за каквато и да е регионална политика.
Макар разделението на тези райони (известни в ЕС като NUTS2) да е чисто техническо, от тях всъщност зависи колко и какви европейски средства ще получи всеки град в тези райони, както и нивото на съфинансиране, което ще трябва да се осигури.
В момента започват дебати из цялата страна за новия начин, по който да се прекроят границите на регионите. Резултатът трябва да стане ясен преди края на този период и да бъде гласуван в парламента.
Към момента предложенията са три, изготвени от междуведомствена група начело с МРРБ. Вариантите разделят страната на шест, пет и четири района, а решение трябва да се вземе до края на годината. Фаворитът на министерството е номер две – вариант, в който влизат Дунавски, Черноморски, Тракийско-Родопски и Югозападен район (виж графиката).
Големият въпрос обаче ще бъде не съдбата на Северозапада, а мястото на София. В третия вариант столицата най-накрая е отделена като самостоятелен район. Очаквано, кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова е против този вариант, но всички останали региони би трябвало да го гледат с интерес, съзирайки възможност за повече европейски средства.
Защо София е друга държава
По всяка една статистика София е извън класацията на останалите български региони. Това прави две неща: повишава и изкривява статистиката за региона, в който се намира столицата, и изкривява конкуренцията за европарите, защото по-слабо развитите градове се състезават с най-добре развития и богат град в България.
Достъпът до кохезионните фондове се определя на база регион – “слабо развит”, където БВП на глава от населението е под 75% от средното за съюза, “в преход” (между 75% и 90%) и “развит” (над 90%). София към момента се намира над средното ниво на съюза. Ако бъде отделена в отделен регион, това значи доста по-ограничен достъп до еврофондове при доста по-високо съфинансиране.
Някои кметове вече се осмелиха да се обявят против присъединяването на района им към група със столицата. Единият повод за притеснение е, че това вдига изкуствено целия регион и вреди на по-слабо развитите. А вторият е, че столицата изсмуква голям дял от парите от Европа. Столицата поглъща сериозна част от ресурсите от кохезионните фондове, предимно за метрото, като така оставя много малко за останалите области. Това е и причината всички останали държави в Източна и Централна Европа да са отделили столиците си в отделен регион за планиране още в този период.
Столица без пари
На практика обаче София не може да се справи сама. “Не е икономически съобразно да се отдели столицата самостоятелно, защото така ще се лиши от ресурс”, коментира Десислава Николова от ИПИ. “Местната власт едвам осигурява съфинансирането за европейските фондове с това, което събира.”
Ако столицата бъде изолирана от останалите райони, ще бъде лишена от единствения си източник на средства за инвестиции – проблем, от който страдат и други общини. Има начин, по който да бъде компенсирана, но той дори не се обсъжда вече – финансова децентрализация. България изглежда тотално изоставила идеята всяка община да получава и разпределя част от данъците, които събира от работещите и бизнеса на територията си, като така разполага със собствен ресурс. Министерството на финансите отдавна е против.
“Ако не мислим за децентрализация, тогава по-добрият вариант е София да продължи да има достъп до голямото перо в кохезионните фондове, а именно – средствата за по-слабо развити региони, като се причисли към район, който има БВП под 75% от средното европейско ниво”, счита Николова.
Николова казва, че отделянето на столицата не означава автоматично, че останалите райони ще получат повече ресурси. Средствата са разпределени в различни направления, по различни мерки. Така например мярката, по която София кандидатства за финансиране на метрото, е различна от тази за път между Перник и Кюстендил. Например част от парите за метрото бяха “спасени” от почти провалилата се железопътна част на програма “Транспорт” за миналия период. “Ако София се отдели, тя хем няма да има достъп до повечето пари, хем другите региони по никакъв начин няма да спечелят, защото по голяма част от тези мерки няма как и да кандидатстват”, заключава икономистът.
В други програми обаче, като например новата “Региони в растеж”, София получава лъвския пай – повече от следващите няколко града, взети заедно. Това продължава да налива европари в един добре развиващ се град, обричайки останалите на недостиг на каквито и да е ресурси да се борят – точно обратното на идеята за кохезия. “Скриването” на София в комплект с друг регион значи България да прехвърли невъзможността си да децентрализира към ЕС, като столицата продължи да изсмуква европари, вместо да управлява собствен ресурс.
