Предварителните данни показват ръст при житни растения и горива, по-малко продажби на оръжия и медни стоки в чужбина
Продажбите на български стоки в чужбина нарастват с 3.3% през 2019 г. до 57.9 млрд. лв. Темпът се ускорява спрямо отчетения през 2018 г., но слабо – тогава увеличението беше 2.6%. Сега износът към трети страни се възстановява, но пък забавяне отчитат продажбите в държави от ЕС. Като цяло през 2019 г. износът към страните членки нараства с 2.8% на годишна база, а към търговски партньори извън съюза – с 4.4%.
Значителен стимул за експорта към трети страни през 2019 г. идва от продажбите на житни растения и горива, докато при изделията от мед и оръжията е видимо понижение спрямо 2018 г. За тези движения при някои от стоковите групи водещ фактор са промените в борсовите цени, но при оръжията причината е спадът в обеми, което беше очаквано в бранша. Годишни данни за ЕС ще бъдат налични след месец, но към края на ноември числата показват увеличение на продажбите на руди от благородни метали, машини и апарати, но и тук намалява износът на медни стоки.
Продажбите в трети страни
През 2019 г. са продадени български стоки на обща стойност 19.13 млрд. лв. в държави извън ЕС, което е с 4.4% над нивото година по-рано. Почти един милиард от общата сума идва от износ на житни растения, като самото увеличение се дължи на по-силни продажби на пшеница (661 млн. лв.) и царевица (217 млн. лв.). Ръст бележи и експортът на горива – с 12.7% спрямо 2018 г. до 3.5 млрд. лв., като тук повишението е по-голямо по отношение на количествата, което вероятно компенсира спад на цената.
От друга страна, няколко категории стоки регистрират съществено понижение. Продажбите на мед и стоки от мед намаляват с 15.2% през 2019 г. до 1.77 млрд. лв., а при “Специфични стоки и движения”, където се намират оръжия, амуниции и други, спадът е с 27% до 915 млн. лв. Намалява и сумата в група “Изделия от чугун, желязо или стомана”, но това е по-скоро в резултат на еднократен ефект, който афектира базата през 2018 г. Тогава сумата беше значително по-висока заради силен “износ” към Турция на тръби, използвани за газопроводи.
Ръст е видим и при продажбите на машини и апарати (с 15.4% до 1.13 млрд. лв.), авточасти (16.3% до 265 млн. лв.), макар и с по-слаб ефект за общия износ към трети страни. От друга страна пък, износът на електрически машини леко намалява – с 3.5% до 1.74 млрд. лв. през 2019 г.
Предварителна картина за износа към ЕС
По предварителните данни на НСИ става ясно, че българският експорт към държави – членки на съюза, нараства през 2019 г. с 2.8% при над 9% през предходната година. Това се равнява на продажби за 38.77 млрд. лв.
Подробни данни за годината ще бъдат публикувани през март, но картината към ноември позволява да бъдат изведени няколко извода. Така например спадът на продажбите на медни компоненти вероятно ще продължи – към ноември износът в тази група намалява със 17% до 2.22 млрд. лв. в резултат на по-малки количества. Нараства обаче експортът на благородни метали, като тук вероятно става въпрос за златните – увеличението е с 31% до 872.8 млн. лв. към ноември на годишна база.
Добра новина пък е, че и тук е видимо увеличение на износа на машини, апарати и части. Най-голямата група – електрическите машини, регистрира ръст 8.5% до 4.32 млрд. лв., а при авточастите сумата достига 1.62 млрд. лв. към ноември, или 18.6% над нивото през януари – ноември 2018 г. Групата с машини и части за тях, които не са електрически, отчита продажби за 3.52 млрд. лв., което е ръст с 5.7% на годишна база към ноември.
Вносът пада заради руските нефтени масла
Предварителните данни показват, че през 2019 г. вносът на чужди стоки в България намалява с 2.5%, което се дължи на 12% спад на покупките на стоки от трети страни.
Според подробната разбивка понижението идва почти изцяло от по-слаб внос на минерални горива и масла – стойността на покупките през годината пада от 6.83 млрд. лв. до 3.95 млрд. лв. спрямо 2018 г. Причината – по-нисък внос на сурови нефтени масла и нефтен газ, като разликата идва от количествата. Очаквано понижението е видимо в данните за внос от Русия – тук сметката за горива и масла пада от 5.3 млрд. лв. до 2.95 млрд.
Също така намалява и вносът на медни руди (от 1.2 млрд. до 733 млн. лв.), рафинирана мед и необработени медни сплави (от 381 млн. до 232 млн. лв.).
Източник: https://www.capital.bg/
@90
