Могат ли европейските селскостопански производители да получат гаранция, че бутилка мляко или килограм ябълки ще останат по-скъпи от бутилка минерална вода? Като търсят решение на този въпрос, през декември 2018 г. Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия се съгласиха да създадат проект на първата директива относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопански субекти по веригата за доставка на храни (“Проектът”), чиято цел е да регулира веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти.
Кого защитава проектът?
Проектът цели да защити малките и средните предприятия във веригата за доставка на селскостопански продукти и храни срещу действия на купувачи, които не са малки и средни предприятия. Ново е, че от защитата ще се ползват не само малките и средните предприятия в ЕС, но и тези, които са регистрирани извън ЕС, но оперират на европейския пазар.
Проектът въвежда две нови за хранителното право дефиниции – “хранителни продукти” и “нетрайни хранителни продукти”.
Под “хранителни продукти” се залага разбирането, че това са всички селскостопански продукти, използвани като храна и изброени в приложение I към Договор за функционирането на ЕС, в т.ч. продукти от риболов и аквакултури, както и преработени селскостопански продукти за употреба като храна, т.е. преработени хранителни продукти, които не са включени в приложение I към Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). На този етап дефиницията на “хранителни продукти” от проекта поражда известни размисли доколко въвеждането й е оправдано предвид неясния й обхват и наличието на дефиниция за “храни” в член 2 от Регламент (ЕО) №178/2002.
Проектът обхваща цялата верига за доставка на храни
Приложното поле на проекта обхваща цялата верига за доставка на храни и се съобразява с обстоятелството, че нелоялните търговски практики невинаги се съдържат в писмен договор и по принцип могат да възникнат на всеки етап от търговските взаимоотношения между купувача и доставчика на храни, дори и след сключването на писмен договор. В проекта е отчетено обстоятелството, че в някои случаи нелоялните търговски практики засягат по-слабите производители — като земеделските производители, дори без да са насочени пряко към тях, ако произтичащите от това разходи се предават назад по веригата за доставка на храни до най-слабото ѝ звено, което най-често са земеделските стопани. Така отрицателните последици от нелоялни търговски практики надолу по веригата, например между търговец на дребно и преработвател, могат да се почувстват и в обратната посока и в крайна сметка да достигнат до земеделските стопани.
Ето защо обхватът на понятието “доставчик”, което се използва в проекта, е много широко и включва всички доставчици във веригата, които продават хранителни продукти, в т.ч. земеделски производители или физически и юридически лица, при условие че са малки и средни предприятия. Понятието “купувач” от своя страна обхваща всяко установено в съюза физическо или юридическо лице, което купува хранителни продукти с търговска цел, включително група от такива физически и юридически лица, което не е малко или средно предприятие.
Абсолютни забрани и забрани, за които се прави преценка
Забранените нелоялни търговски практики са изброени в чл. 3 от проекта. Настоящата редакция на чл. 3 налага извода, че тези практики са разделени да две групи – абсолютни забрани и практики, които не са договорени с ясни и недвусмислени условия при сключването на договора за доставка.
Абсолютните забрани, като например (a) плащането за нетрайни хранителни продукти в срок повече от 30 календарни дни след датата, на която купувачът е получил фактурата, (b) плащане от доставчика на разходите, свързани с похабяване на хранителните продукти, което е настъпило в помещенията на купувача и не се дължи на небрежност или вина на доставчика, (c) отказ от поръчка на нетрайни продукти с много кратко предизвестие (или без предизвестие), (d) определени едностранни промени от купувача с обратно действие на условията на договора за доставка, са обективни и не зависят от преценката на страните в процеса на договаряне. Тоест самото им осъществяване ще се квалифицира като нелоялна търговска практика, която е забранена от новите правила.
Тук обръщаме внимание, че предвидената забрана купувачите да плащат на доставчиците си по-късно от 30 дни при доставка на нетрайни храни представлява специална разпоредба (lex specialis) за хранително-вкусовия сектор само дерогирайки частично разпоредбите относно срока за плащане, предвидени в Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, която се прилага за всички икономически отрасли.
Другата група нелоялни търговски практики, обхванати от проекта, са тези, които не са ясно и недвусмислено уговорени. В проекта са изброени примери за условия, чието неясно или недвусмислено договаряне може да се счете за нелоялна практика. Тези практики няма да са предмет на абсолютна забрана, т.е. увредената страна ще трябва да докаже, че определена нелоялна търговска практика е наложена въпреки липсата на ясни правила за това. Така например, ако едната страна по договор (купувач) наложи едностранно на другата (продавач) задължение да приеме обратно непродадени хранителни стоки, без договорът да предвижда ясни правила в тази връзка, това се квалифицира като нелоялна практика съгласно проекта. Същевременно такава практика би била допустима и в съответствие с новите правила, ако бъде ясно и недвусмислено предвидена в договора.
По същия начин заплащане от доставчика за складиране, излагане или включване в продуктовата гама на негови стоки може да се окаже ефикасна и печеливша стратегия и за двете страни по договора. Същото важи и за дейностите за реклама и маркетинг. Ето защо тези практики са приемливи, ако са договорени със споразумение между страните и ако размерът на плащането за складиране и включване на продукти в продуктовата гама се основава на обективни и обосновани разчети за разходите на купувача. Това означава, че страните могат да се споразумеят, че при искане от доставчика купувачът е длъжен да представи реален разчет за извършените плащания.
Компетентен орган и санкция?
С проекта се въвежда изискването държавите членки да определят компетентен прилагащ орган във връзка със забранените нелоялни търговски практики. От съображения за икономии проектът предвижда за компетентен орган да може да бъде избран вече съществуващ правоприлагащ орган, например в областта на конкурентното право, което за България може да означава Комисията за защита на конкуренцията. Тук е мястото да напомним, че по действащия Закон за храните към министъра на земеделието, храните и горите съществува Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни (Национален съвет) и Помирителна комисия, която съдейства за извънсъдебно разрешаване на спорове между производители и търговци на храни, включително и за спазването на добрите практики и неприлагането на нелоялни такива.
Същевременно за разлика от други европейски документи, които изрично предвиждат размер на санкцията на нарушаващите предприятия (например Общия регламент за защита на личните данни), проектът единствено посочва, че “санкцията трябва да бъде ефективна, пропорционална и възпираща, като се отчитат естеството, продължителността и сериозността на нарушението“.
При липса на изричен размер на санкцията, предвиден от проекта, е интересно как националните законодатели ще имплементират тази част на проекта в националното законодателство и какви ще са санкциите, които ще заложат. За България например, доколкото нелоялната търговска практика е вид нарушение на конкурентното законодателство, би било логично законодателят да се съобрази с размера на санкциите, приложими за другите нарушения на конкурентно законодателство – до 10% от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия, което осъществява подобни практики. Същевременно, ако друга държава членка заложи друг, по-нисък размер на санкцията, а съответната търговска дейност (съответно нелоялна търговска практика) обхваща търговия между повече от една държава членка, тогава за част от участниците във веригата за доставки на храни (налагащите нелоялна търговска практика) би било по-изгодно да залагат в договорите си правото на съответната друга държава членка.
Интересно е също да се види какви правомощия ще се дадат на съответните правоприлагащи органи и дали тяхната юрисдикция ще обхваща всеки случай, в който търговията в съответната държава е засегната, независимо от уговорката на чуждо право между страните.
Производство за установяване на нелоялна практика
Проектът урежда подаването на жалби и изрично посочва, че прилагащият орган трябва да може да разглежда поверителни жалби и — ако получи искане за това — да защити самоличността на жалбоподателя. Предвижда се също така, че на прилагащия орган се предоставят необходимите правомощия да извършва разследване по своя инициатива или въз основа на жалба, да събира информация, да прекратява нарушения, да налага санкции и да публикува взетите от него решения с цел да се постигне възпиращ ефект.
Регулация за нелоялна практика – съществуваща и сега в България
Макар и проектът да е нова законодателна инициатива на ниво Европейски съюз, в 20 от държавите членки вече съществуват правила за нелоялни търговски практики като тези, заложени в проекта. В България например този тип действия към момента са обхванати от общата забрана за “злоупотреба с по-силна позиция при договаряне”, предвидена в Закона за защита на конкуренцията, която съществува от 2015 г. Същевременно, поне в България, текстът на “злоупотреба с по-силна позиция при договаряне” е твърде общ и изисква доказване на редица обстоятелства, за да се стигне до санкциониране на злоупотребяващата страна (доказване на “по-силна позиция при договаряне”, липса на обективно икономическо основание, недобросъвестност и т.н.). От тази гледна точка новите правила биха били едно облекчение за по-малките участници във веригата за доставки на храни, които ще получат абсолютна защита срещу определени нелоялни търговски практики (едностранна промяна от купувача с обратно действие на условия на договор, отказ на купувача от поръчка на нетрайни продукти с кратко предизвестие и т.н.), а отделно ще могат да настояват и за въвеждане на ясни и недвусмислени критерии по въпроси, които пряко касаят техния бизнес (при какви условия става връщането на стоки, кога се заплащат такси за маркетинг от доставчика и т.н.).
Следващи законодателни стъпки
Очаква се необходимите стъпки за приемане на проекта да бъдат предприети на европейско равнище през първото тримесечие на 2019 г. След това държавите членки трябва да транспонират директивата в националното си законодателство в рамките на 24 месеца и в същото време да приемат стандарти за санкции при нарушения. След още шест месеца (считано от датата на транспониране в националното законодателство) всяка от държавите членки, в това число и България, трябва да прилага новото законодателство относно нелоялните търговски практики.
Източник: www.capital.bg
@90
