Кирил Домусчиев

Кирил Домусчиев

 

 

 

 

 

 

 

 

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) през миналата седмица направи поредна и много голяма стъпка към превръщането си в удобна за правителството казионна структура. На извънредно общо събрание членовете ѝ гласуваха управителният ѝ съвет и председателят да бъдат с мандати от четири, а не от две години, както досега. Освен това те ще имат право на два последователни мандата, като досегашното им участие в управителния съвет не се брои. Поправката би могла да бетонира на председателското място Кирил Домусчиев или друг желаещ поста за следващите осем години. По досегашния устав мандатите му изтичат през февруари и той повече няма право да бъде член на управителния съвет и председател.

Гласуването на поправката в устава е последният епизод от серия събития през последните години, откакто Кирил Домусчиев оглави КРИБ, които промениха сериозно организацията. Преди конфедерацията обединяваше едрия бизнес, който създава стойност в икономиката и има безспорна репутация, докато сега две видими тенденции очертават новия ѝ профил:

Членовете на сдружението се увеличиха драстично, като новоприетите имат много ясен профил. Едната група са компании, чийто бизнес модел е силно зависим или контролиран от държавата (като например Булгартабак, Първа инвестиционна банка, Винпром „Пещера“, строителни фирми или хазартните дружества около Васил Божков). Втората характерна група са огромното количество държавни компании – от БДЖ с всичките ѝ фирми, през военните заводи и ББР до свищовския и великотърновския университет. Там е, разбира се, и ФК „Лудогорец“ 🙂

Новите членове и ръководството промениха политиката и поведението на КРИБ. Вместо принципни позиции в защита на бизнеса и реакции на действията на властта тя се превърна в послушен партньор на правителството и инструмент за индулгенция на председателя и част от членовете й.

Обръчи от фирми

През последните години място в КРИБ намериха множество компании, чиито молби за членство преди това не бяха одобрявани поради спорната им репутация или по други причини. Корпоративна търговска банка например така и не успя да влезе в организацията, дори и през най-силните си години. Сега, ако не беше фалирала, тя със сигурност щеше да бъде член на КРИБ, а Цветан Василев щеше да бъде най-малкото член на управителния съвет.

След избирането на Домусчиев организацията се разрасна и в нея бяха приети всички възможни желаещи. Влязоха цели „икономически групи“ с почти всички свои фирми. Така например членове са повечето компании, свързвани с Делян Пеевски. В КРИБ членуват не само „Булгартабак холдинг“, но и „София БТ“, „Благоевград БТ“, „Техномаркет“, „Експрес логистика и дистрибуция“ (преди продажбата на ВАТ), „Елит Медия България (Канал З)“, „Лодис инвест“, „Юрий Гагарин“, веригата Табакмаркет (Lafka) и др. Освен това при ключови гласувания в залата вот дават упълномощени шофьори, секретарки, директори и счетоводители на фирми, а компаниите се уговарят кого да подкрепят.

В първата вълна новоприети членове при Домусчиев бяха компаниите от „Нове холдинг“ на Васил Божков и хазартните му дружества. Освен тях в КРИБ влязоха компаниите, свързвани със и кредитирани от Първа инвестиционна банка.

Какъв е бил техният интерес да влязат в КРИБ се разбра много бързо. Възможно е да се мисли, че КРИБ е организация на индустрията, но през тази година най-многословната позиция на организацията не е за която и да било индустрия, а за хазарта. В нея КРИБ се обяви категорично срещу подготвяната забрана за реклама на хазартните игри. Преди председателят на борда на „Винпром Пещера“ (сега ВП Брандс) да стане член на управителния съвет на КРИБ, той получи подкрепа от организацията срещу конкуренцията на домашното производство на ракия за поправка в закона за акцизите.

Първа инвестиционна банка например получи още по-силно рамо в обща декларация на всички работодателски организации по време на протестите за защита на Пирин и срещу строежа на втори лифт на Банско.

Намесата на държавата

Паралелно с разрастването на КРИБ през последните четири години протече и още един процес – превземането ѝ от държавата.

От организация на едрия частен бизнес за близо четири години КРИБ се превърна в хибрид, в който влязоха не само компании със спорна репутация, малки и средни предприятия, но и държавни фирми. Някои от тях са в плачевно състояние, но са там в цялото си многообразие от присъдружни фирми и плащат членски внос от по 2000 лв., докато бюджетът ги кредитира. Става въпрос например за БДЖ (виж карето).

В КРИБ е и Българската банка за развитие (ББР). Държавата дори вече има представител в управителния съвет на КРИБ – това е директорът на ББР Стоян Мавродиев. Неговото избиране съвпадна с отпускането на кредит от банката за компания на Домусчиев. По принцип банката би трябвало да подкрепя малкия и средния бизнес, но през последните години е по-известна с това, че подкрепя бизнес начинания на компании, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски, на Георги Гергов от БСП и на големи строители.

Причината държавните организации да са в КРИБ е проста – с тях се гарантират гласове, с които може да се избират членове на ръководството и да се правят промени в устава. Източник на „Капитал“ твърди, че преди общите събрания на КРИБ от министерството принципал дават инструкции как точно да се гласува. Това означава само едно – КРИБ се превръща в квазидържавна структура, която съществува, за да имитира диалог с държавата.

Политическите пируети на КРИБ

От публичните съобщения на КРИБ през последните години може да се заключи, че организацията е в прекрасни отношения с управляващите. Почти цялото правителство участва в годишния бал на конфедерацията и раздава награди на бизнеса.

За топлите отношения на бизнеса с правителството може да се съди от съобщения в медиите, като например „КРИБ – Сливен, подкрепя кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ Цецка Цачева – Пламен Манушев“ или от позицията на КРИБ, която приветства номинацията на Зорница Русинова за социален министър във второто правителство на Бойко Борисов.

Много видима е топлата връзка, която Домусчиев демонстрира с финансовия министър Владислав Горанов. През 2014 г. КРИБ беше единствената работодателска организация, която застана срещу своите членове – пенсионни компании и срещу самите осигурени в частни фондове и подкрепи Горанов за промените в пенсионния модел, който бизнесът окачестви като опит за национализация и който впоследствие беше променен.

Подкрепата към властта обаче не е пълна. При сегашния председател КРИБ започна и да се саморазправя с неудобни министри.

На пръв поглед това може и да изглежда като критика към властта. Истината обаче е, че мотивите за реакцията на организацията лесно могат да се проследят до вътрешните конфликти между различни групи във властта.

През 2015 г. Домусчиев обяви, че е недоволен от работата си с Ивайло Калфин като социален министър. В началото на следващата година, 2016, опита още по-твърда намеса – поиска оставката на Румяна Бъчварова заради убийството на бизнесмена Ангел Антов. Този път обаче Борисов реагира остро и призова Домусчиев да не му дава акъл „от ваканцията си в Тайланд“. „Домусчиев забрави как се грижихме за неговото футболно хоби. За всички знакови убийства се знае кой ги е извършил, но няма събрани достатъчно доказателства, годни за пред съда. Повече ме интересува кой е пребил старците от с. Голям Чердак, Пловдивско“, обяви премиерът. Веднага след това беше общото събрание на КРИБ, което Борисов за пръв път не уважи с присъствието си. Това явно мотивира управата на организацията да иде на крака при него, да се извини за исканата оставка, да обяви, че е против клатенето на правителството и че го подкрепя във всичките му действия.

Едно от възможните обяснения за острата атака срещу Румяна Бъчварова е, че докато тя беше министър, беше непрекъснато атакувана от Цветан Цветанов и хората около него. Неуспелият преди седмица кандидат за транспортен министър Манолев също според източници от ГЕРБ беше излъчен от групата около Цветанов.

В енергетиката обаче има още по-драстична позиция на организацията срещу нейни собствени членове и това са исканията за разваляне на дългосрочните договори на т.нар. американски централи за преференциално изкупуване на произведената електрическа енергия. Парадоксалното в случая бе, че именно бизнесът иска държавата едностранно да прекрати законни търговски отношения с частни субекти. Двете централи „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица-изток 3“ напуснаха организацията.

Последният опит за кадруване на КРИБ е също от миналата седмица. След като Александър Манолев се оттегли от предложения му пост като министър на транспорта заради разкритията за бизнес миналото му в статия на „Капитал“, изпълнителният директор и член на управителния съвет на КРИБ Евгений Иванов изпрати до премиера позиция, в която от името на организацията настоя Манолев да бъде избран за министър. Към нея по-късно се присъедини и КРИБ – Перник.

Последната промяна в устава и комунизацията

Нагледна демонстрация за стратегията различни бизнес групи да влизат в КРИБ с поне десетина фирми, както и за включването на толкова много държавни дружества беше направена преди седмица. Тогава общото събрание на КРИБ прие промени в устава, които увеличават мандата на следващото ръководство на организацията.

Поводът за свикване на този форум беше на пръв поглед невинен. Според законовите промени КРИБ трябва да се пререгистрира по Кодекса на труда като работодателска организация, а не както досега по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това е бил и материалът, разпратен предварително до членовете.

Обикновено общите събрания събират по-широка публика, когато се избират членове на управителния съвет и председател, което предстои през февруари, когато изтича вторият двегодишен мандат на Кирил Домусчиев и част от УС.

В залата на събранието присъствали над 100 души и Веселин Тодоров от „Сиела Норма“ направил предложение, което не е било обсъждано никога преди това – членовете на управителния съвет да удължат мандатите си от две на четири години, да могат да имат два последователни четиригодишни мандата, като досегашните им мандати не се броят.

Гласуването било направено на два пъти, като участващи в него смятат, че то е оборимо пред съда. В залата се чули множество гласове против, като основните аргументи били, че именно кратките двегодишни мандати и това, че няма назначени пожизнени чиновници, досега е различавало КРИБ от казионните работодателски организации. Дали промяната в устава ще бъде вписана и как ще се промени организацията предстои да се разбере.

Ако преди няколко години бизнесът свободно коментираше случващото се, сега представителите на организацията категорично отказват имената им да бъдат цитирани, защото се притесняват дали това няма да се отрази върху тях и компаниите им.

„Моите аргументи против бяха, че един истински бизнес изисква истинско внимание и човек не трябва за дълго време да се отделя от него. Има два типа участници в такава организация – едни, които се мъчат да участват в управителните органи, за да помогнат на бизнеса си, и други, които се мъчат да помогнат на бизнеса, като отделят от времето си. Видно е какво се случва, но аз съм част от организацията и предпочитам да се съобразя с решението“, коментира участник в събранието.

„Ако един човек има реален бизнес, той не може да отдели осем години, за да работи като член на управителния съвет на КРИБ. Това означава, че трябва да назначаваме професионални членове, което ни превръща в комунистическа, казионна организация – нещо, заради което сме избягали в КРИБ от останалите работодателски организации“, отбелязва член на управителния съвет.

През февруари следващата година предстои нов избор за председател и управителен съвет на конфедерацията и при сегашната ситуация и новия устав изглежда, че статуквото ще се възпроизведе за още четири плюс четири години.

На пръв поглед от публичната кореспонденция, в повечето случаи подписана от директора на КРИБ Евгений Иванов, изглежда, че заради заетостта на председателя конфедерацията е на ръчно управление от администрацията. Иванов е дългогодишен директор на КРИБ и работи с десетина души администрация. При отварянето на досиетата на управителните органи на работодателските организации през 2012 г. стана ясно, че Иванов е бил щатен служител на Първо главно управление на Държавна сигурност по времето на комунизма.

„Който познава Кирил Домусчиев обаче, знае, че той управлява еднолично КРИБ чрез Евгений Иванов. От демократична организация конфедерацията се превърна в инструмент за защита на интересите на председателя и кръга около него. Най-фрапиращото обаче е, че повечето решения на управителния съвет се взимат неприсъствено и никой не се допитва до мнението и на членовете на управителния съвет, и на членовете. Последният такъв пример е декларацията в защита на рекламата на хазартните фирми. Тя не е гледана на управителен съвет, членовете му са скандализирани от това, че трябва да научават случайно какво мисли КРИБ“, разказва друг член на организацията, пожелал анонимност.

Според член на КРИБ, пожелал анонимност, всяка година организацията изпада в своеобразна криза, когато трябва да докаже брой членове, за да запази национална представителност. Има и отделни кризи около плащането на членския внос.

„Да, плащаме си членския внос, защото разчитаме, че можем да участваме в срещи с министри и че при по-сериозна криза КРИБ би могла да ни защити. Това обаче отдавна не се случва за много бизнеси“, смята член на организацията.

Видимо от реакциите на КРИБ през последните години обаче на защита могат да разчитат бизнеси, като например хазартният, алкохолният и личният на Кирил Домусчиев. В това, разбира се, няма нищо осъдително – всеки е свободен да се сдружава и да защитава интересите си. Проблемът в случая е, че някога КРИБ беше организация на светлата част от бизнеса в България – тези компании, които създават стойност за акционерите, служителите си и цялата държава. Идеята му беше да защитава интересите им, така че техният дял в икономиката да се увеличава. След последните три години обаче КРИБ постепенно се превръща в друго – близка до властта организация, доминирана от компании, чийто бизнес зависи от държавата. Просто е добре да се знае.

Държавните структури в КРИБ

– Холдинг БДЖ
– БДЖ Товарни превози
– БДЖ Пътнически превози
– Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
– Българска банка за развитие
– „Кинтекс“
– „Вазовски машиностроителни заводи“
– „Български пощи“
– Българска национална телевизия
– „Информационно обслужване“
– „Пристанищна инфраструктура“
– Националната компания „Индустриални зони“
– Пристанище Варна
– Пристанище Видин
– Стопанска академия „Д.Ценов“
– Великотърновски университет

Free WordPress Themes, Free Android Games