Българският износ отбеляза нов рекорд през 2017 г. – 30,2 млрд. щ. д. , и вече България е на 61 място (62 за 2016 г.) сред всички износители в света. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Енергоносителите (горива и електроенергия) изпаднаха от челната тройка и заемат четвърта позиция, следвани от зърното.
За периода 2013-2017 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 1%, докато световният внос намалява с 3%. Тези тенденции са различни по групи стоки.Таблица 1: Средногодишен ръст за периода 2013-2017 на български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос
Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 5% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 1%. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният внос остава на същото ниво.
Групата стоки „мед и продукти от мед” отстъпва позиции няколко поредни години (поради спад на цените и два месеца ремонт в най-големия ни износител през 2016 г.), но отбеляза 64% ръст 2017 г. спрямо 2016 г. и това позволи да се намали част от натрупания пасив. Износът на горива следва световната тенденция към спад, докато спадът при зърното е свързан и със загуба на външни пазари.
Изделията от желязо и стомана се представят много добре, както и части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции. Положителен тренд има при фармацията и конфекцията. Тези 10 стокови групи допринасят за 55% от износа.
По експертни оценки, износът на специална продукция (около 1150 млн. щ. д.) би трябвало да е на пето място сред водещите стокови групи в износа ни – значително подобрение спрямо осмо място за 2016 г. Ако този износ се добави към посочените 30,2 млрд. щ. д., България плътно ще се доближи до Гърция в световната ранглиста. Първото тримесечие на 2018 г. бележи отстъпление с износ на специална продукция около 150 млн. щ. д.
Преглед на износа по стоки
Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2017 г. е катодната мед – 1 219 млн. щ. д., а ръстът в износа е 33% спрямо 2016 г. Следва анодната мед с ръст 136% спрямо 2016 г. Средно тежки горива, пшеница и леки горива допълват водещите пет позиции. Добре се представят износът на електроенергия, маслодаен слънчоглед, кабелни снопове за автомобили, възли за машини и стоманени тръби за газ. Общо десетте водещи стоки допринасят за ¼ от износа. С над 1% от износа са още биодизел и руди и концентрати от благородни метали. Сред тези стоки, увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и глобалния внос) имат електроенергията – ръст от 4% спрямо спад на световния внос с 5%, кабелни снопове за автомобили с ръст от 11% при световен ръст 3%, и биодизел – ръст на износа 187% (но при намаляващи цени) при световен ръст 2%.
С най-голям ръст в стойност през последните 5 години са облекла и обувки от азбестоцимент, целулозен цимент – 16 пъти (износът е деклариран за Полша, но Полша почти не отчита внос от България), масла от рапица – 5 пъти, извънбордови двигатели за придвижване на кораби – 4 пъти, медни кабели без изолация – 3,5 пъти. С 63% намалява износът на цинкови листа и ленти, въздухоплавателни превозни средства – с 61%, пшеница за посев – с 57%.
В количествено отношение с най-голям ръст през последните 5 години са медни кабели без изолация – 8 пъти (основно за Македония), масла от рапица – 7,8 пъти, листа и ленти от медно-никелови сплави – 3,7 пъти, измерителни инструменти – 3,6 пъти, велосипеди със спомагателен двигател – 3,3 пъти. С най-голям количествен спад са цинкови листа и ленти – с 65%, и полупроводникови фоточувствителни елементи – с 64%.
Ръстът в стойност на износа за периода 2017 г. спрямо 2016 г. на оптични носители на данни без запис е 140 пъти (основно за Гърция), транспортни кораби – 80 пъти, тръби за газ – 50 пъти. Спад в периода има при диагностични комплекти – с 69%, смеси от карбамид и амониев нитрат – с 68%, оптични мерници за оръжия – с 64%.
С най-голям положителен търговски баланс през 2017 г. е анодната мед – над милиард щ. д., следвана от катодната мед, пшеница, леки горива, стоманени тръби за газ, кабелни снопове за автомобили, маслодаен слънчоглед, руди и концентрати от благородни метали. С най-голям отрицателен баланс са суров нефт, медни руди и концентрати, природен газ, меден скрап, мобилни телефони.Нашите най-успешни експортни стоки срещат различна динамика на световните пазари. Световният внос показва голям ръст на велосипеди със спомагателен двигател -36% (при 330% ръст на износа ни), и нахут – 22%.
От важните за България експортни продукти спад на световния внос има при нефтените масла, съдържащи биодизел – с 21%, тръби за газ – спад от 15%, средно тежки горива – 15%, амониев нитрат – 14%, медни пръти – 14%, леки горива – 13%.
С какво сме най-успешни?
България държи 26,7% от световния пазар на облекла и обувки от азбестоцимент или целулозен цимент и 26% от пазара на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 18% дял, патешкото месо – 16%, маслодайният слънчоглед – 12%, рапицата – 12%, анодната мед – 11%, тръбите за газ – 10%, спирачните маркучи – 10%.
Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.
Таблица 2: Мястото на България в световния износ на съответната стока
Диверсификация на пазарите
Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl-Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти.
Сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация при анодната мед (за Белгия и Германия), кабелните снопове за автомобили (55% за Турция) и стоманените тръби за газ (98% за Русия). От над 4800 стоки в експортната ни листа , 570 се изнасят само за една държава (напр., руди и концентрати от благородни метали – основно за Германия), а едва 900 имат добра диверсификация.
Липсата на диверсификация се отразява на усреднената дистанция до експортните ни пазари за някои продукти . Така най-далеч пътуват:
– Електромагнитите ( износ за 19 млн. щ. д.) – до Аржентина, 12 000 км;- Кораби (45 млн. щ. д.) – до Бахамите, 9 000 км;- Сурови нефтени масла (174 млн. щ. д.) – основно до Сингапур, 8 600 км;- Медни концентрати (200 млн. щ. д.) – Намибия, 7 100 км;- Електронни интегрални схеми (189 млн. щ. д.) – Хонконг, Германия, САЩ, Филипини, Тайван, Япония, Тайланд, Китай, Малайзия – средно 6 500 км.
Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 44,1% от износа. Следват Белгия, Франция, Испания, Русия и Холандия с общо 16,4%. Изнасяме общо за 199 държави и територии.
Най-голям ръст през последните 5 години бележим на пазари, където стойността на износа не е голяма. Сред по-значителните пазари голям ръст имаме в:
Констатации:
Износът на стоки с по-висока добавена стойност трайно се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2017 г. се оценява на 28-30%.
Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:
- Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, интегрални схеми, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни машини;Хладилници, фризери, санитарен фаянс;Някои фармацевтични и медицински изделия;Оптични изделия, сензори;Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.
Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.
България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.
По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.
Източник: www.economic.bg
@90 |
