Бизнесът като конкретна социално-икономическа структура във времето и пространството не е вечен. За неговото създаване и трансфер / развитие, прехвърляне и закриване/ оказват влияние много фактори от най-различен характер:

–   юридически  – /  законодателни,  данъчни , счетоводни /

–   социални  –   /образователен ценз, семейна издръжка, семеен статус /

–   икономически  – /рентабилност, доходност, конкуренция, кредити/

–   организационни  – /транспорт, дигитализация/,

–   психологически- / здравен и културен статус, опит, родствени връзки, имоти /

–   политически – / лобита, контакти, участия, зависимости  /

–   вътрешно-държавни и международни-  / квоти, лимити, мита, тарифи, проекти /

Тези проблеми са предмет на много  изследвания, анализи, проекти, анкети и  са отразени и дискутирани  широко в деловите среди и специализираната литература.  Повече от 20 години проблемите за трансфер на бизнеса са на вниманието на  различни  организации в ЕС –  комисия, експерти, агенции, камари, дори правителства. Все още няма общо споделяна яснота и ефективни мерки за препоръки.  Още  от 1994 г. Комисия по трансфер на малки и средни предприятия прави препоръки, но  общо европейско приложение не се е получило.

По данни на Евростат 98% от фирмите в Европа са малки и средни, а семейните предприятия  представляват 60 % от всички фирми и осигуряват над 50 % от общата заетост.  По данни на Националният статистически  институт  за 2016 год.  92,6 % от регистрираните общо  297 267 броя са фирми с до 9 души персонал, а такива са главно семейните фирми,   което означава, че 275 270 бр. са  основно семейни фирми.  В Южен централен район  са регистрирани и работят около  20 % от всички фамилни предприятия на страната.    За Пловдивска област тези данни  за 2015 год. са следните:  Делът на фамилният бизнес  според изследването е 9,75 % или 10073 предприятия.  Данните за 2016 год.  показват, че от  общо 37 383 фирми  относителният дял на фирмите с до 9 заети лица са 92 %, или 34 392 броя. Средногодишно се регистрират около 1000 нови фирми.   Ако се върнем във времето назад през 2000 година в Пловдивска област са развивали дейност 20010 фирми. Оцелелите от тях имат вече  17 годишна история, а 2000  фирми регистрирани през 1990 год. имат своята  27 годишна история.  Ако техните собственици  и управители са били на 30-36 годишна възраст при регистрацията, естествено е в следващите години да  помислят за пенсиониране.  При нашите условия имаме само едно първо поколение, което след няколко години ще трябва да отстъпи управлението на  фирмите на своите наследници.  Такава е естествената  логика в развитието на пазарната икономика в страната и областта. За сега не можем да покажем фирми, които без прекъсване са  осъществявали дейност през последните 100 – 150 години, каквито случаи има в Европа и други страни.  В такъв продължителен период проблемите на унаследяването  са се проявявали и  практиката е обогатена и теоретически и практически с много решения.    Но в следващите години и в България и в регионите потребността от прехвърлянето на бизнес по причина на унаследяване,  ще нараства и ще изисква решения.   Очакваме 1/3 от предприятията да бъдат   унаследени и да решават проблемите по този процес.

                                    Трансфер на семеен бизнес

–   унаследяване

–  прехвърляне  /продажба /

–  промяна  / собственост, управление, форма, седалище, структура, предмет /

–  несъстоятелност  /фалит /

–   закриване

През 2015 год. беше проведено изследване на фамилният бизнес в 7 Европейски държави включително България. Но все още няма достатъчно информация за ролята и икономическото значение на фамилния бизнес.  Изследването доказва, че 25% от всички активни фирми са фамилни и осигуряват 16,23 %  / 399 414 души / за 2015 год. от общата заетост в страната.

Общата европейска дефиниция за фамилен бизнес, публикувана през 2009 год. обхваща следните особености на фирма независимо от размера й.

а/По-голямата част от правата за вземане на решения са на физическото лице или физическите лица, които са основали фирмата, или на физическото лице или физическите лица, които са придобили акционерния капитал на фирмата, или на техните съпрузи, родители, деца или преки наследници.

б/По-голямата част от правата  за вземане на решения са преки или непреки

в/Най-малко един представител  на семейството  или роднина официално участва в управлението на фирмата

г/ Фирмите отговарят на определението  за фамилно предприятие, ако лицето, което е основало или придобило фирмата /дружествения капитал/ или техните семейства  или наследници  притежават 25 % от правдата за вземане на решения в съответствие с  притежавания капитал.

                     Унаследяване  на бизнес – формулировка

– Унаследяването е процес в семейните фирми

– Процесът настъпва по обективни или субективни причини

– Възможността една фирма да промени една, няколко или всичките си характерни особености на законно основание:

–  промяна на  управлението на семейната фирма

–  промяна на собствеността на семейната фирма

–  промяна на търговския статус на семейната фирма

–  промяна на устава на семейната фирма

–  промяна на предмета на дейност на семейната фирма

 

В настоящата статия ще разгледаме някои от основните проблеми, които възникват и чието решение е необходимо при унаследяването на бизнеса.  Най-сложният процес на трансфер на бизнеса е унаследяването.  Каква е дефиницията за унаследяване:

Процес в семейните фирми, при който по обективни или субективни причини се променят основни характерни особености – управление, собственост, статут, устав, местонахождение, предмет на дейност и други, като материален израз на определен бизнес в обхват на една или няколко фамилии и съобразно техните възгледи, желания, компетенции и интереси.

Понятието унаследяване  предполага  юридически и икономически  действия  между  хора свързани с определени фамилни връзки и зависимости.  Възникването на потребност от унаследяване е поради две основни причини:

–   Обективни – това са събития, които са извън желанието на фамилната общност, като  смърт, съдебни решения,законодателни задължения, природни явления,  стихийни бедствия, международни събития и други. Тези причини засягат юридическата страна на процеса.

–   Субективни – това са причини предизвикани от желанието или волята на членове на фамилията или семейството, за промени, свързани с конкретния бизнес. Тук можем да причислим:  пенсиониране,  получаване на наследство, несъстоятелност, здравословно състояние, смяна на приоритети, навършване на пълнолетие, завещания, финансова култура, емиграция, и др.

Изхождаме от презумпцията, че независимо от причините  е възникнала потребност от  унаследяване на фирма. В ръководство по Business transfer на ЕС от 2003 год. е записано  „Една от най-критичните фази в жизненият цикъл на едно предприятие е времето  на прехвърлянето на собствеността  и лидерството.“

И макар,че унаследяването е подчинено на закони, валидни за всички фирми решенията и действията по унаследяването ще бъдат различни  и решаването на всеки казус изисква  компетентност,  мъдрост и смелост при поемането на риск.    Ще се спрем на някои от основните  проблеми в този процес: юридически и психологически.

                                   Причини  за унаследяване

–    пенсиониране  / завещание, пълнолетие /

–    здравословни  причини  / заболяване /

–    емиграция  / смърт /

–    фамилни интереси  /  взаимоотношения /

–     законодателни  промени

–     кризисни явления

Всяко унаследяване е форма на прехвърляне на бизнес и е оригинално  във времето и  пространството като процес, защото:

–     възниква по различни причини и  е свързано със събития,

–     зависи от действащите лица и техните интереси,

–    има значение размера  и разпределението  на собствеността,

–   може да бъде според  предмета на дейност на фирмата и конкуренцията й,

–   зависи от  ползвани кредити и  задължения към партньори,

–    нивото на отчетност и опита на специалистите са определящи фактори.

В зависимост от  причините, които са породили необходимостта от унаследяване се разработва ПЛАН, за да се намери решение за всеки етап от този сложен процес.

                                    Мащабност на проблема

–  В  ЕС  98% са  МСП, а семейните фирми (СФ)  са  60 %  / осигуряват 50% заетост/

–   РБългария през 2016 г. има  297 267 фирми, 60%  от тях или 178 360 са семейни фирми

–  Пловдив област през 2016 г. 37 383 фирми, 60 % – 22 430 са СФ, заетост 102 770 раб. места

–  Пловдив област през 2000 г. 20 010 фирми, 60 % – 12 006 са СФ

Ясно е, че семейните фирми, които подлежат на унаследяване, заемат голям дял в икономиката и това значение не може да се подценява. Същевременно  успешното унаследяване не е гарантирано, но провалът не е само личностен проблем, а се превръща в местен, регионален, национален или дори европейски, защото може да означава:

–     загуба на работни места,

–    не  доставяне на стоки  / може да са лекарства/,

–    разпределение на енергоресурси,

–    изпълнение на международни договори и други.

Изобщо  неуспешният трансфер може да има  неблагоприятни икономически последици.     Всяка година в Европа се прехвърлят 450 хил.фирми с над  2 милиона служители. А 150 хил. фирми или 600 хил.работници са изложени на риск поради неефективност на системата за трансфер на предприятията. Затова  семейният трансфер, каквото е и унаследяването не е само фамилен проблем, а може да се превърне в обществен с опасни последици.  Една семейна фирма в областта  доставя от внос  46%  от един вид  материал за производство за страната. Собственика е на над пенсионна възраст и е важно неговите наследници  дали ще осигурят приемственост и дали ще запазят създадените връзки , изпълнението на договорите, спазването на качеството на материала. Тези проблеми ще засегнат и две Европейски държави. Пазарната икономика ще реши проблема, но е важно за колко време и на каква цена.

                                    Видове търговци според ТЗ

1. Едноличен търговец     – ЕТ

2. Търговско дружество :

– Събирателно дружество –  СД

– Командитно дружество – КД

– Дружество с ограничена отговорност – ООД  /ЕООД/

– Акционерно дружество  – АД  /ЕАД/

– Командитно дружество с акции – КДА

3 . Обединения :

–  Консорциум

–  Холдинг

–  Европейско обединение по икономически интереси

Унаследяването  поставя необходимост от вземането на решение –  как да бъде прехвърлена  фирмата  –  със същия статут или с нов, като действащото  или като ново дружество. Видовете търговци са описани в 228 члена, а търговските сделки в 61 члена от ТЗ.  Това е обемна и сложна законодателна материя,  която действащите лица  / собственици / или консултанти  трябва да познават за да изберат правилните решения при трансфера.  Вариантите  по които може да протече процеса на унаследяване  са толкова  разнообразни  и дори противоречиви,че изискват опит и добросъвестност. Търговският закон и другите нормативни актове предлагат много варианти, по които да се унаследи една фирма.

В този момент юридическият проблем се превръща в  психологически.  Защото  преминаването през тази  първа крачка на процеса зависи от субективното виждане на основният собственик, на човека /или лицата/, които трябва да се оттеглят и да предоставят функциите по управление на своите наследници. Тук е подходяща една мисъл на Джордж Оруел: „Всяко поколение се смята за по-интелигентно от това, което е било преди него, и по-мъдро от това, което идва след него“. Има още една мъдрост от Дж. Оруел –  „Тайната на управлението е в  съчетанието на вярата в собствената непогрешимост, със способността да се извлича поука от минали грешки“. И тъй като  при взето грешно решение, как да се  пререгистрира фирмата, която ще се унаследява, по-вероятно е да не може да се вземе поука от тази грешка – по-добре да се приложи  една мисъл на Достоевски: „Да се постъпи умно един ум е малко“.

Следователно, решението на този юридически проблем е подтискането на психологическото  самочувствие за собствената непогрешимост и обсъждането на  вариантите и избора на следващата крачка с много умове. Възниква втори психологически проблем:

На кого да се доверят собствениците:

– на собственият юридически отдел в предприятието, ако има такъв,

– на личният или фамилен  опит „Не питай старо, а патило“

–  на външен консултант или фирма.

Кой е най-подходящият избор и кой трябва да го посочи. Това е първият и може би най-съществен юридически проблем, от чието решение зависи  пътя, по който ще се развива трансформирането на бизнеса с цел създаването на нови перспективи за развитие и конкурентоспособност.

Вземането  на решение за избор  на новата форма на предприятието е свързано с обсъждането  и съобразяването със семейни спорове и конфликти, балансирането на между фамилните интереси, стратегията на семейният бизнес, опасност от конфликт на интереси,  местоживеене и месторабота,  дори политически и религиозни пристрастия.  Огромно множество от човешки взаимоотношения могат да определят същността на решението. И това решение зависи от още едно – „Кой ще бъде следващият лидер“.  Ако наследникът е един –  решението е ясно, но ако са повече – следват нови психологически и практически проблеми:

– кой от кандидатите е най-подготвен да прави бизнес,

– съпоставяне на опит, амбиции и образование.

– умения за креативно мислене, поемане на риск, здравословно състояние

                              Етапи в процеса на унаследяването                                    

–  разработването на общ  план за завършен трансфер

–   определянето на участници  /вътрешни и външни/

–   съгласуването на плана с участниците, избор на ръководител

–  избор на консултант  / при необходимост/

–   финансова ревизия на  фирмата

–   SWOT анализ за състоянието на фирмата

–   обсъждане на състоянието на фирмата

–   обучение на новите управляващи /при необходимост/

–   допълнителни консултации при необходимост

–   избор на решение за новата форма  и седалище  на дружеството

–   календарен план за трансфер на новото дружество

–  разпределянето на собствеността,  идеи за устойчив растеж

–  определянето на начина за комуникация на участващите

–   контрол по  изпълнението на плана /корекции/

–   финални действия по трансфера

Посочените  етапи  за провеждането на процеса на трансфер на фирмата са необходими, за да се постигне успех. Последователността  на етапите е условна – възможно е припокриване, връщане към изминал етап, допълнително съгласуване и координация между участниците, нови срещи и съгласувания,  търсене на информация,  промяна на взети  решения и т.н.  Съдържанието  на  всички етапи включва решаването на  организационни и психологически проблеми  по реда на тяхното възникване. Несъобразяването с психологическите задръжки на участниците,  крие опасност от неуспешен трансфер,   семейни конфликти и провал на унаследяването.   Комуникацията по време на трансфер между работещите по процеса е непрекъснато  задължителна  дейност.

Какъв трябва да бъде  избраният консултант?  Обсъжданите въпроси са сложна плетеница от компетенции по счетоводство, финанси,  търговско законодателство банкови правила и всичко това не може да се научи в един ВУЗ поне за сега, а се придобива  с опит и решаването на конкретни казуси. Въпросът с подготовката на необходимите консултанти на Европейско ниво не е решен, а е необходим. Следващият въпрос е цената на консултанта и може ли собственика да си я позволи? Разполагаме със следните данни  за средни цени на еднодневна консултантска услуга:

–   Търговска камара  в ЕС                              260  евро

–   Частни консултанти в Белгия                      650  евро

–   Частни консултанти във Франция              800 – 1000 евро

–  Частни консултанти в Германия                 1200 евро

При по-сложни казуси може да се наложи да се  наемат няколко консултант. Психологическият елемент  за решението отново ще се окаже решаващ.

Потребности  при трансфера                                       Емоции при трансфера

–  икономически знания                                                 –   недоверие

–   юридически опит                                                         –  заблуждения

–  стратегическо мислене                                               –  съперничество

–  информация за пазара                                                –  самочувствие

–   познаване на фирмата                                                –  неприязъм

–   психологически усет и подход                                   –   завист  /омраза/

–   добронамереност                                                        –  мотивация в семеен кръг

–   планиране на унаследяването                                   –   лобиране

–   календарно  време                                                      –   здравословно състояние

–   финансови средства                                                    –  скъперничество

–   трансгранично унаследяване                                     –  страх

–    и други потребности                                                  –  и други емоции

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

От всички трансфери на фирми унаследяването е най-сложен процес, поради личните психологически проблеми, които съпътстват процеса и желанието за конфиденциалност от страна на наследодателя или наследниците.  Зависимостта от състоянието и формата на търговското дружество, което е в процес на трансфер може да се подаде на алгоритъм, на препоръки, който да се следва от участниците, но при унаследяването психологическите чувства и интереси не могат да се поставят в математическа зависимост и тук информационните технологии не могат да се прилагат. За вземането на решения трябва да се стигне до убеждения и съгласие.

Решението на проблемите за потребностите при трансфера, формулирани в слайд № 8  трябва да се търси в информационните технологии, чрез  които да се организира  прозрачност на онлайн системата.  Сайт в Германия твърди, че улеснява над 1000 трансфера годишно. Сайт във Великобритания информира, че предстои продажба на 64 хил.фирми в 26 държави. Полски сайт набира информация за трансфер на 3 езика. Някои държави премахват данък наследство и въвеждат стимули за трансфер с цел насърчаване на инвестициите. Става все по-важно да се улесни сближаването на потенциални продавачи и купувачи на фирми чрез онлайн маркетинг.

Продавачът познава състоянието на своя бизнес по-добре от купувача и има стимули да прикрие някои факти. Затова е полезна „проверка от посредник“ , който да елиминира „рекламноста“  в офертите  и  следи за поверителност. В някои държави се дискутира  потребността от финансирането на трансфера на фирмите, както споделят специалистите.

Но цялата трудност не се изчерпва с квалификацията на консултантите /да я наречем  опит  „за трансфер на фирми“/.  При унаследяването се прибавя и потребност от  умения за справяне с  личностни интелигентни  възгледи и  разбирания на заетите лица.  Човешките чувства и емоции ще влияят върху решенията, които ще предложи  консултанта и следователно ще се отразят върху ефективността на унаследяването.  Консултантите   не винаги могат да се справят с психологическите и мотивационни чувства на наследниците или наследника – фактори които влияят на решенията. Консултантът не е психолог или психиатър, може и да няма опит или търпимост, и психологическите  проблеми отново са налице.

                              Нерешени проблеми на Европейско ниво

      –   обучение на консултанти по трансфер на фирми

–   липса на бизнес учебници и бизнес програми по трансфер на фирми

–   трансферът като предмет на собствен бизнес

–   различия в законодателството на правните форми на дружествата

–   насърчаването на прехвърляния към трети страни

–  подпомагането на семейния трансфер  с подходящи  данъчни мерки

–  данъчни стимули за наследниците

–  прозрачни пазари за трансфер на предприятия

–  контрол за автентичност на рекламните  оферти за трансфер

–  защита на личните данни и личната   анонимност

–  мерки за мониторинг при трансграничен трансфер

Европейската комисия препоръчва на  държавите-членки да създават  условия за подкрепа на  успешен трансфер на бизнес чрез своевременна подготовка, обучение,  и ефективно  осъществяване на трансфер в различните форми  вкл. унаследяване. В доклад на ЕК се обосновава идеята  за виртуална платформа за общоевропейски трансфер на данни  с мрежа от Национални центрове  за трансфер в организации като търговски камари, агенции и други неправителствени организации. Засега трансграничният трансфер на фирми заема 1-2 % от общият брой. Сериозна задръжка е страхът от двойно данъчно облагане при трансгранично унаследяване. Ясно е, че този трансфер ще  се увеличава, защото успелите емигранти купуват имоти и активи, които   ще имат наследници в други страни.  Заради емигрантската  практика  по мнение на  специалисти в близките години   1/3 от европейските фирми ще са изправени пред трансфер. Има разработени  много  директиви – за пазарите, за финансовите инструменти, за данъците, но приложението им не е за успешен трансграничен трансфер не са достатъчни само  политически декларации от правителствата на държавите-членки, а са необходими координирани  законодателни актове и съгласуваност между наследствено и данъчно законодателство. Това означава, че процеса ще бъде продължителен и сложен.

В условията на ЕС бизнес-трансферът е фактор за динамичното преструктуриране  и развитие на Европейската икономика, заради което трябва да се разработят политики,  споделени от повечето държави. В редица изследвания в ЕС се препоръчва да бъде разработен „пазар за трансфер на предприятия“, за да се създаде по-благоприятна и сигурна среда за успешен трансфер. Домакин на „пазарите за трансфер“ би следвало  да бъдат камарите, агенции или други неправителствени организации, които могат да гарантират анонимност при преговорите и да разкриват координатите на клиентите след проверка на истинността и съвпадение на интересите на двете страни.

Добрина Проданова

Free WordPress Themes, Free Android Games