СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА,
ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Европейска програма за икономиката на сътрудничеството
Икономиката на сътрудничеството създава нови възможности за потребителите и предприемачите. Поради това Комисията счита, че тя може да има важен принос за работните места и растежа в Европейския съюз, ако бъде насърчавана и развивана отговорно. Новите бизнес модели, чиято движеща сила са иновациите, притежават значителен потенциал да допринесат за конкурентоспособността и растежа. Понякога успехът на платформите за сътрудничество поставя предизвикателства пред съществуващите оператори и практики на пазара, но с възможността, която тези платформи дават на отделните граждани да предлагат услуги, те съдействат също така и за нови възможности за трудова заетост, гъвкави условия на работа и нови източници на доход. За потребителите икономиката на сътрудничеството може да донесе ползи посредством нови услуги, разширени доставки и по-ниски цени. Също така тя може да насърчи споделянето на активи и по-ефективното използване на ресурсите, което може да допринесе за програмата за устойчивост на ЕС и за прехода към кръгова икономика.
В същото време икономиката на сътрудничеството често поражда въпроси във връзка с прилагането на съществуващите правни уредби, като размива установените граници между потребител и доставчик, наето и самостоятелно заето лице, или професионалното и непрофесионалното предоставяне на услуги. Това може да доведе до несигурност по отношение на приложимите правила, особено когато е съчетано с нормативна разпокъсаност, произтичаща от различия в регулаторните подходи на национално или местно ниво. Това затруднява развитието на икономиката на сътрудничеството в Европа и не позволява пълна реализация на ползите от нея. В същото време съществува риск „сивите“ зони в нормативната уредба да се използват за заобикаляне на правила, предвидени с цел опазване на обществения интерес.
Икономиката на сътрудничеството е с малки мащаби, но бързо се разраства и заема важен пазарен дял в някои сектори. През 2015 г. брутният приход в ЕС от платформи за сътрудничество и доставчици на услуги за сътрудничество се изчислява на 28 милиарда евро. Приходите в ЕС в пет основни сектора почти се удвоиха спрямо предходната година, като се очаква тенденцията на стабилно разширяване да продължи. От 2013 г. насам ръстът се увеличава, а през 2015 г. се ускори, след като големи платформи направиха значителни инвестиции в разширяването на дейността си в Европа. Някои експерти изчисляват, че в бъдеще икономиката на сътрудничеството може да носи допълнително 160—572 милиарда евро на икономиката на ЕС. Поради това е налице голям потенциал нови предприятия да овладеят тези бързо разрастващи се пазари. Интересът на потребителите действително е висок и това се потвърждава от обществената консултация и проучването на Евробарометър.
Настоящото съобщение има за цел да спомогне за извличането на тези ползи и да даде отговор на опасенията във връзка с несигурността по отношение на правата и задълженията на участниците в икономиката на сътрудничеството. В него се дават правни насоки и ориентация за политиките на публичните органи, операторите на пазара и заинтересованите граждани по отношение на балансираното и устойчиво развитие на икономиката на сътрудничеството, както това е обявено в стратегията за единния пазар. Настоящите незадължителни насоки относно това как следва да се прилага съществуващото законодателство на ЕС в условията на икономиката на сътрудничеството обхващат ключови проблеми, които възникват както за операторите на пазара, така и за обществените органи. Това не засяга инициативите, които Комисията може да предприеме в тази област в бъдеще и прерогативите на Съда на ЕС по отношение на тълкуването на законодателството на ЕС.
Какво е икономика на сътрудничеството?
За целите на настоящото съобщение понятието „икономика на сътрудничеството“ означава бизнес модели, при които за улеснение на дейностите се използват платформи за сътрудничество, с които се създава открит пазар за временното използване на стоки или услуги, които често се предоставят от частни лица. В икономиката на сътрудничеството има три категории участници: i) доставчиците на услуги, които споделят активи, ресурси, време и/или умения — те могат да бъдат частни лица, които предлагат услуги инцидентно („пряко от едно лице на друго“) или доставчици на услуги в качеството им на професионалисти в дадена област („доставчици на професионални услуги“); ii) ползвателите на такива услуги; и iii) посредниците, които свързват посредством онлайн платформа доставчиците и ползвателите и които улесняват трансакциите помежду им („платформи за сътрудничество“). Обикновено при трансакциите в икономиката на сътрудничеството не се извършва смяна на собствеността и те може да се осъществяват със стопанска или с нестопанска цел.
Следва продължение
